Джей Добинс, Нилс Джонсън-Шелтън
No Angels (23) (Изтерзаният ми поход към вътрешния кръг на Хелс Ейнджълс)

Здрасти, Джей Джей!

Ноември 2002 г.

Същата нощ се обадих на Учителя, американския президент на Соло Анхелес в Ел Ей, и му казах какво е станало. Казах, че в секундата, когато белезниците са щракнали около китките на Руди, съм станал президент на Соло в Аризона. Той каза, че няма проблем, стига да си плащаме вноските и така нататък. Успокоих го, че ще го правим. После се обадих на Лошия Боб и Смити и казах, че съм временен президент, докато не се изясни ситуацията с Руди. Трябваше да звуча така сякаш съдбата му още е неясна и като негов събрат да изразя надежда, че ще излезе.

Знаех, че няма, и знаех, че постът ми е постоянен.

Следващата част от дневния ред беше новият ни партньор. Татенцето и аз я взехме от летището във Финикс на пети ноември. Срещнахме я, тъкмо когато си прибираше багажа. Носеше черни дънки, бяла тениска и калифорнийска усмивка. Русата й коса беше стегната в опашка с голяма пухкава лента, а бретонът й докосваше веждите. Добре изглеждаща, здрава американка, поравно невинна, ентусиазирана и уверена. Това не беше роля — Джей Джей беше добра жена, а аз имах нужда точно от такава. Мислехме, че ще е по-малко убедително, ако изглеждаше твърде много като моторджийска курветина. Едно от най-важните правила в работата под прикритие е да лъжеш колкото е възможно по-малко и каквото и да си мислиш, да си себе си. Джей Джей беше достоверна отвсякъде, виждах го и се надявах Ейнджълс също да го видят. Казах й:

— Толкова успокояваща гледка си.

Тя се усмихна и каза:

— Ти приличаш на нещо, извадено от боклукчийска кофа.

Изглеждах по обичайния за прикритието начин, без къта и дънките си. Бяхме вътре, но още носех слънчеви очила. Носех черна плетена ски-шапка с думите СЕРИЕН УБИЕЦ отпред. Рекох:

— Супер. Ще се впишеш веднага.

— Надявам се.

Бяхме я подготвяли по телефона веднага след ареста на Руди. Получи основната информация — къде работим, имената на основните заподозрени, типа сделки, с които се занимавахме. По време на едно от обажданията, Слатс каза, че трябва да събираме повече наркотици. Аз се намесих и отбелязах, че се справяме отлично с оръжията и разните неща по РИКО, но покупките ни на дрога са основно дребна работа — малко кристал, торбички марихуана, няколко дузини хапове. Слатс каза на Джей Джей, че се надява с нейна помощ да съберем повече от тези неща.

— Няма проблем — каза тя.

Преговорихме историята й. Държахме да се връзва с това, което Смити и Лидия знаеха за нея: че сме били гаджета преди няколко години и че откакто сме се срещнали в Ла Хола, тя на няколко пъти е прехвърляла неща за мен на юг от границата. Това е минало добре и пак сме се събрали. Не бяхме сигурни дали ще прекарваме цялото си време заедно, но достатъчно си падахме един по друг, за да прекарваме уикендите заедно, а Джей Джей щеше да се връща на запад през седмицата, за да върши работа за мен и сътрудниците ми от Калифорния. За да подсилим достоверността и да не изглежда сякаш тя изскача от нищото, решихме да прекараме повече време в Булхед, където хората, които я познаваха, можеха да я доопознаят и след това да потвърдят, че няма нищо необичайно в появата й в другия край на щата.

Установеше ли се, щеше да получи повече задължения по случая. Каза, че искат да я виждат повече като бизнес партньор на Пилето, а не като негова мацка. Съгласихме се. Знаех, че ако виси наоколо и се прави, че не иска нищо друго освен да се прибере с мен всяка нощ, ролята й ще й писне бързо и нямаше да е толкова полезна на разследването. Решихме да се отнасяме с нея като с едно от момчетата — щяхме да й дадем и пистолет — с надеждата Ейнджълс да започнат да я уважават колкото нас.

Казах й обаче, че в определени ситуации трябва да се държи като една от дамите. Това все пак си оставаше мъжки свят и тя не можеше да изглежда сякаш знае всичко, което знаем и ние. Тя разбираше — нямаше да изглежда истинско, ако постоянно се правеше на супер-жена. Добавих, че не бива да се тревожи като останалите дами, че ще бъде пребита, задето е забравила да донесе нещо за ядене, например. Тя се засмя и каза:

— Надявам се никой да не опита. И аз имам пистолет, все пак.

Излязохме от летището и подкарахме нашия Мъркюри Кугър към новата къща-прикритие на Ромли роуд.

Тими беше там с Кал Казиното и един Ейнджъл от Мес на име Марк Крупа, звяр, тежък почти 120 килограма при ръст под един и осемдесет.

Показах на Джей Джей стаята й и влязох в тоалетната. Когато излязох, тя беше с черен потник и без лента на косата. Поклатих глава и тя рече:

— Добре, готова съм.

— Водете, госпожо. — Тя ме подмина и тръгна по коридора към хола.

Бях във възторг.

Вече в хола тя попита дали някой иска нещо за пиене. Всички казаха бира. Тя се обърна към Тими и попита:

— Имаме бира, нали, Тими?

Тими, който никога не беше срещал на живо Джей Джей, отвърна:

— Да, в хладилника.

Тя се изправи, пристъпи елегантно в кухнята се върна с четири кутии светъл Будвайзер. Тя подаде една на Тими, прибра две кутии под мишница, отвори едната от тях и я подаде на Кал, отвори втората и я подаде на Марк, накрая отвори последната и я подаде на мен. Върна се в кухнята, появи се отново в хола с две вече отворени бири и подаде една на Татенцето. Отпи дълга глътка от своята и каза с отмерен равен тон:

— Е, момчета, правете каквото правехте без мен, аз отивам да си подредя багажа.

И изчезна.

Никой не каза нищо за няколко секунди. Всички отпихме. Кал ме погледна с вдигнати вежди и присвити ъгълчета на устата. Кимна.

Каква разлика прави една жена.

На следващия ден се отбихме в Лехата и натоварихме моторите във фургона. Тими и аз седнахме отзад. Запалих цигара и казах на Татенцето да кара. Татенцето каза на Джей Джей да кара. Тя погледна фургона и рече:

— Никога не съм карала такова нещо.

— Е, учи се в движение — казах аз. Джей Джей все пак се опита да се скатае. Продължих: — Татенцето беше в дъното на йерархията, но сега ти си тук и той е повишен. Лайната текат надолу, скъпа. — Стандартни приказки за новобранци.

Тя подкара фургона. Татенцето я предупреди да не се поставя в положение, където ще й се налага да кара назад, което тя стори в паркинга на една закусвалня Денис близо до Прескот. Всички се смяхме, докато тя се мъчеше да разбере как се кара назад фургон. Както с всичко останало, Джей Джей бързо се научи.

Влязохме в къщата ми на Верано съркъл. Завъртях няколко телефона на местните и им казах, че сме тук и искаме да повисим с тях. Добавих, че Джей Джей е с мен. Съгласихме се да се срещнем около девет същата вечер, в Инферно.

Парти в стил Булхед. Смити се радваше да ни види, Лидия се радваше да види Джей Джей. Джей Джей се запозна с Денис и Доли. Черпихме по няколко питиета и се чукнахме в чест на предстоящия брак на Денис и Доли. Смити ме разпита за още информация от журито във Вегас. Казах му, че не съм чул нищо конкретно, освен че прокурорите определено гласят обвинения по РИКО. Уверих го, че съм казал на източника си да търси по-усилено информация за Доналд Смит, член на мотоциклетен клуб Хелс Ейнджълс. Той кимна със сериозно изражение, доволен, че не съм го забравил.

Джей Джей приказваше тихо с Лидия и Доли. Тя всъщност покани тях и момчетата им на вечеря на следващата вечер.

Пържоли, бира и уиски, кока-кола, картофи и няколко кила бекон, половината препържен до хрупкаво черно.

Бяхме Смити, Лидия, Денис, Доли и Джоби, заедно с всички Солос и Джей Джей.

Забавна вечер беше. Сякаш бе наистина. Аз се поотпуснах и поприказвах глупости с тези Ейнджълс, които познавах най-отдавна. Тими и аз играхме канадска. Той победи. Джоби и Смити се разприказваха за Лафлин, а оттам — за разните бойни подвизи, побои, престрелки и челни сблъсъци със смъртта. Записвахме всичко на лента, но всичките тия хвалби бяха практически безсмислени като доказателства.

Някои местни дела бяха приоритет на разговорите. Имаше един НМБ на име Вагос, малък, но силен клуб, който имаше спорадични взаимоотношения с ХЕ. Най-често ги наричаха Зелените, заради надписите и фона на централните им нашивки, които бяха токсично зелени. В средата пък имаше червен дявол, възседнал едно-единствено крилато колело на мотоциклет, като дух от лампа.

Неколцина от Зелените се шляеха из Булхед без разрешението на Хелс Ейнджълс. Тарторът им бил някой си Ник Прано. Прано бил на четиридесет и нещо и бил прекарал почти двадесет години в затвора. Тими и аз се бяхме сприятелили с него през август, когато се хвалеше, че току-що е отървал девет години затвора след като застрелял в главата един магистрален патрул. Той беше един от тези, които се гордееха с това, че са престъпници, а прекараното в затвора време за тях не е загубено, а извоювано. Казваше:

— Всичко, което обичам да правя, е да работя, да пия, да се бия, да гоня путки и да съм гъз.

Идеален моторист, с други думи.

Условната му присъда включваше да не се вясва в Калифорния, където Вагос имаха най-стабилни позиции. Затова се беше преместил в Аризона. Преди няколко месеца Смити и Прано се спречкаха, защото последният искаше да залепи „Аризона“ като долен рокър. Смити не искаше. Тими и аз бяхме свидетели как Смити дръпна Прано настрана и му каза как стоят нещата.

Това се случи в края на август и Тими, Прано и аз висяхме в един бандитски бар до реката на име „При мързеливия Хари“. Смити и Денис влязоха и се приближиха до Тими, който разговаряше по телефона до вратата. Смити погледна към мен и попита Тими дали съм с „онзи Зеления, Прано“. Тими потвърди. Смити изсумтя. Той и Денис дойдоха при нас. Никой от тях не ми каза и дума. Смити сложи ръка на раменете на Прано и му каза да си поговорят. Поговориха около пет минути до джубокса. Върнаха се и прекарахме следващите няколко часа като стари авери.

Точно тогава Прано бе информиран, че никога няма да му се разреши да пришие Аризона на къта си, и че ХЕ никога не биха толерирали отварянето на клон на Вагос в щата. Компромисът се състоеше в това, че Прано ще може да кара свободно в Аризона и да развява цветовете си. Това явно бе приемливо.

Това ни беше важно по няколко причини. Първо, показваше, че ХЕ отново контролират Аризона. Това щеше да е добре за обвиненията по РИКО. Второ, доказваше, че сме свършили добра работа в инфилтрирането, понеже и ние имахме право да показваме цветовете си в щата, макар и на нас, подобно на Вагос, да не ни се разрешаваше да имаме аризонски рокъри.

Вагос бяха тема на разговора на събирането, защото Ейнджълс бяха разбрали, че Прано крие информацията от тях. Биваше го в дипломацията. Знаеше кога да говори и кога да мълчи. Не съм сигурен, че преследваше някакви цели, но това нямаше значение. Предполагам, че основно е искал всички да си мислят, че не е втора ръка и че не го интересува кои са противниците му.

Информацията, върху която седеше, беше за Монголите от Кингсмън. Очевидно имаше имена и адреси и Ейнджълс ги искаха силно. Особено Джоби.

— Педераст. Тоя зелен педераст. Не ми пука. Ако прави проблеми, сам ще го гръмна. — Джоби беше дошъл с пикапа си от Кингсмън и носеше ловна пушка. Той насочи оръжието към къщата на съседите ни.

Денис измънка нещо неясно.

Джоби натъпка устата си с пържола. Задъвка я, като междувременно приказваше:

— И чух, че ония Монголи имат някаква нарко-операция. Като шибани наркобарони се изживяват. Шибаняци, нямам търпение да ги избия всичките тия шибаняци. Нямам търпение!

Денис изписка:

— Избий ги доносниците!

Бяха пияни. Джоби отново беше в настроение за убийства — здравият му разум беше на почивка. По един извратен начин това ми харесваше. Харесваше ми, че ловим точно тези типове. Те бяха истински престъпници.

Аз също бях един вид пиян.

Завършихме нощта в Инферно. Джей Джей, Доли и Лидия бяха като сестри. Когато започнахме да се разотиваме, Лидия ми прошепна:

— Просто съм влюбена в Джей Джей. Направо съм влюбена.