Джеймс Хадли Чейс
Чакам те в Соренто (11)

II

Наближаваше три и трийсет, когато Карлоти завърши огледа на вилата и разпита на жената от селото. Аз не я видях.

Чувах слабите звуци на гласовете им по време на техния разговор в кухнята. Останах във всекидневната и пушех цигара след цигара, а главата ми се пръскаше от страхове.

Значи Хелън е била бременна.

Това щеше да прибави последния черен щрих в картината на моето обвинение, ако се установи кой е така нареченият Дъглас Шерард. Знаех, че нямам вина нито за смъртта й, нито за бременността, но ако фактите излязат налице, никой няма да вярва в невинността ми.

Какъв безумен, безкрайно тъп глупак съм бил да се замеся с това момиче!

Кой ли е бил любовникът на Хелън?

Спомних си отново широкоплещестия, загадъчен нашественик, когото видях предишната нощ. Той ли е мъжът? Възможно. Сега беше ясно, че не е бил крадец. Никой крадец не би пропуснал да задигне бижута за три милиона лири, оставени върху тоалетна масичка.

Замислих се над тази ситуация и не свалях поглед от часовника върху поличката над камината, като знаех, че след още половин час ще трябва да дам на Чалмърс подробностите около смъртта на дъщеря му.

Колкото повече мислех за това, толкова по-остро съзнавах, че само една погрешна стъпка от моя страна ще ме довърши окончателно.

Карлоти влезе във всекидневната, когато стрелките на часовника над камината се придвижиха на три и четирийсет и четири.

— Има усложнения — изрече мрачно той.

— Зная. Казахте го вече.

— Мислите ли, че е била склонна към самоубийство?

Въпросът ме стресна.

— Не зная. Казвам ви, не зная нищо за нея. — Чувствах се задължен да продължа в тази насока, затова добавих: — Чалмърс ме помоли да я посрещна на летището и да я отведа в хотела й. Това беше преди около четиринайсет седмици. Оттогава почти не съм я виждал. И затова не зная нищо за нея.

— Гранди мисли, че е възможно да е била изоставена от любовника си — каза Карлоти. Стори ми се, че той почти не обърна внимание на думите ми. — Гранди е също така на мнение, че от отчаяние се е хвърлила от скалата.

— Американките не вършат такива неща. Те са твърде практични. Трябва да внимавате да не внушавате подобни теории на Чалмърс. Няма да му харесат.

— Не ги внушавам на синьор Чалмърс, а на вас — изрече кротко Карлоти.

Гранди довтаса в този миг при нас и седна. Загледа се в мен със студени, враждебни очи. Поради някаква причина той, изглежда, не ме харесваше.

— Внушавайте ми каквото искате — казах аз и изгледах настойчиво Карлоти. — То така или иначе няма да ви помогне, но внимавайте какво казвате на Чалмърс.

— Да — съгласи се с мен той. — Разбирам това. И разчитам на вас за помощ. Този случай ми прилича на любовна история. Жената ми каза, че момичето пристигнало тук преди два дни. Дошло само. Казало на жената, че очаква съпруга си на следващия ден, тоест вчера. Жената каза също, че без съмнение момичето го е очаквало. Било много весело. — Млъкна и се взря в мен. — Предавам ви думите на селянката. Жените често имат усет.

— Продължавайте — казах. — Както виждате, не ви противореча.

— Този мъж е трябвало да пристигне в Соренто от Неапол в три и трийсет. Синьорината й казала, че се готви да посрещне влака и че тя, жената, трябва да дойде в девет вечерта да разтреби след вечерята. Жената напуснала вилата в единайсет сутринта. Между това време и времето, необходимо на синьорината да излезе, за да посрещне влака, нещо се е случило, което или й е попречило да посрещне влака, или я е накарало да се откаже от намерението си да слезе до гарата.

— Какво е това нещо?

Той повдигна рамене.

— Може да е получила някакво известие. Не е записано да е получавала телефонно позвъняване и водила разговор. Не зная. Мисля, че е много вероятно да е научила по някакъв начин, че любовникът й няма да пристигне.

— Пак правите внушения — казах аз. — Внимавайте да не ги направите пред Чалмърс.

— Дотогава ще разполагаме с някои факти. Проверявам различни теории. — Раздвижи се неспокойно. Виждах, че е смутен и унил поради ситуацията. — Проверявам дали теорията на Гранди е убедителна за в случай, че синьорината е изпаднала в депресия и е посегнала на живота си.

— Има ли значение това? — казах аз. — Тя е мъртва. Не може ли да се представи случаят като злополука? Не е необходимо да се разгласява фактът, че е била бременна, нали?

— Съдия-следователят ще изготви заключението по аутопсията. Няма възможност то да се запази в тайна.

Гранди изрече припряно:

— Хм, предстои ми работа. Трябва да открия този Шерард.

Имах чувството, че някой докосва врата ми с парче лед.

— А аз трябва да се обадя на синьор Чалмърс — казах аз, като се опитах гласът ми да звучи нехайно. — Той ще иска да знае какво се върши в момента. Какво да му съобщя?

Двамата се спогледаха.

— Ще бъде тактично да му се каже колкото може по-малко на този етап от разследването — отговори Карлоти. — Няма да бъде разумно според мен да му се спомене за този Шерард. Не бихте ли могли да му предадете, че е паднала от скалата, докато е снимала с кинокамерата си, и че ще има дознание и пълно разследване, а дотогава…

Телефонът го накара да замлъкне. Гранди вдигна слушалката, послуша малко, сетне погледна към мен.

— Вас търсят.

Поех слушалката от ръката му.

— Ало?

Джина каза:

— Мистър Чалмърс позвъни преди десет минути. Каза, че отлита незабавно и трябва да го посрещнете утре в 18.00 часа на летището в Неапол.

Поех въздух дълбоко и бавно. Не бях подготвен за такава новина.

— Как звучеше?

— Беше много лаконичен и рязък — отвърна Джина. — Не мога да добавя нищо повече от това.

— Зададе ли въпроси?

— Не. Съобщи ми само времето, по което пристига, и помоли да го посрещнете.

— Окей, ще бъда там.

— Има ли нещо, което мога да направя?

— Не. Върви си вкъщи, Джина. Няма да имам нужда от теб сега.

— В случай на нещо, ще си бъда у дома цяла вечер.

— Окей, но не искам да те безпокоя. Засега довиждане. — И затворих телефона.

Карлоти ме наблюдаваше с намръщени очи.

— Чалмърс пристига в Неапол утре в осемнайсет часа — казах аз. — Дотогава се постарайте да изровите някои факти. Изключено е да му се каже колкото може по-малко. Той ще иска да знае всичко, и то подробно.

Карлоти направи гримаса, като ставаше от стола си.

— Ще можем до утре вечер да открием този Шерард — каза той и погледна към Гранди. — Оставете вашия човек тук. Трябва да остане, докато го сменят. Можете да ни откарате в Соренто. Не забравяйте бижутата, синьор Досън.

Взех кожената кутийка и я пъхнах в джоба си.

Когато поехме по стъпалата и по алеята към полицейската кола, Карлоти рече на Гранди:

— Ще ви оставя в Соренто. Опитайте се да установите дали някой познава Шерард и дали не е бил видян в Соренто. Проверете всички американци, които са пристигнали вчера; особено тези, които са пътували сами.

Въпреки горещината усетих как потта по лицето ми се вледени.