Джей Добинс, Нилс Джонсън-Шелтън
No Angels (12) (Изтерзаният ми поход към вътрешния кръг на Хелс Ейнджълс)

Първата нощ в Меса

1-2 август, 2002 г.

Клубната къща в Меса се намираше в жилищен квартал. Петима Хелс Ейнджълс излязоха да ни посрещнат. Руди ги представи като Призрак, Спусък, Големоглавия, Дейв Погалването и Рокъм, който беше кандидат. Всички имаха пистолети и всеки носеше по едно любимо хладно оръжие: голям нож, чук, палка или пък бокс. Поведоха ни към един страничен вход. Руди влезе със Спусък, а аз — с Призрак, който носеше бронежилетка. Когато стигнахме вратата, той се обърна и сложи ръка на гръдния ми кош.

— Извинявай, Пиле, тези трябва да останат тук. — Той посочи глоковете ми.

Трябваше да носим оръжията си. Ако Ейнджълс не ни даваха свободата да носим пистолети, разследването не можеше да продължи. Казах:

— Призрак, не искам да проявявам неуважение, пич, но не си свалям оръжията за никого, нито дори за ХЕ. Нищо лично, просто сме като теб. — Призрак погледна през рамото ми. — Моите момчета биха казали същото.

Карлос, Тими и Татенцето кимнаха в съгласие с думите ми.

Призрак се намръщи. Не можех да видя очите му, защото носеше моторджийски очила, въпреки че беше нощ. Той свали ръка от гърдите ми и изсумтя:

— Ъхъ.

Продължих:

— Не само Хелс Ейнджълс имат врагове, пич. Ние също имаме. Ако още настояваш да се разоръжим, ще изчакаме президента тук, отвън. Знаеш, че Руди не може да носи оръжие, а ако вас ви изненадат ония педерасти Монголите, трябва да можем да го защитим.

Призрак каза:

— Добре, Пиле, схващам, само че не правя аз…

— … правилата. — Гласът се плъзна отвътре. Беше Лошия Боб.

Робърт Джонстън Младши, над един и деветдесет и над двеста и тридесет паунда, заемаше целия праг. Катинарчето му беше добре поддържано, косата му също. Тя падаше на вълни по раменете му. Личеше му, че се гордее с грижите за окосмението си. Гръдният му кош приличаше на каца. Дланите му бяха с размера на кечърски ръкавици. Той ни гледаше добронамерено отгоре.

Повтори:

— Аз правя правилата.

Притворените му очи имаха вид на видели достатъчно. Помислих си, той е от Хелс Ейнджълс, колко пъти наистина се е страхувал за живота си? Не толкова, колкото аз. Лошия Боб каза:

— Няма проблем, Призрак, те са наши гости.

Той отвори дългите си ръце в знак на гостоприемство и всички заизкачвахме стълбите.

Когато влязохме в главното помещение, Спусък спусна няколко резета. Не толкова ние се заключвахме, колкото заключвахме навън света, стори ми се. Бяхме направили стъпки, по които не можехме да се върнем. Усещането за неизвестност почти ме парализираше — почти. Да, имахме оръжия, но това не значеше много.

Запалих цигара, за да прикрия страха си. Казах си — това е. Не знаех още как, или пък кой ще го стори, или дали ще се случи сега, или по-късно, но знаех с костите си, че ще умра в някоя щабквартира на ХЕ.

Бяхме вътре.

От едната страна имаше бар, а до него — малка триъгълна платформа. На стената отсреща беше нарисуван дванадесетфутова Глава на смъртта, а една от другите стени висяха трофеи и други шарении. Джубокс, два телевизора и червен неонов знак, който светеше с надписа „Хелс Ейнджълс“. Прозорците бяха или заковани, или покрити с бяло-червени вертикални щори. Мястото миришеше на бар. На джубокса вървеше някаква песен не Степенулф.

Поне един човек е бил убит на пода на тази клубна къща. През следващия месец БАТО щяха да научат защо Майк от Меса е решил да се обърне срещу събратята си. На двадесет и пети октомври 2001-ва година една четиридесет и нещо-годишна жена на име Синтия Гарсия е купонясвала с момчетата от Меса. Имала пиянската наглост да обиди Хелс Ейнджълс на собствената им територия — пълно табу. Пребили я до безсъзнание членовете Майк от Меса и Кевин Огъстиняк, както и кандидатът Пол Айшийд. Лежала в безсъзнание, докато нападателите й се напивали и се друсали все повече. Когато се свестила, имала повторната наглост да ги обиди, затова че са пребили беззащитна жена. Те отново я почнали, с енергия подхранвана от наркотици и стоманените върхове на ботушите им. Класически случай на това препредаване на унищожителна енергия от един към друг, както се изрази Слатс.

Майк от Меса, Огъстиняк и Айшийд хвърлили тялото, което технически още било живо, в един багажник. Излезли в пустинята. Извлачили я в пущинаците. Тя стиснала Майк за джобовете на дънките му. Айшийд имал стар ловджийски нож. Не бил остър. Наръгали я многократно. Един по един се опитвали да й отрежат главата, която искали да оставят на една греда на лешоядите. Гръбнакът й се оказал проблем. Забили ножа в един прешлен и го завъртели, но отново без успех.

Синтия Гарсия, майка на две деца, направила лош избор и платила с живота си за него.

Неспособен да понесе вината, Майк от Меса се обърнал срещу клуба си.

Погледнах пода, докато влизахме. По онова време знаех, че Майк от Меса крие тайна, но не знаех каква. Подът беше чист и бял.

Казах на Лошия Боб, че мястото ми харесва и ми харесва, че го поддържат добре. Той поглади предната част на елека си, благодари ми и ни насочи към бара, като каза на Рокъм да сервира питиета — бутилки „Будвайзер“ и шотове „Джак Даниелс“. Всички изпихме по един от последните и Рокъм напълни отново чашките. Лошия Боб даде на Руди парче хартия.

След това Лошия Боб отиде зад бара и затършува в кутия за обувки. Намери каквото му трябваше, затвори кутията и я върна под бара. Той разпери в дланта си няколко стикера и кръпки на ХЕ.

— Искам да вземете тези. Сложете ги на моторите си и на елеците си.

Взехме ги с благодарности.

Телефонът ми иззвъня. Сигналът на телефона ми беше E. I.^[1] на Нели, което обърка неколцината Ейнджълс. Меко казано, рокерите не обичат чернокожите и музиката им. Единственият Нели, когото познават, е Уили Нелсън.

— Да, Пилето.

Беше Джак.

— Здрасти, тате.

Казах:

— К’во става? Големия Лу там ли е? — Това беше код за „дай майка си“.

— Ей сега — каза Джак.

— Добре, пич. Дай ми го да го чуя.

Гуен взе слушалката. Джак изтича някъде, крещейки след кучето. Гуен каза:

— Зает си.

— Здрасти! К’ви ги въртите? — Смачках цигарата си в пепелника и запалих нова. Изпитвах извратено удоволствие от това, че мога да разговарям със съпругата си в подобна ситуация. Подобно на куршума, който беше пробил дроба ми, това ме караше да се чувствам неуязвим.

— Пушиш — каза Гуен.

Не отговорих. Дръпнах си пак и издишах в слушалката.

— Ще ми се да не го правиш. Отвратително е. — Баща й беше починал от емфизем, причинен от пушене. Тя не се шегуваше.

— Знам. Какво става?

— Нищо. Джак и Дейл искаха да са сигурни, че си идваш за уикенда.

Помълчах няколко секунди, за да изглежда, че уж получавам инструкции. Кимнах и казах:

— Мда. Както кажеш, Голям Лу. Нищо няма да ми хареса повече. Нищо. Можеш да разчиташ на мен.

— Добре. Ще се видим скоро тогава. Обичам те.

— Мда. И аз. — Гуен затвори. — Ясно. Няма да разберат откъде им е дошло. Ще ти звънна, когато стане време. Окей. Айде.

Затворих телефона и го оставих на бара. Когато се обърнах към останалите, Спусъка ми подаде джойнт. Взех го, но не направих нищо с него засега; още пушех цигарата си. Спусъка попита:

— Кой беше това?

Разказах им за Големия Лу и ги забаламосах с историята за събирането на дългове. Докато приказвах, си пушех цигарата и толкова жестикулирах, че съвсем забравиха за джойнта. Така или иначе бяхме в различни степени на пиянство. Сложих джойнта в устата си без да дърпам и извадих една визитка. Подадох я на Руди, който я подаде на Лошия Боб. Той я погледна и я сложи в джоба си. Очите на Татенцето желаеха тревата. Каза:

— Ей, Пиле, на Богарт ли ще справиш цяла нощ с тая цигара, или ще споделиш?

Извадих джойнта от устата си, издишах остатъка от малко цигарен дим и подадох марихуаната на Татенцето, който ме покри като си дръпна здраво.

Истинските ченгета нямат право да взимат наркотици, освен ако животът им независимо от това. Ако в някакъв момент един адвокат надушеше нещо подобно — или пък сексуална злоупотреба, или каквото и да било, което да ни накара да изглеждаме задници, — щеше да ни анулира като свидетели. Ние все пак бяхме професионални лъжци, които постоянно заблуждаваха останалите относно себе си — факт, който всеки адвокат, който си струва парите, обичаше да напомня на журито. Но Татенцето, нашият информатор, който по никакъв начин не можеше да се причисли към полицаите, ни отменяше в наркотичните задължения. Той беше в сива зона и употребяваше с мярка, за да ни държи вън от подозрение.

Лошия Боб каза след края на историята ми:

— Звучи като добра работа, Пиле.

— Е, да, плаща сметките. Колкото да си кося ливадата и прочие.

— Добре, добре. И аз имам добра работа. — Знаехме, че Лошия Боб работи във фирма за продажба за коли. Спусъка подаде джойнта на Лошия Боб, който си дръпна смело. Изглеждаше отегчен. Изведнъж каза:

— Ей, айде да ходим в Спиритс.

Излязохме, оседлахме моторите и запалихме.

Руди ни бе предупредил навреме преди срещата — тия типове караха като демони на крек. Самият Исус Христос не би могъл да кара по-добре от тях. Движеха се между колите като змии, преследващи заек в дупка в земята.

Спиритс, в северен Гилбърт, беше тяхното място. Имаха си места за паркинг точно пред двамата гардове — две буци с телосложението на камиони за сладолед, — за да може охраната да ги наглежда.

Лошия Боб ни вкара вътре. Още не бях съвсем влязъл, но чух как музиката рязко спира. Тогава някакъв превземко изтътна през микрофон:

— Тук е Чарли Доброто прекарване, Диджеят извън закона! Спряхме, за да ви кажа, че имаме Хеееееееееееелс Ейнджъъъъъъъъъъъъъъъъълс на гостиииииии! — Прожектори осветиха входа, докато влизахме. — Лошияяяяяяяяяяяяяяяя Бооооооооооооооооооооб! И неговите братяяяяяяяяяяяяя!

Тълпата, която беше прилична, но не огромна, се раздели като Червено море пред Мойсей. Когато ние влязохме, диджеят добави:

— Ииииии гостиииии!

Поведоха ни към една ВИП-зона, където бяха още няколко Ейнджълс и ято оскъдно облечени мадами. Някои бяха привлекателни, други приличаха на калници през зимата. Представиха ни.

След като се запознахме с другите, се разделихме. Тими от време на време проверяваше моторите ни и разговаряше с охраната, Татенцето зависна с Призрака, а аз седнах при Руди и Лошия Боб.

— Знам, че въртите бизнес с Крюз долу в Тюсон — каза Лошия Боб.

Руди каза:

— Радвам се, че знаеш. Ако не знаеше, значи той крие това от теб, а това значи, че трябва да спрем да работим с него.

— Работата ми е да знам тия неща.

Казах му:

— Тъй си е, мамка му.

Лошия Боб се поизпъчи.

— Точно така. — Обърна се към мен. — Искам да знаеш, че с мое разрешение можеш да си вършиш нещата с Крюз и с когото и да било. Стига да знам. Човек трябва да си изкарва прехраната.

Някакъв анонимен „висящ“ ни донесе по една кафява бутилка бира. Бутилките се потяха, а етикетите им се белеха.

Лошия Боб надигна бирата си, после каза:

— Добри неща чувам за теб, Пиле. Само добри неща.

В стомаха ми се оформи малка топка, но Лошия Боб се усмихна и се поотпуснах. Сякаш ни вярваше. Един по-проницателен престъпник може би щеше да осъзнае, че образите ни са някак твърде добри, за да са истина. Надявах се, че Лошия Боб не е по-проницателен, отколкото изглеждаше. Той каза:

— Дадох на Руди списък с телефонни номера. Можем да ви помогнем. Вие — на нас.

— Говориш за Монголите.

— Да. Но предпочитаме да ги наричаме „Момиченцата“.

— Окей. С вас сме срещу тия кучки. Ако аз или някой от момчетата ми види Момиченца — където и да е — първо ти ще разбереш.

— Мерси, Пиле.

— Не го мисли.

Върнахме се в клубната къща към един часа. Макар че бяха пияни, всички караха много добре. Дейв Погалването в някакъв момент разпери ръце и крака. Тими ме погледна и поклати глава. Знаех какво иска да каже. Бях изтощен, а ни оставаха доклади за попълване и отново същите задачи за следващия ден. А дори не беше толкова късно. Още загрявахме.

Рокъм сервира още бири и уиски. Изпих един шот, подържах една бира. После казах, че трябва да вървим. Лошия Боб, изискан домакин, попита:

— Сигурни ли сте, че сте окей да се прибирате сами?

Помислих си, че ще ни предложи да ни повози. Вместо това бръкна зад бара и извади найлонов плик.

— Понеже мога да ви предложа малко енергия за из път — каза той.

Татенцето каза, че наскоро се е отървал от пристрастяване, Руди каза, че вече си е шмръкнал, а аз казах, че с Тими и Карлос имаме работа на сутринта, а и освен това съм шмъркал като за три живота. Лошия Боб сви рамене.

— Както щете. Ще се видим скоро.

Да. Скоро.