Ридли Пиърсън
Подводни течения (30)

30

В чакалнята на доктор Маклър имаше около дузина синьо боядисани столове, както и няколко ниски бели масички между тях, с разхвърляни стари списания, всички с подгънати страници. Жената на рецепцията, в бежов панталон и доста тесен пуловер, дъвчеше дъвка и яростно чукаше по клавишите на компютъра.

Маклър прие Болд в своя кабинет. Въпреки че беше малък по размер, този кабинет добре отразяваше научния характер на работата на един доктор. Самият Болд изпитваше голямо уважение към медицинската професия, към Маклър също. Той беше почти на възрастта на Болд, с посивяваща къдрава коса и естествена усмивка.

— Вие искахте да знаете нещо за Бетси Норвак — говореше меко докторът.

— Тя е била ваш пациент…

— Защо „е била“?

— Е!

— Има ли нещо, което трябва да зная, сержанте? Това не се отнася до медицинското лечение, нали?

— Не.

— Нищо, което по някакъв начин би довело до нарушаване на професионалните ми задължения?

— Не.

— Благодаря ти, Боже, за това! Вие разбирате моята заинтересованост, сигурен съм.

Болд знаеше, че добрият доктор плащаше само са осигуровки много повече, отколкото печелеше за цяла година.

— Да — отвърна той.

— А как мога да ви помогна?

— Нейният приятел, някой си господин Монтроуз, спомена за болна ръка. А и ние намерихме една превръзка в нейната баня. Изглежда много й е помагала.

— Преуморена ръка може би е по-правилно да се каже. Да, това е така.

— В лакътя при тенис? — питаше Болд.

Маклър се усмихна.

— В лакътя при уиндсърфинг. — Отговорът звучеше като дразнещ въпрос. — Не можем да кажем какво точно е причинило артрита. Моята увереност е, че няколко фактора са допринесли за това, но и уиндсърфинга с нищо не я е облекчил.

По-нататък Болд попита как се е чувствала преди около две седмици и Маклър описа състоянието й като в напреднала форма на артрит. Дори подчерта, че тя по никакъв начин не би могла да управлява сърфа без екстремно силни болки. Докторът посочи един работен модел на костите, и по-специално към една ръка, към която насочи вниманието на Болд. Показа му лакътя, облепен с дълги медицински термини и прегъна ръката в лакътя няколко пъти.

— Бихте ли разпознали лакътя? — запита Болд.

— Възможно е, но не по външен вид дотолкова, колкото при наличие на рентгенова снимка. Не зная дали разбирате това, което аз мисля, че подразбирате!

— Как изглежда това? Имам предвид рентгеновите лъчи?

— Все още не сме я оперирали. Планирал съм да направя ортоскопична операция — той провери в някаква папка — за след около три седмици. Наистина проучвателна, за да се види доколко опасен е нейният артрит.

— Вие споменахте за Х-лъчи?

— Разбира се.

— Сигурно имате снимки на нейния лакът, нали?

— В нейната папка, сигурно.

Болд дори се наведе напред, горящ от нетърпение.

— Бихте ли могли да ми го заемете само за няколко часа, господине?

— Бих искал да ви помогна, детективе. Въпросът е, че не мога да позволя такова нещо без разрешението на госпожица Норвак. Нейно разрешение или прокурорско нареждане. С удоволствие бих помогнал, ако можем да съчетаем двете неща.

Потвърждението на Диксън, че зъбните снимки съвпадат, започна да избледнява и Болд се почувства притеснен. Противоречията в случая се нареждаха много добре — зъбните снимки дръпнаха вятъра от неговите платна. Само преди час той беше готов да се обзаложи, че Джейн Доу не беше Норвак. Сега…

Болд полита:

— Какво бихте могли да направите, ако ви дам снимки на лакът на жена и ви помоля да ги сравните със снимките на Норвак? Бихте ли направили това за мен?

— Това вече е приемливо. Няма проблеми… Можем да извадим нейните снимки, въпрос на минути. Ще бъда щастлив да ви помогна.

Вече станал от мястото си, Болд кимна.

— А погледнахте ли се вие самият? — каза докторът, като посочи към челото на Болд. — Съвсем не изглеждате добре.

Той не получи отговор.