Ридли Пиърсън
Подводни течения (37)

37

Той напусна нейния офис изтощен, но и възроден едновременно с това. Емоционалното отприщване, което изпита, заедно с дълбоката възбуда от взаимната интимност, възпламениха неговата енергия и ентусиазъм. Той остави на Крамер задачата за съставянето на списъка на доброволките, напомни да остави място за Боби Гейнис, и се отправи навън, за да я потърси.

Шосвиц го срещна в коридора.

— За вас — каза той, подавайки на Болд папка с лист хартия. — Предполагайки, че бихте желали да правите нещо, вместо да чакате и да бездействате…

Болд позна по външния вид за какво беше това — разрешението за влизане в апартамента на Фюлър.

— Благодаря, лейтенанте.

— Не беше трудно.

Боби беше оставила колата си на платен паркинг, напречно на улицата срещу Сийгейт Апартмънтс, добре прикрита и с добър поглед към номер триста двайсет и едно — апартамента на Фюлър.

Болд се вмъкна на предната седалка и тя каза:

— Никакво движение. Спокоен като забит пирон.

Той й обясни връзката на Кръстатия убиец с видеокасетите и решението да се поискат от „Специални нападения“ доброволки, за да може да се покрият едновременно три видеомагазина, които са били свързани с жертвите. Каза й също, че има място и за нея, ако желае да участва в операцията по залавянето. Тя скочи от радост при така откриващата се възможност да се прояви, готова да напусне веднага наблюдението, и попита:

— А защо аз?

— Защото си добра. Защото искаш да бъдеш първата жена ченге, назначена в отдел „Убийства“. Това няма да стане за една нощ. И двамата го знаем. Но ти имаш добър шанс, както никой друг. Ти си добро ченге, Боби. Ти мислиш като ченге, желаеш да работиш и да се учиш — две ключови качества, за да станеш един добър следовател по убийствата. Дълъг е пътят в този отдел, но най-важното е, че си ченге. Повярвай ми. Колкото и трудни моменти да има, това е то, главното.

— Зная — каза тя. — Аз обичам тази работа.

Чен Хо беше висок и слаб, с вдлъбнати рамене и оредяваща коса. Изглеждаше като да е над петдесетте. Попитан от Болд, той отговори, че колата на Фюлър не е била паркирана на обичайното й място повече от три седмици. Фюлър бе преотстъпила апартамента си на някакъв клиент на Лин Лайман Пропърти Мениджмънт, и като резултат на това нито Лайман, нито Хо са знаели нещо повече от това, което научи Боби в магазина за касети под наем — калифорнийската шофьорска книжка. Хо бе я срещнал веднъж преди два месеца. Оттогава не бе я виждал въобще. Той ги въведе в апартамента на Фюлър, без да погледне дори разрешителното; помоли ги само да му се обадят, преди да си отидат, което му беше обещано.

Болд извади от джоба на сакото си два чифта хирургически ръкавици, един от които даде на Гейнис. Сложиха си ръкавиците.

— Ти трябва да започнеш да носиш такива ръкавици, за да ги имаш винаги под ръка — каза той.

Вратата се тътреше при отваряне. Жилището представляваше обикновен мебелиран апартамент, който миришеше на препарат за почистване на килими и на дезинфектанти.

— Какво е твоето първо впечатление, детективе? — Болд я попита малко след като бяха влезли.

— Изглежда нов. Чувства се, че не е живяно тук. Само временно са пребивавали.

Болд затвори вратата и запали светлините.

— Върви напред — каза и тръгна след нея.

— Няма фотоси. Няма лични снимки.

Дневната беше съвсем неизползвана, стерилна, и изглеждаше като секция от мебелна витрина. Кухнята — чиста, шкафовете — празни, ако не се смятаха храните за закуска, нескафето и някои други неща. В хладилника имаше четвъртинка вкиснало мляко, два йогурта „Данон“ и увехнала целина.

— Тя се храни навън — каза Боби. Болд я следваше. — Живее сама.

Нейната спалня беше също така пуста, както и другите помещения, напомняйки на Болд за някакъв мотел. Умивалникът в банята бе мръсен. Душът също се нуждаеше от почистване.

— Не е домакиня — отбеляза Гейнис. — Странно е, че бюрото е толкова чисто. — Тя провери чекмеджетата. Средното беше празно. Страничните две бяха разбъркани, но пълни с хартия. — Защо е празно средното?

— Това е добре — каза Болд. — Уместен въпрос. Кошчето също е празно.

Гейнис разрови листата в лявото чекмедже. Имаше две кутии, и двете пълни с фактури: едната за фактури за платени сметки с кредитни карти, другата — за плащания в брой. В отделна папка имаше подробна ведомост с десетки позиции в две колони — плащания в брой и с кредитни карти.

— Тя поддържа добра документация — отбеляза Боби.

— Съгласен съм.

— Е?

— Въпросът е кой води такава документация, нали? — запита Болд.

Тя провери съдържанието на папката.

— Телефонни разходи също. При това съвсем подробно.

— И какво?

Боби Гейнис помисли за момент, сетне каза:

— Счетоводство на разходите. Това отиде много по-далеч от едно отчитане на домашни разходи… от домашното счетоводство… тя е отбелязвала всеки изразходван цент. Значи има разходна банкова сметка!

— Правилно.

— Тя работи за някого, както изглежда. — Боби се усмихна. — А това би могло да ни каже нещо.

— Или тя самата — напомни Болд.

Като видяха акредитиви на Мобил Ойл, Болд вече имаше някаква идея. Прегледаха всички сметки, отбелязвайки всяка дата.

Боби каза:

— Тя е зареждала на една и съща бензиностанция след пристигането си в Сиатъл…

— Съвсем близо тук, зад ъгъла — добави Болд и записа адреса.

— И е зареждала по един път, а понякога и два пъти на седмица. Последната сметка е отпреди повече от месец. Има дрехи в стенния гардероб, така че тя не се е премествала. Но може да е на път някъде в момента. Не можем да кажем със сигурност, че тя е Джейн Доу, докато не разчетем тези подписи в договора за предоставяне на уиндсърф под наем.

— Тя е Джейн Доу! — каза Болд предизвикателно. — И съгласно тези сметки — той ги посочи — тя е била в Денвър и в Тъксън, преди да дойде тук, но престоят в тези места е бил по една седмица. Тези престои ни показват маршрута на движението й между градовете, и това, което ни казват още, е, че през цялото време тя е разчитала на този карат, като на единствен източник на средства. Ако направи още една стъпка по-нататък, и ако тя все още е жива, то значи, че все още използва същата карта. — Той прочете някакъв номер на фактурата, внимателно вдигна телефонната слушалка и набра номера.

Боби Гейнис успя за около десет минути да огледа стаята, докато Болд говореше по телефона, изяснявайки текущите цени.

Когато затвори телефона, тя му каза:

— Всичките й дрехи са от синтетика. Те не се нуждаят от гладене. Съвсем облекчено пътуване. Липсва четка за зъби в медицинското шкафче, няма дезодорант, нито паста за зъби. Не виждам и куфар. Изглежда така, сякаш е предприела някакво пътуване. Но е оставила боята за вежди.

— Значи е бързала при напускането.

— Или някой друг й е опаковал багажа. Аз не бих си оставила молива за вежди, казвам го съвсем определено.

— Няма сметки за зареждане за последните три седмици в нейното счетоводство, което е малко учудващо, макар че пълната им обработка понякога заема няколко седмици. Това не ни дава нищо определено, но все пак представлява някаква възможност.

— Имам чувството, че ще ми се наложи да издирвам коли отново. — Боби изрази своето опасение.

— Освен ако не кандидатстваш за видеооперацията.

— Ще кандидатствам. Вие знаете, че ще кандидатствам. Но това не означава, че ще ме вземат. Има други от „Специални нападения“, които биха искали да блеснат в „Убийства“. Единствената причина аз да получа задачата при вас беше, че всички останали смятаха тази работа за несериозна, нещо като плисиране на поли.

— Живей и се учи! — каза Болд.

— Наистина.

— Ще поставим нейната кола в списъка на откраднатите коли, ще проверим досега откраднатите, ще алармираме ремонтните сервизи и обществените гаражи. Ще уведомя щатската полиция във Вашингтон, Орегон, Калифорния, Айдахо, Невада, ще контактувам с „Канадиан Имигрейшън“. Ще намерим нейната кола.

— Аз държа всичките си най-необходими неща в средното чекмедже, а вие? — добави той.

Боби разбра намека.

— Някой е почистил това чекмедже. Други са събрали багажа й, не тя самата. Ще позвъня в „Следствено“ да опитат за наличие на латенти.

Той кимна.

— Ще се опитаме да проникнем в нейните банкови сметки и в следствените архиви. Те могат да ни отведат назад към някой работодател, който ще ни каже нещо повече за нея. Сигурно някой трябва да знае какво е правила тя тук.

— Уиндсърфинг?

— Да, мисля, че вече се познавам с Джудит Фюлър — каза Болд доста сурово. — Мисля, че Дикси я държи в хладилника там, в Медицинския център.