Джей Добинс, Нилс Джонсън-Шелтън
No Angels (14) (Изтерзаният ми поход към вътрешния кръг на Хелс Ейнджълс)

Защо Джак ми даде тоя камък?

Август 2002 г.

Следващият ден беше събота. Прибрах се. Имах нужда.

Когато спрях на алеята пред вкъщи, работата ми ме измъчваше като камък в бъбреците. За щастие, той бързо изчезна.

Посрещна ме образ като от пощенска картичка — жена ми, децата ми и кучето. Усмивки, махания и прегръдки. Уикендът мина като една блажена секунда. Децата се смееха около басейна, Гуен ми посочваше какво има да се свърши по градината. Обичам домашните задачи. Всичко е очевидно и задоволяващо. Ливадата трябваше да се окоси, затова я окосих. По ръбовете на двора имаше цветя за плевене. Играх на сляпа баба с Джак и Дейл на полянката за голф, ходихме на кино, играхме на гоненица в басейна. Този уикенд тежкото бреме на работата отстъпи на леките като перце удоволствия на семейния живот.

През нощта в леглото преобръщах случая в главата си. Добре бяхме напреднали, но още не бях убеден. Страхът, който изпитвах при онова първо ходене в Меса, вече се бе превърнал в нещо като увереност, но още не исках да бързаме. Ако човек не чака да добие поне малко репутация сред местната фауна, разследванията бързо заминават на кино.

Уикендът бързо приключи и трябваше да се приготвям за път. Джак изтича до мен, погледна ме в очите и ми подаде малко, полирано камъче от задния двор. Сложи го в дланта ми и затвори пръстите ми около него. Хвана в дланите си юмрука ми. Беше много зрял жест като за осемгодишно дете. Почудих за какво е това камъче, докато се усмихвах на Джак, но не го попитах. Сложих го в джоба си, целунах го по косата и тръгнах.

След седмица ми предстоеше семинар на БАТО в Сан Диего и преди да замина трябваше да видя Смити.

По време на операция Ривърсайд заедно с Шугърбеър, постоянно твърдях пред всички, че не съм част от „единия процент“. Доколкото Смити знаеше, бях просто една камара мускули под наем. Страхувах се, че ще стане подозрителен, когато се окажеше, че съм го лъгал и че всъщност съм бил кръпка на Соло Анхелес през цялото това време.

Знаех, че Лошия Боб се е обадил на Смити и му е казал за нас. Смити му казал, че знае за мен, и че доколкото знае не съм от „единия процент“. Лошия Боб обаче му отвърнал, че може да ми се има доверие. Смити все пак искал да се срещне с мен.

На девети август Карлос, Тими, Татенцето и аз срещнахме Смити, жена му Лидия и Денис в бар Инферно в Булхед. Заведоха ни на горния етаж до една частна стая, която беше обзаведена с маса, празни чаши и няколко бутилки.

Набързо се извиних и казах, че съм излъгал, защото е трябвало и защото съм имал твърде много респект от Хелс Ейнджълс и не съм искал присъствието ми в града да изглежда като предизвикателство към тях.

Смити обмисли това. Лидия и Денис седяха в един от ъглите и си шепнеха нещо. Той ни наля малко уиски в по една чашка и ни накара да го изпием почти ритуално. След това постави ръка на рамото ми и рече:

— Добре, направил си каквото трябва, Пиле. Не най-доброто, но все пак. Отсега нататък си близък с 81-иците и всичко е простено. — Това число беше още един прякорите им и представляваше цифрите, които отговаряха на инициалите на бандата.

— Мерси, Смити — казах аз, докато преглъщах шота си.

Смити тогава започна да изнася речта си на тема „Добре дошъл в Булхед“. Каза ми да си върша работата. Каза ми, че има оръжия, ако ми трябват.

След това, ни в клин, ни в ръкав Смити каза, че е избягал от Калифорния в Аризона след някакъв палеж. Каза, че подпалил един бар, някакъв мотел в близост до бара и един гараж за мотоциклети.

— Прекалено горещо беше в Калифорния, един вид — каза той.

Никой не отбеляза колко тъпа беше играта му на думи.

Той продължи:

— Хей, човече, Аризона е яко място. Яко място. Сони е тук, Джони и Хувър също, както Лошия Боб. И Теди. И Гарвана. Много от копелетата от старата школа. Щатът направо е наш. Аризона е червено-бяла от край до край. Лошия Боб добре е решил с теб. Тук имаме нужда от такива като теб. Айде сега да вечеряме.

Когато излязохме от бара, Смити ми показа един от пистолетите си и го подаде на Денис, който вече имаше няколко присъди за притежание.

Консумирахме приятелството си с бургери, бира и шейкове в кръчмата Бясното куче.

Всичко беше много вкусно.

Нещата вървяха добре.

Което значеше, по закона на Мърфи, че скоро щяхме да имаме проблеми.