Джей Добинс, Нилс Джонсън-Шелтън
No Angels (28) (Изтерзаният ми поход към вътрешния кръг на Хелс Ейнджълс)

Временните Солос

Януари 2003 г.

Преди Коледа работех по петдесет-седемдесет часа на седмица. Знаех, че след Коледа ще са по осемдесет-сто. Не бях никак уплашен — дори бях ентусиазиран.

През първата част на месеца се заехме с организацията. Обадихме се на десетина агенти на БАТО и си осигурихме трима: Стийв „Гъндо“ Гъндерсън, Алан „Фути“ Футвой и един отворко от Сан Диего, Джеси Съмърс. Всеки имаше какво да предложи. Джеси беше млад и корав — приличаше повече на латино-мафиот, отколкото на полицай. Фути беше огромен — почти два метра, сто и двадесет килограма, и със спокойния си нрав едновременно плашеше и привличаше хората около себе си. Гъндо, един приятел от академията, по-възрастен от мен с десет години, беше хитър, опитен агент под прикритие с класически стил — и добрите, и лошите го харесваха.

Докато Слатс, Тими и аз описвахме ситуацията на нашите хора, Джей Джей и Татенцето се заеха с дребните подробности около достоверността на новите образи. Осигуриха мотори под наем, няколко мотелски стаи и, най-важното, направиха няколко къта и им дадоха автентичен вид. Целта ни беше момчетата да са напълно готови до мига, в който се появяват в Аризона, което щеше да е на 28 януари.

Постарах се също така да „украся“ малко къщата-прикритие във Финикс, тази на Ромли роуд. Еднометровата ми игуана Спайк не получаваше нужните грижи от семейство Добинс, затова си го взех от Тюсон. Когато Спайк се настани в къщата, осъзнах, че му трябва другарче. По някаква причина един от агентите в екипа продаваше безименна боа-удушвач, дълга около два метра и половина. Купих я — и огромната й стъклена кутия — за стотина долара.

Подновихме контактите си с Ейнджълс в средата на януари. Тими и Татенцето излязоха с Лошия Боб и момчетата от Меса. Боб обяви, че в клуба няма да има повече наркотици — без купуване и продаване, без употреба. Всички се съгласиха. Според Боб своеволията зачестили твърде много напоследък. После Боб дръпнал настрана Тими и Татенцето и попитал:

— Между другото, момчета, да имате да споделите нещо за смъркане?

Явно правилото не се отнасяше до него. По-късно Тими ми каза, че маскирал изхилването си като прокашляне в шепата си, а Татенцето сподели, че не повярвал на ушите си.

Нищо друго важно не се случи, докато шоуто не се появи в града на двадесет и осми.

Слатс подготви нещо като червен килим за посрещането на временните Солос: ребра на грил, ледени коли и импровизирано казино в Лехата — маси за блекджек, маса за зарове и рулетка. Опитах се да накарам Джей Джей да се облече като момиче от вариете, но тя ми каза да го духам.

Залагахме с петачета, смяхме се и ядохме. Около десет часа предложих да покараме. Всички се навиха.

Докато се качвахме на моторите, Слатс извика:

— По-леко тази вечер. Имаме голяма седмица.

— Ясно — казах аз.

— Без рокерски клубове. Само безопасни места.

— Ясно.

— Нямате никого да ви пази гърбовете.

— Ясно.

Тръгнахме.

Знаех, че тези момчета са навити на всичко, затова веднага наруших заповедта на Слатс. Поехме към Дезърт Флейм, стриптийзьорски клуб, собственост на един нов кандидат за ХЕ в Меса на име Майк Големеца.

Пристигнахме всичките седем човека, включително Джей Джей.

Големеца попита:

— К’во става?

— Големец! Това са братята ми от Соло — Джеси, Фути и Гъндо.

Големеца ни попита какво ще искаме и ние му казахме.

След като ни обслужи, той рече:

— Момчета, трябва да отскочите до Меса. Някои от нашите са там, много ще ви се зарадват. — Преди да успея да си отворя устата, той им звънна, поговори с тях и затвори. — Уредих ви. Чакат ви.

— Супер, пич. — Дръпнах Гъндо и Фути настрана и попитах: — Какво мислите? Няма да ходим, ако още не ви е комфортно. Чухте Слатс — не иска да вършим подобни неща.

— Глупости, хайде да вървим! — казаха и двамата без колебание.

Попитах Джеси и Джей Джей същото, те също бяха навити. Тими и Татенцето не пропускаха възможност да се видят с момчетата. Казах на всички, че няма да стоим повече от час-два. Влизаме и излизаме, срещаме се, поздравяваме се, оглеждаме и дотам. Докато се качвахме на моторите, огледах хората си. Помислих си, не ни трябва проклет екип да ни пази гърбовете, ние сме този екип. Нямаше как дори цяла стая Ейнджълс да ни се опре. Увереността ми полетя нагоре.

Алекс Дейвис, Ейнджъл от Меса, ни срещна на портата и ни въведе. Групата беше малка. Ник Нуцо, Марк Крупа, Кал Казиното, Пол Айшийд и няколко кандидати, които не бях виждал никога. Ник пристъпи зад бара, наля ни питиета и пи за здравето на Соло Анхелес.

После каза:

— Да отидем оттатък. — Имаше предвид отделението „само за членове“.

За пръв път отидохме „оттатък“. Обзавеждането беше същото като в останалата част от клубната къща, само че с повече места за сядане и лягане: няколко дивана, четири меки стола, ниска масичка за кафе с надраскани по нея глупости — ЕЗЗЕ, АЗ (СЪРЦЕ) ХЕЛС ЕЙНДЖЪЛС; МЕСА Е ВЪРХЪТ; СМЪРТ, ЗАТВОР И ПУТКИ.

Поомесихме се. Новите Солос тръгнаха с летящ старт: без страх, без колебание. Бяха в разследването от дванадесет часа и вече играеха като холивудски звезди. За пръв път от месеци можех просто да се седна и да се поотпусна, докато партньорите ми обработваха стаята. Ник и Кал започнаха да се друсат от острието на един нож, като нарушаваха открито правилото на Боб. Ник трябва да ме е видял, че го гледам, защото прибра ножа и дойде при мен.

— Да му го начукам на Боб. — Говореше метът. Нищо не казах. Ник повтори: — Да го еба тоя.

Кал дойде и седна. Ник също седна. Единият му крак затропа по пода и той започна да приказва бързо:

— Нещата не са наред напоследък, Пиле, казвам ти. Хората се делят. Тия, дето сме в стаята, искаме да сме извън закона. Боб и Кита и Гарвана, тия дърти педерасти, искат да я караме полека. — Изплю се на пода. — Искаме да сме извън закона, като вас, пичове.

Това ме изненада. Хелс Ейнджълс от Меса искаха да са като Солос?

Ник смръкна силно. Кал продължи:

— Виж, Пиле, искаме да работим с теб. Но ще я караме бавно, защото не щем Боб да разбере. Той много ви крие и пази. Параноичен е, алчен е и пази хубавите работи за себе си.

Ник пак се включи:

— Бахмааму, знаеш ли колко често съм виждал дебелия гъз да си нарушава собственото правило за наркотиците? Човече, не ми стигат пръстите.

Кимнах. Предложиха ни с Джей Джей да си смръкнем, но аз им напомних, че вече не правя такива неща, а тя отказа с думите, че няма да ползва, докато съм нейния господин.

— Така или иначе — продължи Ник, възползвайки се от собственото си предложение, — не всеки е вече момче на Боб. Напоследък някои неща много се преебават.

Това хем беше добре за нас, хем не беше: имахме възможността да се възползваме от някои слабости на клуба, но трябваше да държим Боб доволен. По никакъв начин не можехме да си позволим да не уважим авторитета му. Казах на Ник и Кал, че винаги ме интересуват нови възможности за работа, но не споменах Боб. Нито пък щях да спомена нещо на него. Реших да им вървя по свирките на всички и да видя как ще се развият нещата. Трябваше да е така. Ако тръгнех да издавам двамата пред себе си на Боб, той щеше да разбере за тях, но щеше и да разбере, че съм склонен към доносничество. Ако по-късно разбереше, щях да му призная, но и да добавя, че не съм искал аз да съм този, който е казал. Щях да прехвърля вината на Ник и Кал, че са ме сложили в неприятна ситуация. Знаех, че Боб ще разбере и ще уважи подобна логика. Беше единственият начин да действам почтено.

Не след дълго си тръгнахме. Не можехме да стоим до късно. Слатс беше прав, чакаше ни голяма седмица.

 

 

Всичките ни дейности бяха планирани до минутата. Разполагах с тези момчета за седмица и исках да се възползвам максимално от тях.

Двадесет и девети започна с някакви клубни дела, на които поканих Боб. Ставаше дума за нашия кандидат, Джеси. Солос се сгушиха около него в хола на къщата-прикритие, докато от някакъв лоурайдър навън дънеше меренге. Чаках в кухнята за репликата на Тими:

— Какво гледаш, бе, кандидат?

Запалих цигара и с бавни стъпки влязох. Шапката ми с надпис Сериен убиец беше спусната ниско над веждите ми. Джеси седеше на сгъваем стол в средата на стаята. Кръстосвах пред него без да правя повече от четири крачки в никоя посока. Пушех. Всички останали се бяха наредили, скръстили ръце, намръщени на Джеси.

— Няма да ти губя времето, кандидат. И определено няма да губя времето на събратята и многоуважаемите си гости. Накратко казано, ти си говно. Чувам от спонсора ти, че нищо не вършиш, а когато вършиш, пак нищо не успяваш да свършиш. Питам спонсора ти Фути и той ми вика, че не можеш и една бира да отвориш както трябва, да не говорим за по-сложни неща като зареждане на мотоциклет. Да не дава Господ да ти нареди да направиш нещо истинско, нещо, което всеки от мъжете тук може да свърши без да се замисля. Нали знаеш за какво говоря? — Спрях. Джеси ме зяпаше като хванат в крачка ученик.

— Пилето ти зададе въпрос. Отговаряй — каза Гъндо.

— Да. Да, знам за какво говориш, Пиле. — Гласът му не трепна.

Аз подхванах неговите думи:

— Не мисля, че знаеш. Не мисля, че си имаш въобще някаква шибана идея за какво ти говоря. Говоря за истински работи, за мъжки работи, за такива, с които майка ти няма да се гордее, схващаш ли, пич?

— Да. Да, схващам.

— Да те еба, разбирал той! — изкрещях му. Той не помръдна. Престорих се, че това не ми харесва. Приведох се близо до него. Сложих ръце на коленете си. Заговорих тихо: — Разбирал бил. Мисля, че си путьо. Мисля, че си безгръбначен, безполезен гъз. Никакъв Соло не си. Ако искаш да караш нещо на две гуми, вземи се запиши в някой БеЕмХикс-клуб, анонимно калифорнийско нищожество. Чуваш ли ме?

— Да. — Никакъв страх в отговора.

— Добре. Сега. Понеже съм свестен тип, настъпи твоят ред да кажеш нещо, ако можеш.

Той отбеляза с уважение, че не вижда нещата като мен. Каза, че е свършил всичко, което сме му поискали, и го е свършил по най-добрия възможен начин. Каза, че съжалява, ако опитите му не са достатъчно добри за нас. Добави, че доколкото това има значение, още иска да е част от бандата.

Обърнах му гръб, докато говореше, и поклатих глава. Когато той приключи, казах:

— Забрави, човече, забрави. — Смигнах на Боб. — Уф, забрави. Фути, дай му боклуците на тоя!

В този момент Фути пристъпи напред и даде на Джеси нашивката му. В този момент всички нададохме одобрителен възглас и Джеси въздъхна шумно и добре изиграно. Боб стоеше като вкопан. По-късно късно ми сподели, че това била най-добрата церемония по посвещаване, на която е бил някога.

— С изключения на тази, в която гръмнаха без да искат новия брат — засмя се той.

Последва барбекюто на Соло Анхелес в чест на аризонските Хелс Ейнджълс. Около двадесетина Ейнджълс ни посетиха в скромното ни обиталище в мексиканския квартал. Местните бабаитчета не знаеха какво става, когато всичките тези мотори ревнаха на входа. Понеже бяхме добри съседи, ги поканихме. Някои се появиха. Луда сцена: мексикански гангстери и Хелс Ейнджълс на едно място, като в затворнически двор насред пустинята.

Гъндо беше страшна работа. Отдавна беше научил, че е най-добре да е самия себе си по време на работа. Освен къта си, носеше светлосиви кадифени панталони, бяла риза с копчета, чистозелена шапка за бейзбол и маратонки. Освен якето и прическата му, нищо не го отличаваше от средностатистически чичка в някой мол. Прическата обаче беше убиец. Беше ме накарал да обръсна слепоочията му и да оставя един широк гребен по средата. Наричаше вида си „Морско конче“.

В някакъв момент минах през кухнята и видях как Гъндо безгрижно е натрупал в скута си дрехите на един гол мъж. Неколцина Ейнджълс стояха и оглеждаха онзи със скръстени ръце. Попитах Гъндо какво става.

— Този никой не го познава. Исках да съм сигурен, че няма микрофони.

Типът изглеждаше унизен и уплашен. Нямах представа кой е.

— Е, освен ако не си държи микрофона в гъза, мисля, че е чист. Върни му дрехите, а?

Лошия Боб също забеляза обискът на голо и дойде да попита какво става. Гъндо му обясни:

— Боб, ти си наш гост. Безопасността ти и тази на събратята ти е наша отговорност, докато си тук. Покаже ли се някой непознат, ще трябва да ме изтърпи, докато не видя, че не ви записва, не ви снима и не внася никакви електроники с лоши намерения.

Боб засия и обгърна врата на Гъндо с една от масивните ръце. После се обърна към мен и каза:

— Обичам го този.

Оставаше и да потърка с кокалчетата си „Морското конче“ на Гъндо.

Разкарвах се из къщата без нищо от кръста нагоре, надрусан от успеха си. Не се усмихвах. Отнякъде бях взел някакви палки, с които траках по всичко — облегалките на столове, гърбовете на хората.

Джей Джей взе да се сближава с момичето на Ник, Кейси. Кейси беше девойката с многото татуировки, с която първоначално движеше Боб. Кейси си падаше по Джей Джей и обратното. Кейси твърдеше, че е източник на дрогата на един Ейнджъл от Денвър, Ник Пю — както и за цял Меса. Тя попитала Джей Джей дали иска да смръкне, а Джей Джей отвърнала:

— Ако го направя и Пилето разбере, ще си отнеса боя. Няма начин. Но мерси, все пак.

Кейси казала, че няма проблем и че разбира, че определено разбира. Кейси споделила още, че постоянно разкарва стоката за Ник и събратята му от Калифорния и обратно. Джей Джей отбелязала, че има приятели в Сан Диего, които може би са заинтересувани и Кейси поискала само да разбере колко им трябва, уверила Джей Джей, че тя е нейният човек. Джей Джей й благодарила и казала, че няма да забрави. След това Кейси й предложила да пренася стока и от наше име, ако имат нужда от допълнителен човек за тази работа. Джей Джей ми разказа случката по-късно и ме разсмя.

Змията ми живееше в хола. Докато купонът тътнеше около мен, аз я извадих от кутията й и я увесих на раменете си. Беше тежка, гладка и хладна. Усещах силата й.

Когато доближих Боб, той пребледня. Извади ножа си, посочи с него боата и извика:

— Пиле, разкарай това скапано нещо от мен или ще го направя на каубойски ботуши!

— Мерси, Боб — казах аз. Попита ме за какво. Отговорих му: Току-що кръсти змията ми. Ботуш.

Партито приключи, но партитата — не. Нощите се сливаха с дните, а те — с последвалите нощи.

Появихме се в Меса на тринадесети за Прехода в Меса Боб, очевидно дрогиран, ме приклещи и започна да приказва за Руди. Тревожеше се да не би да започне да доносничи отново, каза, че Руди имал новородено у дома и че е говорил с БАТО и че може би е сключил сделка, за да излезе, докато хлапето му е още малко, за да прекарва повече време с него или нещо такова Знаех, че Руди заминава на кино при всички положения, че няма какво повече да ни даде, но не можех да успокоя Боб. Можех само да повторя, че Руди не е наред в главата, но не е информатор. Боб настойчиво връткаше един от пръстените си, докато говорехме. Каза, че си е заложил задника за нас, че обикновено е безкомпромисно против всички други клубове в Аризона, но в нас видял нещо, което харесва, което не бил виждал много отдавна.

За милионен път му благодарих. Каза, че щом Руди се успокои, нещата ще се наредят още по-добре за нас.

На тридесет и първи посетихме бар „Пайъниър“ в Кейв Крийк и получихме пълно посрещане от диджея. След като ни обявиха, Гъндо, който беше точно зад мен, се наведе и ми прошепна:

— Не ми пука какви са тия типове, това беше страхотно.

Кимнах. Факт.

Всички бяха там — всички. Сони, Джони Ейнджъл, Хувър, Смити, Джоби, Боб, Зъба — всеки с някаква власт в щата.

Сони дойде при нас и ни поздрави поотделно и в един от най-великите моменти в историята на полицейските разследвания срещу мотористи си направихме групова снимка с него: само Сони Баргър и Джони Ейнджъл между група Соло Анхелес или иначе казано, ченгета — архивраговете на Сони. Беше си удар в десетката.

През нощта на първи февруари, посетихме клубната къща в Кейв Крийк. Мястото беше по-голямо от това в Меса, както и по-удобно разположено в жилищен квартал. Имаха си малка сцена със стълб за стриптийзьорки и тази нощ на него имаше стриптийзьорка през цялото време. Блондинка с червени лъскави ботуши и брюнетка с дантелени черни бикини — по-често без тях — се редуваха да се въртят по сцената.

Джоби цяла нощ ме разпитваше за източника ми на заглушители — явно беше чул за него от Смити. В един момент той ме поведе към една странична стаичка и ми каза:

— Трябва ми нещо, с което да гръмна някого тук и никой оттатък да не чуе нищо.

Казах му да не се тревожи, ще приказвам с моя човек, но трябваше да го направя както аз си зная. Той уважи условието ми.

Когато излязохме от страничната стаичка, се натъкнах на един тип, който приличаше на мой по-нисък и по-дебел близнак. Джоби вече се отдалечаваше.

Онзи попита:

— Какво, бе, мамицата му? Ти си Пилето, да го еба, нали? — Той ме бучна с пръст, където куршумът беше влязъл преди години.

— Да. Точно така.

— Да еба майка му! Аз съм Мръсния Дан, да го еба. Трябва да поговорим. Ела с мен. — Последвах го в един празен ъгъл на помещението, очаквайки да се превърна в човешко жертвоприношение. Той внезапно се обърна и излая: — Чух за теб, Пиле. Ти си някакъв ненормален каубой, нали тъй? Да го еба, мой човек, много си падам по такива работи.

Вените на врата му изпъкваха и лицето му беше червено. Той пръскаше слюнка, докато говореше.

Попита ме за Мексико. Казах, че често ходя там. Той чул, че там има Монголи. Отвърнах, че има, но не много. Каза, че щом му смъкнат някакви обвинения, иска да дойде с мен, да видим можем ли да намерим малко Монголи. Казах супер. Щели сме да намерим няколко и да ги убием. Супер, повторих. Щели сме да бъдем отбор касапи. Рекох му:

— Мръсен Дан, отдавна чаках да срещна Ейнджъл като теб.

Той отвърна, че му харесвало как се държа, клубът имал нужда от повече като мен.

По някакъв извратен начин се чувствах поласкан да попадна на човек, за когото реших, че е съвсем истински и класически Хелс Ейнджъл. Без преходи за играчки и публични купони за Мръсния Дан. Само мотори, побои и секс. Амин, брате.

Няколко минути по-късно се разделихме също толкова рязко, колкото се бяхме събрали. Съгласихме се да се срещнем пак и да ходим на фитнес заедно. Той извика:

— Добре! Айде, до скоро, Пиле!

— До скоро, Мръсен Дан — извиках му в отговор.

По време на разговора сме се намирали в нещо като балон. Часове по-късно, когато разпускахме в къщата-прикритие, Гъндо ми каза, че когато с Дан сме започнали разговора си, всички очи са се насочили към нас. Езикът на телата ни говорел за открита конфронтация.

— Човече, помислих, че ще се почнете на място — каза ми Гъндо. — Подпирах се на бара с една ръка на пистолета си и чаках да се сбиете, за да го извадя. Помислих, че ще се почне война.

Аз се засмях и отвърнах:

— Ебаваш ли ме? Тоя пич ми вдигна самочувствието с хиляда пункта. Направо го обикнах.

Втори февруари. Любовта между Соло Анхелес и Хелс Ейнджълс бе засвидетелствана пак, този път чрез Прехода до затвора във Флорънс. Това беше първата годишнина от най-първия ми такъв преход, когато бях анонимник от Булхед и карах заедно с Майк от Меса. Как бързо се върти светът.

Основната улица в града беше задръстена от мотоциклети. Висяхме в бара на Йоланда, приказвахме си глупости и пиехме бира. Свиреше някаква група. Призрака излезе на сцената и изпя песен. Беше доста добър. Всеки се радваше да е там. Въпреки всички съперничещи си клубове на мястото, всички се държаха добре и нямаше спречквания.

Излязохме в пустинята. Всичко над две хиляди човека. Ченгетата не можеха да сторят нищо, освен да гледат, беше величествено.

Вече не кретахме отзад, а се намирахме точно насред ревящата колона от Хелс Ейнджълс. Вдигахме прах, а по нас и над нас се вееха цветовете на всички клубове. Обграждаха ни червено-белите ни братя, осемдесет и единиците. Всички аризонски клубове на ХЕ бяха там: номадите, Кейв Крийк, Меса, Тюсон, Финикс, Скъл Вали. След тях бяха всички щати и много от чуждите държави, където ХЕ имаха представителства. Направихме широк завой и преминахме покрай двора. Джей Джей преметна ръце през кръста ми и аз надух машината. Мъжете в оранжеви гащеризони стояха мирно, докато ние викахме и вихме като кучета. Тими, Татенцето, Джей Джей и аз носехме оранжеви кърпи на главите си — същия цвят като гащеризоните.

Шумът на стотици мотори удавяше почти всички гласове.

Тази наша измама се бе превърнала в моя живот. Един мой бивш партньор използваше аналогия с бейзбола, за да обясни успеха на работата под прикритие. Ако батираш 25 процента, си среден играч. Ако батираш 30, си звезда. Приближи 40, дори за сезон, и си кандидат за Залата на славата. Подобни проценти важаха и за агентите под прикритие.

Е, аз батирах 1000 процента срещу Хелс Ейнджълс.

Успехът ми започна да ме покварява.