Клайв Къслър, Дърк Къслър
Залезът на полумесеца (99)

98.

Пит не разбра защо арабинът не го застреля веднага. Но после забеляза, че гледа някъде покрай него. Предпазливо изви очи и проследи погледа му към канала, където във водата се беше появило нещо необичайно.

Някаква смътна светлина се виждаше във водата и постепенно ставаше по-ярка, а на повърхността изскачаха милиони мехурчета. Първото, което изскочи от дълбините, бяха няколко ярки ксенонови прожектора, след тях на повърхността се издигна пластмасов купол и накрая издължен бял корпус — „Куршум“ изплуваше.

Седнали пред пулта за управление, Дърк и Джордино изгледаха със страхопочитание римската галера, след това видяха Пит, застанал под прицела на пистолет. И двамата мъже бяха осветени от ярките светлини на подводницата. Дърк едва не се задави, като позна арабина.

— Това е терористът от Ерусалим — възкликна той. — Дръж прожекторите насочени към него.

И преди Джордино да успее да отговори, вече беше при задния люк, отвори го и изскочи на хлъзгавата палуба. От там скочи на баластната цистерна, все още стиснал „Моби Дик“. Подводницата беше на три-четири метра от пясъчното възвишение и Джордино я завъртя да застане с носа към галерата. Дърк обаче не можеше да чака да я приближи още, затова скочи и заплува към брега, като внимаваше книгата да е над водата.

Застанал на палубата на галерата, Закар наблюдаваше случващото се с нарастваща тревога. Отново насочи пистолета към Пит, стреля бързо и го видя как се просва на пясъка. След това насочи вниманието си към подводницата. Макар да чу плисъка, когато Дърк скочи във водата, не го видя да излиза на брега, защото прожекторите на „Куршум“ го заслепяваха. Прицели се внимателно и улучи единия, след това стреля няколко пъти по пластмасовия купол и успя да изгаси и втори прожектор. Тогава забеляза високата фигура, която се появи на брега с протегнати напред ръце.

Закар стреля първи, но не улучи, макар куршумът да мина на педя от главата на Дърк-младши. Дърк продължи право към арабина, без да прави опит да се прикрие. Тялото му кипеше от чувства — от любов към Софи до гневни изблици и желание за мъст. Но нямаше никакво усещане за страх.

Вдигнал колта 45-калибър, който държеше в протегнатите си ръце, той бавно дръпна спусъка. Нито трясъкът на изстрела, нито ритането на оръжието успяха да го накарат да забави крачка. Продължи напред като робот и след всяка крачка стреляше пак.

Първият куршум сцепи релинга до Закар, той трепна и не можа да се прицели както трябва за ответния откос, който отиде твърде високо. Следващият куршум от револвера се заби в рамото на арабина и едва не му откъсна ръката, завъртя го, той залитна и падна върху релинга, където втори куршум се заби в ребрата му.

Животът вече изтичаше от Закар, но Дърк не му позволи да умре бавно, а заби в тялото му още пет куршума, които го превърнаха в грозна кървава пихтия.

Спря и се вторачи в мъртвия терорист. Ехото от изстрелите постепенно утихваше.

Съмър — беше помогнала да прекарат „Куршум“ през подводния канал — излезе на подводната тераса, забърза към пясъка и се втурна задъхана към брат си.

— Къде е татко?

Дърк кимна мрачно към проснатото тяло с римски доспехи и шлем близо първия убит нападател. През това време дотича и Джордино и тримата се втурнаха към простряното на земята тяло.

Директорът на НАМПД се размърда, вдигна бавно глава и се усмихна уморено на децата си.

— Татко, добре ли си? — попита Съмър.

— Нищо ми няма — увери ги той. — Просто съм малко замаян. Помогни ми да стана.

Докато Дърк и Съмър му помагаха да стане, Джордино оглеждаше римските доспехи с усмивка. После се тупна с юмрук в гърдите и изрева:

— Здравей, цезаре!

— Да, трябва да благодаря на цезарите — каза Пит, докато сваляше шлема. После го вдигна и показа вдлъбнатината от изстреляния от Закар куршум.

— За малко да ти отнесе главата — подхвърли Ал.

Пит свали бронята от гърба си и я огледа. В метала имаше три вдлъбнатини, но куршумите не бяха успели да го пробият. Идеята му да метне и двете брони на гърба си му беше спасила живота.

— Да, римляните наистина си ги е бивало — каза той с уважение, пусна бронята на земята и се обърна към Дърк, който все още стискаше колта.

— Това оръжие ми изглежда познато.

Дърк неохотно му го подаде.

— Веднъж ми разказа как Лорън ти пратила оръжие в Монголия, скрито в изрязания том на „Моби Дик“. Имах някакво предчувствие, затова го потърсих в каютата ти. Надявам се, че нямаш нищо против.

Пит поклати глава, след това плъзна поглед по кървавите останки на Закар и отбеляза: — Добре си го подредил.

— Този бандит ръководеше нападенията в Цезарея и Ерусалим — отговори хладно Дърк, но не уточни, че арабинът бе отговорен, макар и непряко, за смъртта на Софи.

— Странно, че намери тук своя край — обади се Съмър.

— Предполагам, че твоят приятел англичанинът сигурно знае нещо по въпроса — каза Пит и посочи Банистър с пръст.

Археологът беше успял да седне и ги гледаше замаяно.

— Аз ще се заема с него — предложи Джордино. — А вие защо не видите какъв товар има на борда?

— Намерихте ли товара от Описа? — попита Съмър с надежда.

— Бях зает и не ми остана време да го търся — отвърна Пит. — Защо не помогнете на стареца да се качи на борда?

С помощта на Дърк и Съмър Пит се покатери на галерата, слязоха долу и той ги заведе до кафеза, които беше използвал за прикритие.

— Предлагам да започнем от тях — каза на децата си, взе един от по-малките, издуха дебелия слой прах, който го покриваше, и светна вътре, за да види какво съдържа. На дървото се виждаше избеляла христограма.

— Съмър! Това е Константиновият кръст!

Съмър взе фенерчето от баща си, огледа мълчаливо хризмата и кимна с плахо задоволство.

От едната страна кафезът беше счупен — там го беше улучил откосът на Закар. Пит подпъхна внимателно дулото на колта под летвата и го отвори.

Вътре имаше два износени кожени сандала. Съмър ги освети и видя малко парче пергамент, завито около единия. На него пишеше на латински: Sandalii Christus.

Никой не се нуждаеше от превод. Стояха и мълчаливо се взираха в сандалите на Христос.