Ридли Пиърсън
Подводни течения (16)

16

Лу Болд чакаше в кабинета на доктор Диксън. Едрият мъж се върна с две кафета, едно от които подаде на детектива. Диксън довлече сгъваем стол от другия край на стаята към мястото, където Болд беше седнал. Той беше човек, който нямаше претенцията да води разговорите си от стола зад бюрото. Преди Диксън да седне, един от неговите асистенти почука и подаде главата си през вратата.

— Майката на онзи от хотела — госпожа Малтънър, звъни от Сан Франциско. Иска да знае какво става.

Диксън кимна и асистентът затвори вратата.

— Извинете за минутка! — каза той на Болд, отиде при телефона, вдигна слушалката и натисна бутона.

В продължение на пет минути обясняваше на жената, че нейният син е бил намерен мъртъв в една хотелска стая; причината за смъртта е, че имал увеличено сърце, което просто е спряло да работи; че неговото тяло се задържа, за да се извършат изискващите се токсично-скенерски изследвания за алкохол и наркотици; че случаят е не съвсем обикновен за четиридесет и една годишен мъж, но не и изключителен. Освен това, нейният син е бил с около трийсет килограма свръхтегло, но причините за спирането на сърцето могат да бъдат много и това ще се изясни към края на деня. Той затвори телефона, вдигна очилата си и разтърка изморените си очи, а на Болд каза:

— Намерен е в хотелската стая мъртъв. На две хиляди мили от дома. Няма признаци за насилие. Имал е опасно сърце — два пъти по-голямо от размера на вашето или моето. То го е убило. Имам чувството, че е бил пияница и наркоман. Черният му дроб не изглеждаше добре, носовите канали също. Ние започнахме тестовете и аз казах на тази жена, че нейният син е злоупотребявал с химически вещества, което накрая е струвало живота му.

— Имате прекрасна работа!

— Има трудни моменти. — Той се върна на мястото си.

Носеше се небрежно. Очите и гласът му все още имаха нежността на момче, но притежаваше силата и интелигентността на голям доктор. Той беше човекът, когото Болд смяташе за най-добър свой приятел, главно заради неговата откровеност. Беше спокоен по характер и много държеше на качеството на своята работа.

— Сега ще стигнем до Джейн Доу.

— Почистваме я за аутопсия. Няма да бъде дълго.

— Колко време е престояла във водата?

— Бих казал две седмици, или от една до три. Зависи от това, на каква дълбочина е била, от това, колко студена е била водата. Но най-малко две седмици. За подводния свят е достатъчно съвсем малко време, за да я съблече до кости.

— Как е могла да потъне с този костюм? Не изглежда правдоподобно.

— Трябва да се посъветваме с някой друг. Имам един приятел, към когото мога да ви насоча. Този е един от най-редките тънки костюми, които не задържат тялото над водата, както някои други. Но аз разбирам какво искате да кажете, Лу, Моята версия е, че след поемането на вода, тя е паднала на дъното. Може да са повлияли температурата на водата и подводните течения. На някакво място е престояла достатъчно на дъното, докато раците са опоскали нейните крайници и са навлекли тази кал.

— Калта може ли да ни помогне?

— Съмнявам се — отвърна Диксън, после добави: — Възможно е, предполагам.

— Можем ли да задържим част от нея?

— Сигурно. — Диксън излезе от кабинета и когато се върна обратно, каза: — Много късно е, за да разчитаме на добра проба. Тя е напълно измита, почти е готова за нас. Но разполагаме с костюма, който на места е импрегниран с кал. По такъв род въпроси най-добре е да говорите с Байрон Ратлидж в Университета. Той води морските проучвания в пролива от години. Мой приятел. Ако някой може да каже къде се е движило нейното тяло, то това е Ратлидж. — След като отпи от кафето, Диксън попита: — Какво мислите? Не ви ли губя времето?

— Оценявам високо този съвет. Да видим по-нататък.

— Липсата на плът на китките на ръцете и на глезените няма да ни позволи да видим натъртвания от лигатури. Единственото, с което разполагаме, са нарушенията в областта на гръкляна и тези квитанции. Изпратени са, впрочем. Ще знаем повече след аутопсията.

Болд поясни:

— Ако това е негова работа, тогава той има изцяло нова програма. Преди две седмици изтърсва тази във водата. Една седмица по-късно убива Дехавелин, а междувременно извършва съвсем чиста работа с Крой. Кой знае какво ще видим по-нататък? Ако не е той, може би няма никаква връзка.

— Чувам го, че идва.

— Какво значи това?

— Дубльорът. Не бих могъл да бъда съвсем сигурен обаче.

— Това е една възможност, Дикси. Ние обсъждаме възможности, това е, което правим сега.

— Бих искал да я изнесем оттук час по-скоро, Лу. Много се задръстихме — десетина гости през миналата седмица — няма повече стаи в нашия хан.

— Колко време ще я държите?

— Деветдесет дни, или докато узнаем коя е тя и намерим място, където да я преместим. Ще имаме нужда от изследване на зъбите, имате ли предвид някаква кандидатура? Без това идентификацията ще бъде затруднена, което би ме поставило в деликатно положение.

— Слушам ви.

— Отнася се за госпожица Гейнис. Преди да пристигнете на „Алки Пойнт“ имах възможността да се запозная с нея. Не ме разбирайте лошо, тя е очарователна, атрактивна и очевидно достатъчно умна.

— Но?

— Тя малко се престарава, не мислите ли? Очевидно е звъняла тук, докато ние бяхме на път за насам, и е поискала точните размери на трупа. Ние с вас знаем, Лу, че размерите, с каквато и точност да ги имаме, все пак представляват част от всеки рапорт. Освен това знаем, че след двуседмично киснене в супата, не бихме могли да дадем точните размери, дори ако тялото беше в прекрасна форма, което не е така. Знаете газовете какво правят с едно тяло. Ще сме щастливи, ако успеем поне да се доближим до истинските размери. Мисля, че сме достатъчно заети и без прекалените искания на госпожица Гейнис. Предпочитам всички искания да идват чрез вас, да ги филтрирате, преди да дойдат при нас.

— Съгласен.

— Благодаря. Не искам да кажа, че съм…

— Няма проблеми.

— Окей — каза Диксън, като си разтъркваше очите. — Окей, Лу, добре.

Ройс почука и влезе.

— Почистена е цялата, Док. Да я поставя ли в зала едно?

— Да. Ние идваме след минута.

Болд чу Док Диксън да казва „ние“ и веднага започна да мисли как би могъл да избегне аутопсията. Никога не бе ходил там. Той се изправи, потупа Ройс по рамото и каза:

— Постарайте се!

Напусна офиса веднага. Два часа при обезличения труп не можеше да понесе.

Особено преди обяда.