Ридли Пиърсън
Подводни течения (31)

31

Доктор Диксън бе по средата на неговата трета последователна операция, когато Болд пристигна. Той влезе в просторната, силно осветена зала, с пропуска, закачен на ревера, и с поглед встрани от операционната маса. Жертвите на пожара представляваха ужасяваща картина. Диксън работеше интензивно, а един детектив по пожарите наблюдаваше. В процеса на работата Диксън говореше и се правеше запис същевременно за звукоактивирана магнетофонна система. Като видя Болд, той помоли своя асистент да продължи със следващия разрез и му предаде ножа. Приближи се до Болд и заговори тихо, за да се избегнат смущения в системата за записване. Болд се съобрази със същото. Той бе присъствал тук многократно, но по-рано.

— Бих ви стиснал ръката, но нали виждате… — Той държеше високо изцапаната си с кръв ръка в ръкавица.

Болд усети, че язвата му веднага реагира.

— Моля за една услуга.

— Кажете.

— Бих искал една рентгенова снимка на десния лакът на Норвак. Мисля, че с това можем да уредим този въпрос окончателно.

— Хайде, Лу! Ние вече потвърдихме.

— Артрит. Имала е артрит на десния си лакът. Съществува и архив със снимки за сравнение.

Диксън кимна. При това той прехапа устни.

— Ройс може да ви направи снимки, но те не са ви необходими. Аз прегледах всичко съвсем подробно. Няма никакъв артрит нито на единия, нито на другия лакът. Тук нещо не е в ред.

— И вие сте сигурен, че няма артрит?

— Абсолютно! И за зъбите също. Един от нас греши, Лу! Може би сме пропуснали нещо. Случва се в лаборатории от такъв размер.

— Мисля, че трябва да занеса снимките при нейния доктор.

Той кимна.

— Говорете с Ройс. Той, или някое от момичетата, може да извади нейната папка. И ги върнете обратно, моля ви! Надпишете ги също. Държа да поддържаме документацията в пълен ред.

— Имате ли нещо против да я погледнете още един път?

— Какво именно?

— Само един поглед върху лакътя. Ако я разгледате вие, може би ще трябва повече от една снимка. — После добави: — Днес, ако е възможно.

— Лу, затънал съм до колене в обгорени трупове. Има още два след този. Сигурно ще трябва да останем тук до девет часа. Въпреки това аз обработих първо нея.

— Ще ти предоставя моята пълна колекция за един месец. Ще можете да презапишете всичките.

Диксън изглежда обмисляше това за момент. Зашеметяващо. Също като Болд, той беше възторжен поклонник на джазовата музика. Болд ценеше високо своята колекция, която включваше десетки албуми, които не бе невъзможно да се намерят. И бе забранил да се заемат на когото и да било. Отварянето на колекцията за някой приятел би било равносилно на отварянето на гробницата на Тутанкамон.

— За месец? — попита Диксън недоверчиво. — Този удар в главата ви сигурно е разместил нещо.

— Ще ви дам време, за да презапишете всичките албуми.

— Нямам възражения. Вярвам, ще ми простите. Аз съм в шок. Това е адски важно!

— Нашият втори убиец. Човекът с обувките „Рокпорт“ иска да считаме, че Дехавелин е убита от Кръстатия убиец.

Диксън гледаше скептично.

— Оставете тези обувки „Рокпорт“, Лу. Аз ги обух. — Той посочи. — Дяволски удобни са.

Това предизвика кратко колебание, след което Болд каза:

— Ние с вас сме съгласни, че е възможно някой друг да е убил Дехавелин. Някой дубльор. Не ме напускайте в този момент. Дехавелин не е единствената, която ни тревожи.

— Казах, че беше крайно невероятно, Лу. Има разлика, нали?

— Но е възможно.

Диксън вдигна рамене.

— Ако ме поставите пред стенда, бих казал, че убийствата са идентични. Толкова е малка разликата. — Болд помисли за момент и добави: — В това може би е цялата игра на дубльора. Но все още вие сте съгласен, че това е възможно, нали? Това е единствената дума, която искам да чуя.

Диксън вдигна рамене отново.

— Ще погледна пак Джейн Доу, Лу. За един месец! — напомни му той. — Цялата колекция, нали?

— Още тази нощ — доуточни Болд.

— Но ще бъде по-късно.

— Телефонът ми не е съвсем наред. Ако не успеете да се свържете, направо идвайте с колата. Трийсет-пет-трийсет и половина, Интерлейк-север. Ще чакам.

— Записах.

Погледът на Болд случайно падна върху овъгленото тяло.

— Това е наистина ужасно! — каза той.

— Зависи как гледате на него — каза Диксън с кисела усмивка.

Казаха на Болд, че Джеймс Ройс в момента почиства някакво тяло. Той отказа да влезе в залата. Бе видял много през живота си, но не разбираше как може който и да е да върши тази работа. Или и той трябва да е студенокръвен или болен, а може би и двете.

Ройс изхлузи ръкавиците и ги хвърли в кошчето. Бялата му престилка беше мръсна, а лицето изглеждаше изтощено. Той разтърка очите си, за да прогони умората.

— Исусе, какъв ден! Вие сте моят ангел спасител, сержанте.

Болд помоли за снимките на Норвак.

Ройс попита предпазливо:

— Нали чухте, че ние потвърдихме нейната идентичност по-рано?

Болд изсумтя.

— Н-не съвсем.

Ройс заведе Болд в долния хол и в архива. Издърпа една доста набъбнала папка с рентгенови снимки на Норвак от едно чекмедже и я подаде на детектива.

— И още нещо — каза Болд, като напускаха помещението. — Имаше ли някаква кал по тялото на Джейн Доу, когато бе докарана тук?

— Да, имаше, но аз я почистих.

— А нейният плувен костюм? Дикси каза, че ще го запазите за нас.

Ройс облещи очи.

— Да, правилно.

— Благодаря. Изпратете го в щатската лаборатория, моля ви.

— А какво трябва да им кажа?

— Аз ще им позвъня. Не се безпокойте за това.

Двамата си стиснаха ръцете. Ръцете на Ройс бяха все още лепкави, кожата — мека, може би от дългия престой в латексовите ръкавици. Странната текстура, както и температурата им, предизвикаха у Болд някакво странно усещане, което проникна до неговите вътрешности.

След като остави пропуска си на бюрото на администратора, Болд се отправи директно към Джон. Няколко минути по-късно разбра причината за поредното смущение в стомаха. Не беше ръкостискането на Ройс. Това беше язвата.