Клайв Къслър, Дърк Къслър
Залезът на полумесеца (59)

58.

Руди Гън свърши с ремонта на повреденото електрозахранване на ДУС-а на смрачаване, точно преди „Егейски изследовател“ да стигне при разположената на югоизток от Чанаккале координатна мрежа, която искаха да проучат. Спуснаха сонара с дистанционно управление във водата и екипажът се зае с денонощната си работа по проучване на участъка. В полунощ, когато втората смята се яви за дежурство, на мостика бяха останали само помощник-капитанът и кормчията.

Корабът плаваше бавно на север. Изведнъж кормчията се вторачи удивено в екрана на радара.

— Сър, откъм левия ни борд внезапно се появи някакъв плавателен съд, на по-малко от четвърт миля — възкликна той развълнувано. — Кълна се, преди минута го нямаше.

Вторият офицер хвърли поглед на екрана и видя една малка жълта амеба да се слива с центъра, който представляваше самият „Егейски изследовател“.

— Откъде се взе, по дяволите? — избъбри той. — Двайсет градуса надясно — нареди бързо, защото се страхуваше, че наближаващият съд може да ги блъсне под прав ъгъл.

Кормчията завъртя щурвала, а помощник-капитанът се приближи до стъклата на мостика и погледна навън.

Луната и звездите бяха скрити от ниска облачност и морето беше обгърнато от тъмнина. Той очакваше да види светлините на непознатия кораб съвсем близо, но с изненада установи, че навън цари само мрак.

— Този тъпак дори не е включил светлините си — отбеляза той, докато оглеждаше морето, за да зърне поне някаква сянка. — Ще се опитам да се свържа с тях по радиото.

— Не бих ви съветвал — каза отсечено нечий глас.

Помощник-капитанът стреснато се обърна и видя двама мъже с черни камуфлажни униформи и автомати. По-високият, със слабо лице и квадратна брадичка, насочи автомата си към гърдите му и нареди:

— Заповядай на кормчията да поеме по курса си. Няма опасност за вашия кораб.

Помощник-капитанът неохотно кимна на кормчията.

— Върни се на стария курс. — След това се обърна към командоса. — Какво правите на нашия кораб?

— Търся човек на име Пит. Доведете го на мостика.

— Няма такъв човек на борда — излъга офицерът.

Командосът пристъпи към него и каза съвсем спокойно:

— Тогава ще изведа хората си и ще потопя кораба ви.

Помощник-капитанът се запита дали това не е само заплаха. Обаче, когато надникна в коравите очи на командоса, стигна до извода, че тази възможност е напълно реална, така че пое щурвала и прати кормчията да доведе Пит. Вторият нападател веднага пое след него.

След няколко минути Пит дойде на мостика. Очите му святкаха гневно.

— Господин Пит? Аз съм лейтенант Ласло, от израелските тюлени.

— Лейтенант, ще ме извините, че не ви посрещам с добре дошли на борда — отговори сухо Дърк-старши.

— Извинете ни за нахлуването, но се нуждаем от вашата помощ за провеждането на една много деликатна операция. Получих уверения, че най-висшите ешелони на вашето правителство са одобрили вашето сътрудничество.

— Разбирам. Ако обаче случаят е такъв, за какво е целият този среднощен маскарад?

— Защото действаме в турски териториални води без разрешение. Нужно е да осигурим безопасността си.

— Добре, лейтенант, свалете оръжията и ми разкажете за какво е тази суматоха.

Командосът малко неохотно преметна автомата през рамо и даде знак на колегата си да направи същото.

— Наредено ни е да спасим екипажа на израелския танкер „Даян“. Според докладите вие познавате пристанището, където е задържан танкерът.

— Да, заливчето на север от Дарданелите. Още ли е там?

— Разузнавателните доклади от последните десет часа потвърждават местоположението.

— Защо не използвате дипломатически канали, за да освободите хората си?

— Вашето правителство ни предостави информация, че може да има връзка между отвличането и скорошното нападение срещу Купола на скалата в Ерусалим. Докладът за наличието на контейнер с експлозиви в пристанището накара нашите специалисти да заподозрат подготовката на друго нападение.

Пит кимна, защото осъзна, че преследването на Челик по официалните канали може да доведе до опасно забавяне. Очевидно беше, че турчинът е замислил нещо недобро, а Пит имаше голямо желание да го извади завинаги от играта.

— Добре, лейтенант, с удоволствие ще ви помогна. — След това се обърна към помощник-капитана. — Роджърс, съобщи на капитана, че съм напуснал кораба. Лейтенант, между другото, как се качихте на борда?

— Разполагаме с малка гумена лодка, вързана е за десния борд. Отплаването ни ще бъде улеснено, ако корабът намали малко.

Роджърс изпълни молбата му, след това се изправи на крилата на мостика, за да наблюдава как Пит и няколко черни сенки се прехвърлиха през релинга и безшумно изчезнаха в нощта. Няколко минути по-късно кормчията го извика при екрана на радара.

— Ето, изчезна — каза и посочи с ръка.

Роджърс погледна синия празен екран и кимна. Някъде там в открито море Пит беше изчезнал от повърхността заедно с тайнствения плавателен съд. Той силно се надяваше, че изчезването му ще е само временно.