Клайв Къслър, Дърк Къслър
Залезът на полумесеца (47)

46.

Подкараха ги под дулата на оръжията по склона и после през прохода. Също като арабските терористи, които ги следваха, Дърк и Софи се изненадаха от огромната кариера, вече осветена от няколко фенера.

Софи беше ходила няколко пъти в пещерата на Седекия и се изненада да попадне в също толкова голяма кариера точно под Храмовия хълм. Изненадата й премина в страх, когато видя покритото с кръв тяло на Катиб.

— Онзи дългият… — прошепна тя на Дърк. — Той ръководеше нападението в Цезарея.

Дърк само кимна, защото вече беше осъзнал, че добре въоръжената група има някаква по-голяма цел от един-два стари гроба.

Еничаринът ги побутна да седнат на една ниска каменна тераса близо до мъртвия палестинец и остана да ги пази с насочено оръжие. Мария не им обръщаше внимание — говореше със Закар.

— Това ли е всичко? — попита го недоверчиво.

— Да, двайсет и пет килограма, плюс детонаторите — отговори той. После кимна към високия таван. — Купола на скалата ли искаш да взривиш?

Мария го изгледа студено.

— Да. И джамията Ал Акса. Това притеснява ли те?

Той сви рамене.

— Ще се вдигне голяма ярост по нашите земи. Но пък може и да е за славата на Аллах.

— Да, за славата на Аллах е — отговори Мария остро. Клекна, прегледа бързо експлозивите в раниците, после се изправи. Видя, че Дърк и Софи я наблюдават, и изсъска:

— Тези двамата едва не провалиха мисията ни!

Арабинът обаче поклати глава.

— А, не. Те са от археологическата полиция, която се бори с иманярите. — Изобщо не се издаде, че е познал Дърк и Софи. — Случайно са попаднали на нас при рутинно наблюдение. Но пък нищо не пречи да ги убием.

— Израелски археолози, така ли? — измърмори Мария замислено. — Не, няма да ги убием. Ще загинат „случайно“ при експлозията — добави със зла усмивка. — От тях ще се получат чудесни виновници. — Махна на еничарина да се приближи, после пак се обърна към Закар. — Твоите хора да поемат охраната. Време е да подготвим експлозивите. Искам да избухнат точно в един часа.

Тя взе фенер, а еничаринът вдигна две от раниците. Закар нареди на двамата араби да пазят пленниците, взе другата раница и тръгна след туркинята.

— Разрушаването на Купола на скалата ще предизвика ужасни кръвопролития — прошепна Софи на Дърк.

— Млъквай! — кресна брадатият арабин и насочи автомата си срещу нея. Раненият Акаис седеше наблизо и притискаше ръката си. От време на време вторачваше яростен поглед в Дърк, но след миг погледът му ставаше отсъстващ, сякаш беше на хиляди километри.

Дърк оглеждаше кариерата за някакъв начин за бягство, който да не им навлече куршум в гърба. Обаче възможностите не бяха много. След като постоя няколко минути вторачен в мъртвия палестинец, той се загледа в двата фенера. Единият беше само на три метра от мястото, където седяха. Брадатият стоеше до другия, поставен върху камък до отсрещната стена.

Дърк се престори, че се чеше по носа, и прошепна изпод ръката си на Софи:

— Фенерът на пазача… можеш ли да го угасиш?

Тя се замисли за миг, после кимна едва забележимо и започна внимателно да оглежда стените на пещерата. На стената зад пазача намери онова, което търсеше — недоизсечен блок, който можеше да й послужи като основа на измислицата.

Вторачи се в мястото и не помръдна, докато пазачът не се обърна да види какво зяпа така. Но не видя нищо, разбира се. Все така впила очи в стената, Софи бавно се изправи и пристъпи напред.

— Не мърдай — изсъска арабинът.

Софи направи всичко възможно да не му обръща внимание, но и да не го предизвика да я застреля.

— Тази каменоломна е на две хиляди години и се намира точно под Купола на скалата — измърмори тя. — Мисля, че ето там… има знак на Пророка.

Пазачът я изгледа подозрително, после премести поглед към Дърк. Американецът му отвърна с колкото можа по-голямо безразличие. Арабинът взе фенера и започна да отстъпва към стената, но не отместваше автомата си от двамата. Стигна до мястото и стрелна няколко бързи погледа към изсечения варовик и вдлъбнатините от длетата. Няколко успоредни бразди, оставени от върховете им, се спускаха едва забележимо на равнището на очите и там, където се срещаха, имаше някакви избледнели черти от въглен. Бандитът се загледа в тях с празен поглед, после насочи вниманието си към Софи.

— Да — каза тя и направи още една предпазлива крачка напред. Арабинът не реагира и тя продължи бавно към него.

— Само да си опитала някакъв номер, приятелят ти ще го отнесе — каза бандитът заплашително, държеше Дърк на прицел. След това се извърна към другаря си и изрева: — Хасане, бъди нащрек.

Раненият не отговори, само кимна бавно.

— Покажи — каза бандитът, като се обърна към Софи и едновременно започна да отстъпва от стената.

Софи бавно се доближи до нея и постави ръката си до вдлъбнатините и петното. Беше виждала подобни срезове в пещерата на Седекия и знаеше, че това са просто предварителните очертания на бъдеща каменна плоча, която по някаква причина така и не е била изсечена от каменоделците. Избелелите следи от въглен вероятно бяха поредният номер или някакъв друг белег. Въпреки това тя ги представи за нещо много повече.

— Както отпечатъка на крака върху свещения камък горе под Купола, мисля, че това може би е следа от нощното пътешествие на Мохамед — обясни тя; имаше предвид посещението на Пророка в небесата на гърба на крилат кон. — Обаче на тази светлина не мога да видя ясно. Може ли за малко фенера?

Не погледна към пазача, преструваше се, че оглежда внимателно стената, затова просто протегна ръка. Той реагира инстинктивно — подаде й фенера, като същевременно се обърна и насочи оръжието си към нея. Софи грабна фенера и го вдигна, така че да освети по-добре стената, все така вторачена в нея.

— Виж — каза тя тихо и посочи с пръст, а с палеца на другата си ръка натисна бутона.

Арабинът — все още я виждаше достатъчно ясно на жълтеникавата светлина от другия фенер — изръмжа някаква ругатня, но в същия миг забеляза с крайчеца на окото си някакво движение зад гърба си.

Дърк търпеливо беше чакал този миг. В секундата щом фенерът на Софи угасна, той скочи от малката издатина. Знаеше, че веднага ще го последват куршуми, затова направи само две крачки и плонжира към фенера.

Предположението му се оказа правилно. Бандитът с клюнестия нос завъртя автомата и натисна спусъка. Обаче Дърк вече беше на земята и куршумите изпищяха над главата му. Докато падаше, протегна ръка, грабна фенера и без да си прави труда да търси копчето, го блъсна в земята и счупи стъклото и крушката.

Пещерата потъна в пълен мрак, нарушаван само от пламъците от дулото на автомата, с който арабинът стреляше напосоки. Ядосаният бандит пусна няколко дълги откоса по Дърк, рикошетите свиреха, отскачайки от варовиковите стени.

Огънят беше насочен към последното местоположение на Дърк, но той благоразумно веднага се претърколи настрана и бързо запълзя към изхода. След пет-шест метра спря и заопипва наоколо. И точно когато намери онова, което търсеше — тялото на палестинеца или по-точно кирката, която лежеше до него, стрелбата спря.

Тревожна тишина изпълни пещерата. Арабинът, сигурен, че е убил Дърк, се обърна и стреля по мястото, където миг по-рано беше стояла Софи. Обаче на светлината от дулните пламъци видя, че тя вече не е там.

Софи предвидливо беше побягнала покрай стената, докато терористът стреляше по Дърк. Щом стрелбата спря, тя замръзна, все още стиснала фенера в ръка, и се помъчи да не издава нито звук.

— Хасан, имаш ли фенерче? — изкрещя арабинът.

Раненият несигурно се изправи.

— Аз съм тук, при входа. Не стреляй насам — каза с треперещ глас.

— Фенерчето? — извика в отговор другарят му.

— В раницата ми е, но не мога да я намеря — обясни Акаис, докато опипваше земята около краката си.

— Другите взеха раниците — извика гневно бандитът с автомата.

Дърк направи всичко възможно да използва отвличащия вниманието им разговор, за да се доближи на удобно разстояние за нанасяне на удар. Стиснал кирката, той се промъкна към входа, като се ориентираше по гласа на ранения терорист. С малко късмет можеше да замени кирката с автомат и да застреля другия бандит, преди той да се усети какво става.

Когато разговорът секна, Дърк все още се намираше на метър и нещо от ранения. Трябваше да нанесе удара на сляпо, защото не искаше да разкрива позицията си. Спря за миг, след това безшумно премести единия си крак, после и другия.

Макар и ранен, Акаис усети невидимата заплаха и високо каза:

— Какво…

Гласът се чу съвсем близо и Дърк вдигна кирката над главата си. В същия миг от другата страна на каменоломната светна фенер. Дърк се обърна натам и видя Мария — в едната ръка с фенер, а в другата с пистолет.

Вторачила поглед в него, тя насочи пистолета наляво, докато той не се оказа на една линия със сърцето на Софи, свита до стената само на метър-два от нея.

— Хвърли кирката или тя ще умре на секундата — заповяда туркинята.

Софи го погледна отчаяно и той неохотно пусна кирката на земята. Последното, което видя, бяха пълните й със страх очи, защото Хасан стовари приклада на автомата си върху главата му и той се строполи на земята, потънал в мрака на безсъзнанието.