Ридли Пиърсън
Подводни течения (15)

15

През следващите три дни Болд си мислеше за вечерта с Дафи. Питаше се дали неговото нетърпение да я покани вкъщи беше предизвикано от топлата привързаност към нея, или от подсъзнателното желание да накаже Елизабет за нейните афери и за разрушаването на техния брак. Неговият неуспех да я убеди дали се дължеше наистина на нейното нежелание, или беше отказала, защото се е съмнявала в неговата сексуална адекватност — нещо, което го тормозеше през последните няколко месеца. Не би могъл да си представи, че е неспособен да се възбуди с една жена като Дафи, лежаща гола до него. Но не би могъл да бъде сигурен също, и такава мисъл за възможен провал присъстваше постоянно в неговото съзнание. Ще се свия на топка и ще умра — мислеше.

Отново го разтревожиха въпросите на следствието, въпреки факта, че вече беше въоръжен с нова, богата информация: курсът по готварство на Черил Крой, за който уведоми една от участничките, е бил посещаван от всички жени, но се изключва като място, където убиецът подбира своите жертви; приспособлението на Крой за дистанционно управление на телевизора носи само нейни отпечатъци; датите на покупката на млечните продукти, намерени в хладилника, показаха, че са от петък и събота, но касови бележки не са намерени, които да потвърдят; книжната кибритена клечка, намерена при навеса зад къщата на Крой, имаше частични отпечатъци от палец — вероятно на убиеца, отпечатъци на част от длан, снети от оградата зад къщата на Крой; снимките с отпечатъците на гуменки, както и заснетите следи от гумите на фургона, открити под съседния навес. Следственото управление считаше, че човекът, който е носил тези гуменки, е тежал от сто двайсет и осем до сто трийсет и четири паунда, значително по-малко от теглото, определено по отпечатъка на обувката „Рокпорт“, намерен в калта в района на убийството на Кейт Дехавелин. Следата от обувката показваше седми-осми размер, докато размерът на гуменките беше девет и половина, което беше доказателство за различни извършители на тези престъпления, за участие на все още непознат чужденец или дубльор. Болд ставаше все по-уверен в наличието на двама убийци. Той вече трябваше да сподели тази версия с още някой, освен с Дафи и Диксън. Без допълнително доказателство за наличие на дубльор, формирането на съдебно дело с такива противоречиви данни, би било много трудно: Болд би трябвало да движи нещата много внимателно сега, ако не иска да представи на съда несъстоятелна информация и всичките му усилия да се провалят в съдебната зала.

Той чувстваше нарастващо разочарование. Абсолютно нищо ново не беше разкрито през последните три дни. Беше направил опит да се срещне с Джъстин Левит, за да продължи неговия разпит, с надеждата да изкопчи нещо ново от неговата памет, както често се случва с живите свидетели. Но родителите на момчето настояваха да му се позволи поне няколко дни отдих, за да се „почувства момче отново“. Болд не възрази срещу това, а и не можеше да обоснове никаква пресираща нужда от ново интервю.

Часовникът на времето продължаваше да тиктака. Болд нямаше възможност да узнае кога или къде ще стане следващото убийство. Всеки момент телефонът можеше да иззвъни и да се добави още една жертва в списъка.

Той почукваше нервно по бюрото с писалката си, докато проучваше подготвения от Ла Моя километричен списък, в който се каталогизираха стотици покупки, продадени в различни магазини, където са пазарували жертвите в деня преди своята смърт. Маркира случаите на съвпадения в два или повече списъка. Имаше някъде връзка между отделните жени. По някакъв начин убиецът беше ги срещнал. Може да е било при пазаруването в магазина? Може би на бензиностанцията? В ремонтното ателие? Доставчикът? Или са се хранили на едно и също място? А може и да е наблюдавал? Прегледа списъците и констатира, че Ла Моя е покрил с тези данни четири дни, предшестващи всяко убийство.

Униформена жена заобиколи преградата на неговия офис и погледна защипаните с кламер документи. Лицето й беше луничаво и обгоряло от слънцето. Тя му каза:

— Лу, неидентифицирана жена кавказки тип е изхвърлена на брега при Алки Пойнт. Доктор Диксън ви очаква там. Смята, че трябва да я видите. Има нещо общо със сегашния ви случай, но не каза какво е.

Болд вдигна сакото си от облегалката на стола.

— Кой се занимава със случая?

— Браунинг и Боби Гейнис. Боби беше изтеглен от „Особени нападения“.

— По дяволите! Да изтеглят Браунинг и да го поставят с Ла Моя! Искам да остане с него по проверките. Кажете му ясно, моля!

— А кой ще…

— Аз ще се заема засега и ще видя какво ще правим по-нататък.

Изхвърча навън.

Денят беше мрачен, а бреговата линия се губеше на места, скривана от движещи се валма гъста мъгла, идващи откъм водата. Мъглата се виеше и падаше като сива пелена, потулвайки голяма група полицейски персонал. Болд вдигна яката си и се спусна по скалистия бряг към мястото, където лежеше тялото, или каквото беше останало от него.

— Гейнис? — извика с надеждата някой да се обърне и беше изненадан, когато красива блондинка на около двайсет и пет години се приближи към него. Тогава си спомни, че Шосвиц беше говорил за привличане на хора от специалните сили — дивизиона по изнасилвания, и дежурният служител беше казал, че Гейнис е от „Особени нападения“.

— Лу Болд — представи се той.

На тази светлина кожата й беше маслиненозелена, а устните й овлажнели.

— Да, зная. Срещнахме се миналата година на едно от коледните празненства.

Той кимна, но не можа да си спомни. Твърде много лица се срещат по коледните празници. Много хора и много пиене. Той никога не говореше прекалено за тези неща; обикновено изяждаше два сандвича и се измъкваше рано.

— Аз изтеглих Браунинг от това следствие, ще продължа с вас.

— Вие? — възкликна тя, но бързо се съвзе и добави: — Да, сър!

— Може и без „сър“, Боби. Вашето име е Боби, нали?

— Барбара, в действителност. Но всички ми казват Боби.

— Аз съм Лу.

— Прекрасно. Защо вие? Нали сте в полицията по убийствата?

Болд я хареса веднага: небрежна и сигурна в себе си, плюс това много женствена.

— Имам специален интерес към този случай. Какво знаем до сега?

— Грозна картина! — каза тя.

Те стояха на около трийсет стъпки разстояние и въпреки това зловонието дразнеше носа.

Гейнис каза:

— Подводният свят е изгризал плътта от ръцете и краката, голяма част от лицето. Кожата липсва. Тя представлява просто каша.

Болд отиде нататък да погледне. Извади носната кърпичка и я притисна към носа си. Беше виждал безцветни, разложени тела. Да се каже грозно е съвсем меко. Морето се разправя с труповете по своя начин.

Доктор Диксън изследваше Джейн Доу. Нейните ръце и крака представляваха бели излъскани кости. Плувният костюм беше покрит със спечена кал.

— Какво имаме, Дик? — попита.

Диксън го погледна през рамо, книжна маска покриваше долната част на неговото лице.

— Чаках да дойдете. Нашите морски приятели са се потрудили доста.

Диксън забоде пръста си в останките от някогашното лице. Болд погледна настрана. Диксън много често се занимаваше с разложена плът. Що за работа?

— Причина за смъртта?

— Не мога да кажа със сигурност, Лу. Не искам да кажа, че правя вашата работа по-трудна, отколкото е, но вижте тук. Ето защо помислих, че би било по-добре да дойдете.

Болд се наведе до Диксън, като притискаше кърпичката плътно към носа си. Патологът защипа меката, гъбеста тъкан на гърлото на жената.

— Твърде много плът липсва, за да бъдем абсолютно сигурно, но вижте откъде рибният свят е започнал да ръфа — от шията? — Той показа една линия около гърлото. — Натъртвания пълни с кръв. Кожата е разложена, а кръвта се просмуква през епидермалния слой. Рибният свят се насочва първо към такива места.

Болд се опита да поддържа професионално поведение, но чувстваше, че се намира на границата на повръщането. Колко подобни тела беше видял? Защо все още го тревожеха?

— Каква е вашата версия, Док? — запита с глас, приглушен от носната кърпичка.

Диксън стисна сиво-белия хрущял на трахеята.

— Какво ни показва това нарушение тук, Лу? Не е ли бил упражнен продължителен натиск?

— Удушена?

Диксън го погледна.

— Не мога да кажа със сигурност, докато не я поставя на масата. Мисля, че това си заслужава безпокойството, Лу, иначе не бих ви повикал.

— Не толкова много, Дикси.

Диксън заговори с увереност.

— Какви са шансовете при пътуване по вода да е станало такова произшествие с подобно удушване? Това е моята линия на проучване, но ще ви кажа още сега, че такава вероятност не може да има въобще. Тя е била удушена от някого. Разсъдете сами: може и да няма кръст върху гърдите; може и да не изглежда надупчена като игленица — както изглеждаха другите — но колко удушвания на жени имаме годишно? Колко от тях са в такъв вид? Погледнете наоколо! — Той посочи. — Този човек я е душил жестоко, Лу. Същата търговска марка, както при други в последно време. Слушате ли ме? Познавам ви. Искате всичко да бъде перфектно. Съгласен съм, но по-добре разгледайте съвсем подробно този случай. Добре ли е, че прехвърлят към нас хора от „Особени нападения“?

— О, значи това било! Вие не я харесвате? — каза Болд и насочи погледа си към Боби Гейнис.

— Тя е още зелена — каза Диксън. — Зададе ми куп глупави въпроси.

— Аз ще говоря с нея. И ще й обърна специално внимание, Дикси. Обещавам.

— Помолихте ме да ви уведомявам, ако някой от моите гости наподобява вашия случая. Тази жена е подобна. — Той посочи набъбналия труп.

— Видях — каза Болд.

Боби се приближи до тях, дръпна Болд за ръката и го отведе настрана.

— Забелязвате ли, че нейният водолазен костюм е взет под наем — каза тя с полушепот.

Болд вдигна глава.

— Какво ви кара да мислите така?

— Не съм сигурна, но тези лъскави копчета на яката… За какво могат да бъдат?

Болд не възприе това и каза:

— Може би за много неща. — Той трябваше да претегля всеки неин коментар с известни резерви. Тя беше млад детектив, вероятно първа година в униформа, и би се опитала да му направи впечатление. Жените рядко имат шанс в разследването на убийства. Може би тя искаше да постигне повече в това следствие. — Добре! И какво от това, ако е взет под наем? — Ако тя е много запалена, той пък ще я проверява всеки път. Вероятно би могъл да й възложи по-голямата част от работите по това следствие. Само за момент допусна, че може да е сбъркал, като освободи Браунинг малко прибързано, но не би променял нещата сега.

— Може да ни каже нещо за нея, да ни помогне да я идентифицираме, например.

Болд изгледа влажното й лице. Имаше малък правилен нос, меки сини очи и розови бузи, зачервени от студа. Показваше се лек прорез между двата й предни зъба, с което му напомняше за Лорън Хатън. Хубавичка, без да е претенциозна.

— Ние третираме нещата много внимателно при едно убийство. Бавно и методично. Стъпка по стъпка…

— Лу? — извика го Диксън.

Болд се върна при него, като не забрави да си сложи на носа кърпичката.

Диксън каза:

— Тук има нещо за любопитна глава като вашата. — Той издърпа тънкия водолазен костюм. — Отворих ципа на това нещо и направих предварителни снимки. Тези оводнени трупове ти се изплъзват като пилешко, престояло дълго време в бульон. Най-добре е да се фотографират докато никой не ги е докосвал. Погледнете! — Той беше отворил ципа на костюма до чатала. Отвори го и по-нататък. Две нагънати, напоени с вода и изцапани с мастилени петна розови листчета бяха прилепнали към костюма точно над нейния пубис.

— Какво, по дяволите? — попита Болд.

— Ще бъда много внимателен с тях. Най-добре ще е да ги сложим отделно. В лабораторията ще ги подложат на замразяване-размразяване. Ще ги изсушат, а после ще ги разделят. В най-добрия случай ще може нещо да се разчете — каза Диксън.

— Какао е вашето предположение? — запита Болд.

— Нещо като квитанция — предположи Диксън.

— Аз мисля същото — съгласи се детективът.

— Малко странно е да отидеш на плуване с някакви квитанции в костюма си, не мислите ли?

— Съгласен! — Болд не можеше да стои повече до трупа нито минута. Остави Диксън да се занимава с квитанциите и отиде при Боби.

Отведе я настрана от грозната картина, по посока на стъпалата, водещи към площадката за паркиране. Заговори спокойно, но строго:

— Между нас да си остане, детективе! Този случай може да се отнесе към убийствата на така наречените „кръстати“ убийства. Това е всичко, което трябва да знаете за сега. Ако чуя нещо от някого, ще зная, че вие сте източникът и вашето магаре ще се хване в примката. Разбирате ли ме?

— Да.

— Сметнах, че би трябвало да знаете и да разбирате какво означава това. Окей? — каза той и съжали за снизходителния тон. И наистина, защо и той третира всеки детектив новобранец така, както се отнасят и всички други сержанти? Какво дава право на сержантите да бъдат толкова сурови към тях? Той отговори на своя собствен въпрос: Защото и нас са третирали така, за това. — И така, каква ще бъде вашата следваща стъпка?

Тя погледна към двамата мъже, които се бореха несръчно с тежкия черен чувал с трупа.

— Липсват хора, бих казала. Ще изследваме всички части на тялото, после ще проверим всички произшествия и ще потърсим сходство.

— Какъв е случаят в момента?

— Смърт с подозрителни причини.

— Този непромокаем костюм може да ни помогне да поддържаме случая отворен и след идентификацията на тялото, но не разчитайте на това. Същото е и с квитанциите, които намери Диксън, въпреки че са в много лошо състояние. Напълно нормално е да горите от нетърпение да се заемете с разследването на едно убийство.

Тя кимна в знак на съгласие.

— Това е добре! Това е, което ми трябва. Аз съм изключително зает и без този случай. Вие ще водите по-голямата част от работата, но не позволявайте на вашия ентусиазъм да се проявява твърде много. Ние вървим бавно в убийствата. Не мога да си позволя да ни се изплъзват заподозрените в съда поради разводнена работа на полицията. Аз ви дължа доверие, за да свършите добра работа. Първата задача е да се опитаме и да разберем коя е тя. Непромокаеми костюми и всичко останало следва по-късно, разбрано ли е? Ние работим предпазливо. Бих искал някакъв прогрес в работата още днес следобед. — Той й се усмихна и тя му отговори със същото. — Ще работим съвместно по този начин, окей?

— Извинете ме!

Те се обърнаха обратно. Джеймс Ройс, асистентът на доктор Диксън по аутопсиите, когото Болд беше срещнал за малко в Съдебномедицинския център, идваше отдолу натоварен с екипировка, а двамата детективи бяха блокирали стълбището. Той задържа погледа си върху Боби Гейнис малко по-продължително и тя се изчерви. Болд му я представи като „полицай, натоварен със случая“. Ройс се усмихна и продължи по своя път.

Боби го последва с поглед.

— Проучете справките за изчезнали хора. Аз ще прескоча до медицинския център с Диксън и ще чакам за неговия първоначален доклад.

Тя побърза към паркираната кола, настигна Ройс и проведе кратък разговор с него. Той включи на скорост. На служебната линейка беше написано: „МЕДИЦИНСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ — ГРАФСТВО КИНГ“.

— Хей! — извика Болд. — Вървете!

— Колата ми е блокирана — отвърна тя, като посочи. — Или предпочитате да вървя пеш?

Ройс не се намеси.

„Куражлия“ — помисли си Болд. Беше впечатлен.