Ридли Пиърсън
Подводни течения (43)

43

Болд се обади на Ла Моя и му поръча да възложи на Пол Браунинг дежурството при Гейнис за остатъка от нощта. След по-малко от един час Болд си тръгна, след като се увери, че работата бе вече в сигурни ръце. Срещнаха се с Ла Моя в офиса, както бе уговорено.

— Исусе Христе, три и петнайсет, сержанте!

— Какво стана със списъка?

— Списъкът на служителите е върху бюрото ви. Имате го от осем часа. Отне ми доста време. Струва ми една проклета датирана вечеря с моята дама…

— Джон!

— Изхвърлих всички жени от списъка. Това намали броя на служителите от трийсет и осем на двайсет. Заложихме в компютъра задачата да се извадят шофьорските книжки на тези двайсет. Данните от книжките ще ни дадат възможност да видим физическите характеристики на тези момчета. Ще имаме поне двама от тях, които ще съответстват приблизително на нашия профил. Това е, което искахте, нали, сержанте?

Болд кимна.

— Имаш ли новини от транспортния отдел?

— По дяволите! Аз подадох искането едва след девет часа. Няма начин да получа отговор по-рано от утре някъде през деня.

— Притисни ги.

— В три часа сутринта?

— Някой работи на тези компютри. Колко работа биха могли да имат по това време? Още по-добре е да отидеш да ги видиш лично.

— Сега?

— Сега, разбира се.

Ла Моя си подви опашката и с бързи крачки напусна офиса.

Болд мислеше да полегне поне за няколко минути — разполагаше само с пода на офиса си за тази цел — когато вътрешният телефон позвъня. Изтощеният глас на Чък Ейбрамс каза:

— Лу, имате ли няколко минути?

Болд нямаше желание да слиза до офиса му, няколко етажа по-долу, но Ейбрамс не обичаше телефонните разговори и винаги молеше детективите да ходят там, дори и в три часа сутринта. Болд не предполагаше, а знаеше твърдо, че Ейбрамс му казваше всичко така, както е наистина.

Офисът на Ейбрамс бе в плачевно състояние. Етажерките неподредени, бюрото — в безредие. Болд потъна в един фотьойл с калъф. Пружините му убиваха и беше неудобен. Ейбрамс пиеше кафе. Предложи на Болд една чашка и той прие с удоволствие.

Черният мъж седна и сръбна от кафето, после с гордост каза:

— Просто потвърдихме следите от гумите.

— Идвал е пак?

— Следи от гумите.

— Не знаех, че има нещо.

— Снехме цял комплект. Красота! Точно от мястото, където ми казахте да погледна.

— Зад къщата?

— По-нагоре. Един блок на Левитови! — каза той с широка усмивка. — Преди това беше валяло, така че следите бяха не повече отпреди три часа. Тези следи съвпадат с онези зад къщата на Крой. Пълно съответствие. Същата кола. Няма никакво съмнение.

— Някакви стъпкови следи?

— Големите умове мислят еднакво. — Той поклати глава. — Не. Не около следите на гумите. Прегледахме. Аз също се надявах да излезе нещо. Кал имаше покрай бордюра — затова и можахме да снемем перфектни отпечатъци от гумите. Изглежда, който и да е тръгнал с колата, се е качил откъм настилката върху седалката на шофьора. Няма никакви следи.

„Няколко думи по телефона биха имали същия резултат“ — мислеше си Болд.

Ейбрамс добави:

— И още нещо интересно. Открихме от онази кал в спалнята на Левит. Трябва да си е избърсал обувките при влизането в къщата. Моторно масло смесено с бензин. Почти е сигурно, че е същата кал. Един от моите сътрудници работи върху това в момента.

— Извънбордови мотори?

— Повече от вероятно. Щатската лаборатория ще може да ни каже кои са производителите, предполагам същите отпреди. Аз ще изляза в отпуск за два дни. Слушайте, Лу. Това е все още инцидентен пълнеж. Зная го много добре. Но аз съм готов да отстоявам тезата си и да докажа, че същата кола, която е била при къщата на Крой, е била и при Левит, и че тази кал свързва убийството на съпрузите Левит с второто убийство — това на Редик, ако не се лъжа. А пък червените нишки свързват други три убийства — на Бейли, Крой и Шафълбийм — имаме и отпечатъка от длан и частичните отпечатъци от палец върху кибритените клечки. — Той замълча. — Бих ви казал две неща: първо, доставяте ми заподозрения или негови ясни отпечатъци и аз го свързвам, макар и инцидентно, с няколко убийства. Второ… Бих искал да продължа работата по вашата теория за наличието на дубльор. Аз възприемам тази теория. Обувките, различните следи, разликата в теглото на тялото по изследванията на гуменките и обувките „Рокпорт“ — това означава двама различни убийци.

— Чудесно — каза Болд спокойно.

— Мислех, че ще сте доволен.

— Така мисля и аз.

В седем часа същата сутрин Болд получи съобщение, че екипът от гмуркачи, на който бе възложено да обследват водите при Каркийк парк, не са намерили никаква следа от тялото на Норвак. Той го възприе без всякаква изненада. Дори не възбуди и някакъв интерес у него. Неговото внимание бе изцяло заето от намирането на Джъстин Левит.

Шосвиц влезе в кантората на Болд уморен и ядосан.

— Вие не сте имали право да се разпореждате за такъв следствен екип. Елате с мен!

— Зная — каза Болд, стараейки се да не изостане от бързащия лейтенант, който, вървейки, разтъркваше болния си лакът и чешеше косата си на темето едновременно с това.

Реакцията на Болд го спря за момент, след което той отново се устреми към своята клетка.

— Кой ще плаща за това? Нищо не ви пречи да съгласувате с мен някои неща от време на време. Правилно? Вие съвсем ме изолирахте, Лу, и аз не съм очарован от това.

— Съжалявам!

— Даже би помогнало, ако знаех, по дяволите, какво се прави в този отдел. Правилно? Боже мой, вие сте болезнено упорит като магаре.

Болд седна. Лейтенантът ходеше нервно напред-назад в малкото пространство на неговия офис и говореше с приглушен глас.

— Капитанът ме извика при себе си. Искаше да му изясня връзката с Джейн Доу. Правилно? Попита ме дали винаги позволявам на „детективи ренегати“ — негови думи — да изпълняват техни собствени разследвания без моето предварително съгласие.

— О, приятелю!

— Намекна, че моето ръководство е всичко друго, но не и за пример.

— Моя грешка.

— Дяволски сте прав, че е ваша грешка! И все пак кажете къде се намираме по този въпрос? Кръстатите убийства заемат цялото ми внимание.

Болд като че попълваше последното квадратче в кръстословица.

— Знаем, че Джейн Доу всъщност е Джудит Фюлър. Тя е наела водолазен костюм; в колата й се намериха и наетите принадлежности. На колата й открихме отпечатъци от пръсти, които съвпадат с тези, намерени при Норвак. И така Дехавелин, Норвак и Фюлър са свързани с един и същи убиец. Той е носил „Рокпорт“ обувки и е твърде едър, за да бъде идентифициран като Кръстатия убиец.

— Значи имаме дубльор?

— За мен не съществува никакво съмнение.

— И как ще го открием?

— Аз възстановявам последните две седмици на Фюлър по квитанции и фактори, които намерих в колата й. Те покриват времето до тридесети септември — деня, когато е наела уиндсърфа. Рано следобед е взела ферибота за Вешън, с предполагаема цел да тренира уиндсърфинг. Намери се билетът за отиване, но липсва билет за завръщане с ферибота, а колата й бе намерена близо до Кийтак, което ми дава основание да мисля, че не тя е върнала колата обратно, или просто е спестила обратния билет. Убеден съм, че някой друг е направил това. Той е паркирал колата при Кийтак, с цел да забави нейното откриване или да създаде впечатлението, че тя е отлетяла за някъде със самолет. Смятаме, че вероятно той е влязъл в нейния апартамент с нейните ключове, взел е някои документи, пакетирал е някои нейни принадлежности — отново, вероятно опитвайки се да ни заблуди, че тя заминава в отпуск. Вешън напълно съответства на това, което ми каза океанологът Ратлидж за подводните течения — добави Болд. — Ако тя е била хвърлена във водата при Вешън, неминуемо е било да изплува тялото й на брега при Алки Пойнт две седмици по-късно. — Той замълча за момент. — Няма съмнение, че е Фюлър.

— А коя е тя?

— Сега изясняваме. Някой е възстановявал изразходваните от нея суми. Някой я е подпомагал. Хората по кредитните карти в „Уелс Фарго“ — нейната банка — са прехвърляли плащанията в чековата й сметка, каквато е имала при тях. Депозитите към тази сметка биха могли да ни ориентират за кого е работила тя, макар и да не сме сигурни дали това ще ни помогне или не.

— Искам да зная коя е тя и с какво се е занимавала. Искам да зная също има ли някакви прилики със случая Дехавелин. Нещо подобно. Ако този човек е в моя отдел, Лу, искам го жив.

Телефонът иззвъня. Шосвиц вдигна слушалката, послуша и настръхна.

— Гадна работа! — каза и затвори телефона. — Две нови жертви, Лу! Мъж и жена този път. Същите кръстове на гърдите. Жената изтърбушена. Точно както предупреди Дафи, той се е побъркал.