Бевърли Бърн
Пламъкът на отмъщението (24)

Послепис

На 25 юли 1898 г., американският военен кораб „Глостър“ издигна американското знаме на южния бряг на Пуерто Рико, в Гуаника. Няколко часа по-късно три хиляди и петстотин бойци от кораба Масачузетс окупираха Понсе. Два дни по-късно се предаде и Сан Хуан. Островът бе превзет, без да прозвучи и един изстрел.

Победителите заявиха, че не са дошли, „да воюват с народа на една страна, която векове наред е била потискана“, а „да донесат закрила, както и благините на напредналата цивилизация“.

Дали тези обещания бяха изпълнени, най-добре ще отсъдят самите пуерториканци, но либералният елит на острова се зарадва изключително много на идването на американците, а в по-голямата си част животът на острова остана непроменен. Съвсем скоро се зароди движение за присъединяване към Съединените щати, въпреки че не всички го подкрепяха. Когато свършва тази книга, този проблем все още е нерешен, но през 1917 г. пуерториканците получиха американско гражданство.

Ирландското републиканско братство, или така наречените финийци, се включиха в прочутото Великденско въстание от 1916 г. Заедно с политическите сепаратисти, Шин Фейн^[1], те взеха активно участие в кървавите въстания, известни като „вълненията“, които продължиха от 1918 г. до подписването на компромисното примирие от 1922 г., чрез което се създаде разделената Ирландия, която съществува и до днес.

А Мендоса? Какво се случи с тях след 1898 г., остава да разкажем в:

„Огнените птици“