Клайв Къслър, Дърк Къслър
Залезът на полумесеца (56)

55.

Хамет опита да отвори очи и изстена от ослепително ярката светлина. Но това беше нищо в сравнение с пронизващата туптяща болка в тила. Наложи си още веднъж да отвори очи и да установи къде се намира. Първият отговор, който получи, гласеше: по гръб, с лице към флуоресцентните лампи на тавана.

— Капитане, как си? — чу гласа на Зев.

— Все едно, че ме е газил трамвай — отговори Хамет и повдигна глава, за да се огледа. Установи, че лежи на маса за хранене в каюткомпанията. За импровизирана възглавница му служеха нагънати ленени салфетки. Членовете на екипажа стояха около него, на лицата им беше изписан страх и безпокойство. Внезапно си спомни, че все пак е капитанът на този кораб, надигна се на лакът, смъкна крака от масата и стъпи на пода.

Чак сега забеляза, че главата на помощника му е превързана с окървавен бинт, и се сети, че го беше видял да лежи по очи в локва кръв.

— Мислех, че си мъртъв — каза Хамет.

— Малко ми сцепиха главата, но ще се оправя. Ти ни притесни повече, защото не се събуди цяла нощ.

Капитанът погледна през близкия илюминатор и видя лъчите на ранното утринно слънце. Внезапно осъзна, че корабът не се движи. Погледна към вратата и видя двама мъже в черно: държаха автомати и гледаха заплашително.

— Как са се качили на борда? — попита тихо.

— Не съм сигурен — отговори Зев. — Вероятно с лодка от другия кораб. Нахлуха на мостика, преди да разберем какво става.

— Подадохте ли сигнал за помощ?

Помощникът му поклати глава.

— Не. Нямаше време.

Хамет преброи присъстващите. Втория помощник го нямаше.

— Къде е Кук?

— Отведоха го на мостика. Мисля, че са го накарали да управлява кораба.

След малко вратата на каюткомпанията се отвори и доведоха и втория помощник — на бузата му имаше голямо червено петно.

— Какво става, Кук? — попита капитанът.

— Сър, накараха ме да управлявам кораба под дулото на оръжие. Цяла нощ пътувахме на север, следвахме товарен кораб на име „Отоманска звезда“. На разсъмване пристанахме тук. Намираме се в малък залив в турски териториални води на около десет мили от Дарданелите.

— Някаква идея кои са тези хора?

— Не, сър. Говорят турски, но не са отправили никакви искания. Не мога да си представя за какво им е да отвличат празен воден танкер.

Хамет се питаше същото.

Държаха ги под охрана още двайсет и четири часа. Бяха им осигурили достъп до камбуза, но нищо повече. Хамет на няколко пъти се опита да заговори пазачите, да постави искания и да зададе въпроси, но всеки път го отпъждаха с дулата на автоматите. Чуваха викове, трополене и вой на машини откъм предната палуба. През илюминатора Хамет видя, че един кран прехвърля сандъци от товарния кораб на танкера.

Вечерта ги изкараха да помагат при товаренето и Хамет се ужаси, като видя какво са направили с кораба му. В предната палуба бяха изрязани два големи отвора и сега трюмовете, които събираха 150 000 галона вода, зееха като отворени консервени кутии. Сандъците, които кранът бе разтоварил от другия кораб, бяха струпани около тях.

Изумлението му се усили още повече, когато ги свалиха на брега и им заповядаха да пренесат от контейнера в близкия склад сандъчета с пластичен експлозив в двата открити резервоара.

— Тия искат да взривят кораба — прошепна Хамет на помощника си. — В големите сандъци има амониева селитра. Поне така пише.

— И нас заедно с него сигурно — отвърна Зев.

— Някой от нас трябва да се измъкне. Тази лудост трябва да бъде спряна.

— Ти си капитанът. Веднага ще забележат, че те няма.

— С тая чалма и ти се набиваш на очи — изръмжа Хамет.

— Аз ще опитам — чу се глас зад тях. Беше кормчията, дребен мъж, казваше се Грийн.

— Грийн, в склада е тъмно. Пробвай да се измъкнеш в сенките.

Обаче пазачите им бяха нащрек и всеки път, когато Грийн се опитваше да се отдалечи, му заповядваха да се върне в редицата и той неохотно се нареждаше в индийската нишка носачи на експлозиви.

Една жена с черни дрехи наблюдаваше работата им от палубата.

Докато взимаха последните сандъчета, Хамет прошепна на кормчията:

— Остани последен и се скрий в контейнера.

Грийн се промъкна в задната част контейнера, бързо се изкатери на най-горната лавица, легна и се притисна до стената. Дребното му тяло почти не се виждаше от пода. Хамет остави другите моряци да вземат по едно сандъче и излезе последен с празни ръце.

— Няма повече.

След това тръгна подир останалите да излиза от склада.

Не устоя на изкушението да погледне през рамо и видя как пазачът отиде и надникна в контейнера. Не видя никого, блъсна вратите и спусна резето.

Хамет изстина.