Джеймс Хадли Чейс
Чакам те в Соренто (34)

I

В краткия миг, преди ръката да стегне гърлото ми, прекъсвайки достъпа на въздух от дробовете, вече знаех, че този човек, навярно въпросният Хари, беше силен колкото мен, ако не и повече. Започнах отчаяна борба за въздух, а дробовете ми като че щяха да се пръснат. Не можех да хвана противника си, защото той ме смъкваше назад, а коленете му стържеха в гърба ми. Имаше само един начин да се отскубна от хватката му; да се отпусна. Краката ми се подвиха и аз рухнах на колене, като едновременно успях да извия гръб и да изведа противника пред себе си.

Чух го да изругава приглушено и хватката на гърлото ми се стегна яростно. Направих отчаяно усилие да го повдигна над главата си, но той беше много тежък. Вместо това промених равновесието и на двама ни. Краката ми се хлъзнаха по мокрите стъпала и двамата се търколихме в морето.

Неочакваното озоваване във водата разхлаби хватката му. Улових го за китката и отлепих ръката му от гърлото ми, а после се извих с лице към него и подпъхнах длан под брадата му, обръщайки го по гръб. Отскубнах се от него и се показах задъхан на повърхността на водата.

Боях се единствено да не извика за помощ. Каквото и да се случи, онези във вилата не биваше да узнаят, че съм бил там горе.

Противникът ми се показа на повърхността на три метра от мен. Видях го, преди да отръскам водата от очите си. Гмурнах се под него, улових единия му крак и го повлякох надълбоко.

Той така отчаяно зарита, че бях принуден да го пусна. Изплувахме и двамата на повърхността. Успях да видя само оцъклените му очи и озъбената уста. Той ме доближи и вдигна над водата дясната си ръка. Блесна стомана. Отскочих встрани. Ножът мина на сантиметри от мен. Гмурнах се, описах тесен кръг, за да го доближа, забелязах, че тъмната маса на тялото му е на достъпно разстояние, сграбчих го за кръста и го дръпнах отново под водата. Лявата ми ръка зашари и напипа дясната му китка.

Той се задърпа като луд и единственото, което можех да направя, беше да се опитам да го задържа. Държах го под водата колкото можех, а после, когато и моите дробове достигнаха предела на възможностите си, го пуснах и се изтласках на повърхността. Той изплува горе четири-пет секунди след мен и немощните му загребвания ми подсказаха, че е крайно изтощен.

Беше изтървал ножа и когато опита отчаяно да се отскубне от мен, нададе дрезгав вик.

Впуснах се след него и като обхванах раменете му, отново го натиках под водата. Гмурнах се след него, но сега той почти не оказваше съпротива и когато пак се озовахме на повърхността, беше свършил. Щеше да потъне, ако не бях го сграбчил за яката и задържал над водата. Главата му безжизнено увисна, не го чувах да диша.

Бях само на няколко метра от привързаната за халката гребна лодка. Довлякох го до нея и го прехвърлих вътре, като едва не преобърнах лодката при това мое изключително усилие. Качих се в лодката и се надвесих над него. Тъй като беше в тежко състояние, аз го обърках по лице, за да може водата, която бе погълнал, да изтече от него, а после отвързах въжето на лодката, поставих веслата в ключовете и загребах с все сила към Соренто.

Трябва да бях изминал към половината път — светлините на вилата вече не се виждаха, — когато Хари се размърда и замърмори нещо. Нямах намерение да му дам възможност да се съвземе. Не можех да допусна бой с него в тази малка лодка. Побързах да прибера веслата, и после, като се покатерих на съседната седалка, го достигнах в момента, в който той бавно се повдигна до седящо положение.

Повдигна глава и брадата му се превърна в отлична мишена. Нанесох десен прав и при удара ожулих кожата на кокалчетата си. Той политна назад, сякаш покосен от куршум, и когато главата му изтрещя о дъното на лодката, отново се отпусна безжизнен. Долазих обратно до мястото си и продължих да греба. Той не помръдна чак до пристанището на Соренто.

Моят лодкар ме чакаше и очите му щяха да изскочат от почуда, когато видя, че не съм с неговата лодка. Направо щеше да падне, когато сграбчих Хари, измъкнах го от лодката и го тръшнах на брега. От сътресението Хари се свести и бавно се изправи на крака. Пристъпих към него и като парирах слабия му замах с лявата ръка, му нанесох още един съкрушителен удар в челюстта, като го проснах по гръб в краката на лодкаря.

— Повикай веднага полиция! — наредих му аз. — Зарежи тая твоя лодка. Доведи ми полицай, бързо!

Появи се един полицай, който, изглежда, се беше потулил сред сенките на паркинга. За щастие не се впусна в спор, както обикновено постъпват полицаите. Изслуша спокойно това, което му казах. Името на Франк Сети, изглежда, му говореше нещо. Обърна се към лодкаря и му каза да си държи езика зад зъбите, сложи белезници на Хари, реквизира една кола и ни откара с Хари в полицейския участък.

Слава Богу, Гранди беше още на дежурство. Той ме изгледа с недоумение, когато влязох в стаята му гол, като изключим плувките. Щом му казах, че съм открил Франк Сети и съм заловил един от неговите хора, веднага се оживи.

Казах му още, че във вилата има пратка наркотик и че ако действа бързо, ще има всички необходими доказателства, за да извърши арест. Свърза се по телефона с Главното управление в Рим и проведе спешен разговор с началника на Отделението за борба с наркотрафика. Получи заповед да нападне вилата.

Като тръгнахме към вилата, аз казах:

— Внимавайте. Там горе са петима, все яки и опасни мъжаги.

Той ми отправи кисела усмивка.

— Аз също мога да бъда як и опасен.

Излезе и го чух да крещи заповедно, след малко довтаса един полицай и ми показа къде мога да взема топъл душ. Даде ми и чифт фланелени панталони и пуловер.

Когато се облякох, Гранди вече беше заминал за пристанището, където трябваше да чака подкрепления от Неапол. Реших, че ще имам време да се обадя на Максуел, преда да започне атаката срещу вилата.

Успях да го хвана. Казах му, че след един час Франк Сети ще бъде арестуван, и го предупредих да чака за подробности. Казах, че тръгвам право за брега, където полицията ще се качи в плавателните съдове, за да потегли към вилата на Сети.

Максуел каза, че ще уведоми Ню Йорк и ще чака да му се обадя отново.

Взех такси за пристанището.

Гранди и трийсет въоръжени до зъби карабинери се товареха в три моторни лодки. Когато намекнах, че и аз трябва да тръгна с тях, Гранди ми отказа.

Потеглиха шумно в мрака и ме оставиха с моя лодкар, който не преставаше да си скубе косите и да се вайка за лодката си.

Казах, че ще му покажа мястото, където съм я оставил, ако намери моторница, която да ни откара дотам. След кратък спор той склони един свой приятел да ни вземе и потеглихме.

Когато прибрахме гребната лодка от брега, където я бях оставил, Гранди и хората му бяха вече на пристана под вилата на Сети. Бях наострил уши да чуя пукота на стрелбата, но не чух нищо.

Успях да убедя лодкаря да поостанем още край пристана на Сети. Луната бе вече изгряла и аз различих трите полицейски моторници на пристана.

След двайсетминутно чакане видях група хора, която се зададе по стената на пристана, след което се качи в моторниците. Сред тях имаше и едно момиче и аз разпознах в него Майра.

Казах на лодкаря да ме върне в Соренто и изчаках на брега слизането на Гранди, хората му и арестуваните. Той ги беше изловил до един.

Изтикаха ги в чакащата закрита полицейска кола, а аз се приближих до Гранди.

— Иззехте ли пратката наркотици?

— Да, благополучно.

— Някакви трудности?

Той поклати глава.

— Не им дадох възможност да ми създават неприятности.

— Бих искал да не се замесвам в тази история. Трябва да се върна веднага в Рим. Нали нямате повече нужда от мен?

— Не. Но ще дойдете в понеделник за следствието, надявам се.

— Ще дойда.

Оставих го, качих се в колата и потеглих обратно към хотела. Обадих се на Максуел и му дадох подробностите за задържането на Сети. Казах му да осигури новината и за Матюс от Асошиейтед Прес. Той обясни, че веднага пуска телеграма за Ню Йорк и след това ще се обади на Матюс.

— Връщам се в Рим тази нощ — рекох аз. — Ще се видим на сутринта.

Той попита дали нямам намерение да остана в Неапол и да отразявам делото, когато Сети застане пред съда.

Беше прав, разбира се, но ме тревожеше Карло. Не знаех как ще реагира, като научи, че Сети е бил арестуван и пратката наркотици, която той очаква, е била заловена. Трябваше да го убедя, че нямам нищо общо с тази работа, иначе щеше да ме очисти.

— Сети няма да се яви пред съда по-рано от два-три дни. Имам неотложна работа в Рим.

— Окей, постъпи както намериш за добре. До скоро виждане.

Отвърнах му със същото пожелание.