Джей Добинс, Нилс Джонсън-Шелтън
No Angels (8) (Изтерзаният ми поход към вътрешния кръг на Хелс Ейнджълс)

Барбекю „Черната Бисквита“

Април-май 2002 г.

В края на април се върнах в Тюсон, за да прекарам няколко дни със семейството си. Отборът на Джак по ти-бол се справяше добре и хлапетата се забавляваха, Гуен се справяше с домочадието като добросъвестен старшина, а Дейл свиреше на използваната си китара. Искаше нова. Казах й да се поупражнява още малко. Казах, че когато с Гуен решим, че е достатъчно отдадена, ще й купим най-добрата възможна. Тя каза добре. Дейзи, мързеливата ни ловна хрътка, прекарваше дните или в сън на верандата, или в лай по разните гадини, скътани в пустинните шубраци. Аз свърших малко работа по двора, почистих басейна и поправих една дупка на покрива. Беше достатъчно топло, за да стоим навън нощем и да вечеряме там.

Седмица по-късно се упътих обратно към Финикс, за да се срещна с Джоузеф Слатс. Беше ми се обадил да ме пита дали ме интересува неговото собствено разследване срещу Хелс Ейнджълс. Никога не бяхме работили заедно, но съпругите ни се познаваха, затова се бяхме виждали в неофициална обстановка. Мен ме смятаха за опитно ченге под прикритие, а него — за гуру на големите случаи. През осемдесетте и деветдесетте бе работил в Детройт — Меката на федералните престъпления, — а след това се беше преместил във Финикс и Маями. Отскоро бе отново във Финикс и си търсеше предизвикателство, което да отговаря на амбицията и способностите му.

Срещнахме се в една закусвалня, където и двамата ядохме гофрети, пържени яйца, наденички и кафе. Мястото миришеше на катранена яма, преливаща от беконова мас и сироп.

Той ми каза, че следи операция Ривърсайд, че аз и Шугърбеър вършим добра работа. Аз му казах, че това разследване във Финикс звучи обещаващо.

Захапа сочната си наденичка. По вилицата и брадичката му покапа лой.

— Точно стана много по-обещаващо. Ония шибаняци се изшибаха в Лафлин. — Аз попих малко жълтък с парче гофрета. Той отпи от кафето си и продължи, като каза, че Хелс Ейнджълс са изиграли много зле ситуацията, че практически са ни принудили да се захванем с тях.

Аз оставих собствената си чаша кафе. Знаех, че е прав.

— И? — попитах го.

— И така.

— За какво си говорим?

— Ти си в уникална позиция. — Той наби на вилицата си няколко картофени пръжки и ги натопи в една купчина кетчуп и сос Табаско. — Ривърсайд е на автопилот. При всяко положение ще направите добро разследване там. Ще се радвам и двамата да дойдете при мен. Ти ще си главният агент под прикритие за цялата операция, а Шугърбеър може да се занимава с нещата на Север.

— Мога да говоря само за себе си, но това ми звучи много обещаващо.

Той натъпка пръжките в устата си и я отвори преди да преглътне:

— Значи ще го направиш? Ще дойдеш при мен?

— Пич, само кажи и съм там. — Не можех да повярвам, че ще работя с Джоузеф Слагала. Не бях толкова развълнуван от известността му, колкото от възможността, която се отваряше пред нас. Знаех, че ако се постараем, можем да оставим разследване за поколенията.

— Добре. — Джоузеф даде знак на келнерката, която като че ли предпочиташе да не оставя играта си на белот.

— Какъв е планът? — попитах.

Преди да отговори, Слатс поръча на келнерката една диетична кола с лимон и я проследи с поглед, докато тя се отдалечаваше. После се обърна към мен с мъдра усмивка и каза:

— О, не се притеснявай. Ще го обикнеш на мига.

* * *

Слатс събра отбора и започнахме късно през май. Заедно с мен щеше да работи агентът под прикритие Карлос Канино, стар приятел и партньор, когото бяхме взели назаем от Маями, както и ветеранът от полицията във Финикс, детектив Били „Тими“ Лонг. Заедно с нас щяха да са и двама различни информатори. Първият беше Руди Креймър, който Слатс беше привлякъл на наша страна, а другият — мъж, познат само като Татенцето, петдесет и няколко годишен платен информатор и бивш уличен наркопласьор, с когото бях работил често преди това.

В процеса на няколко разследвания бях направил от Татенцето умел играч. Научи се да помни номера на коли, адреси, серийни номера на оръжия, имена от сметки за консумативи. Научи се да си води подробни бележки, които по-късно да споделя с мен. В тези неща беше поне толкова добър — ако не и повече, — от истинските агенти. Първоначално работеше само за пари, но впоследствие започна да му се услажда да е от добрите. Разбираше удоволствието да преметне лошите. В крайна сметка започнах да му вярвам също толкова, колкото на останалите си колеги. Представих им го и те започнаха също да го наемат. Всеки път получаваше високи оценки и развиваше уменията си още повече. По времето, когато го помолих да дойде за операция Черна Бисквита, той се прехранваше изцяло като платен информатор.

Когато казах на Слатс, че искам Татенцето, той ме попита защо. Отвърнах:

— Този тип познава флората и фауната около търговията с метамфетамини, от улиците до върховете. Не е от „единия процент“, но познава тия хора по начини, по които ние никога няма да можем. При него няма неистинност.

— Вярваш ли му?

— Достатъчно, за да му давам оръжие. Да, мога да му вярвам като на един от нас.

— Ще трябва да се срещна с него, но иначе — добре. Отиди да му кажеш.

Посетих Татенцето в Тюсон, където живееше със съпругата си и двете си остроумни момичета. Попитах го иска ли да участва в един голям случай с мен.

— Естествено! — каза той. Дадох му подробностите. Той ми каза, че няма проблеми да играе някоя голяма роля. Казах му, че не мога да му дам такава, че ще е просто сътрудник. Казах му направо условията:

— Ще получаваш по петстотин на седмица, без надбавки, ще ти покриваме и разходите. Ще ходиш до Мексико. Там нямаме право да пращаме агентите. Ще пътуваш с друг, не толкова доверен човек — дръж го изкъсо. Както винаги, ти си ни човекът с наркотиците. Ако някога се случи така, че някой от нас няма избор и трябва да изпуши или да изсмърка нещо, трябва да се притечеш на помощ и да го направиш вместо нас.

— Добре.

— Мислиш ли, че можеш да го направиш? Без да се пристрастиш отново?

— Джей, ако тия лайна пак ме победят, казвам ти отсега, арестувай ме, когато се случи. Или ме гръмни. Просто няма да стане, окей?

— Браво.

В добавка към агентите под прикритие, Слатс успя да събере и върховен ударен отряд от къде ли не. БАТО; полицейските управления във Финикс, Глендейл, Темп; Аризонското Бюро по публична безопасност; Отдела за борба с наркотиците. Взети заедно, всички тези хора споделяха около двеста години военен и полицейски опит. Слатс не успя да убеди Шугърбеър да се присъедини към нас. Той избра да изкара докрай разследването по случая Ривърсайд. В крайна сметка успя да арестува всички онези боклуци и изпрати всеки от тях в затвора задълго.

Всяко разследване получаваше кодово название. Искахме нещо мистериозно — операция „Сони Баргър“ или „Хелс Ейнджълс от Аризона“ някак не ставаше. Трябваше ни също така име, което да ни държи в тайна. Работата под прикритие действа и в двете посоки — ние се опитваме да се докопаме до тях по един или друг начин, а те — до нас. Има сума ти ченгета, които са авери с Хелс Ейнджълс или техни сътрудници, а самите Ейнджълс имат съпруги или гаджета, които работят на щатски длъжности. Затова трябваше да внимаваме как ще наречем разследването. Слатс беше огромен фен на Детройт Ред Уингс, затова реши да ни нарече „Черна бисквита“, жаргон за хокейна шайба.

Бяхме готови.

Съботата преди началото на операцията Слатс организира барбекю у тях. Жена му сготви като за батальон. Бяха поканени всички и техните съпруги и деца. С Гуен решихме да си направим уикенд-ваканция, отседнахме в хотел и оставихме децата с баба им и дядо им. На купона се смяхме, пихме бира и се потихме заедно в задния двор на Слатс. Беше прекрасен момент на избирателна слепота.

В разгара на партито Слатс си запроправя път през тълпата, като молеше хората да влязат. Гуен и аз си говорехме с Карлос, който беше дошъл сам, когато Слатс стигна до нас. Последвахме го, а по пътя той изхвърли празен кен бира и си взе от кофата с лед нов, от който капеше студена вода, и с палец го отвори.

Вътре той взе жена си за ръка и качи няколко стъпала, които водеха до втория етаж. На едно от тях спря и се обърна.

— Приятели. Всички. Моля ви. Може да си мислите другояче, но не ме бива много в речите. Просто исках да ви благодаря, че дойдохте. Това хапване отвън е малък знак на благодарност за това, което предстои да се захванете. Това ще е дълго. Ще отнема почти цялото ни време и енергия. Не си въобразявайте, че това е правено някога по начина, по който ще го направим ние. Ще са нужни целите ни умове и топки. — Той спря, отпи дълга глътка бира. — Трябва да ви предупредя: много лайна ще ни се стоварят на главите.

Съпругата на Слатс го побутна: имаше деца наоколо. Той продължи:

— Работата е достойна и ще се отплати, но изискванията й са високи. Така че, ако някой от вас или семействата ви имат някакви резерви по въпроса, тогава се чувствайте свободни да се оттеглите, с благословията и разбирането ми.

Той млъкна. Последва тишина.

Аз вдигнах ръка.

— Заеби, Джо, брой ме вън.

Всички се засмяха. Джо рече:

— Добре тогава, ще се видим в понеделник. Насладете се на последната си свободна неделя в обозримото си бъдеще.