Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Приключенията на Дърк Пит (21)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Crescent Dawn, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране
dune (2014)
Разпознаване и корекция
egesihora (2014)

Издание:

Клайв Къслър и Дърк Къслър. Залезът на полумесеца

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2011

Редактор: Иван Тотоманов

Коректор: Десислава Петкова

ISBN: 978-954-655-225-9

История

  1. — Добавяне

83.

Избухването на танкера разтърси Истанбул повече политически, отколкото физически. Потвърдената пълна загуба на двата катера — полицейския и на бреговата охрана, както и последвалата експлозия, накараха военните да обявят висша степен на тревога. Когато се установи, че става дума за израелския танкер „Даян“, между Турция и еврейската държава се размениха високопарни обвинения. Протестите на уплашените истанбулски жители едва не доведоха до военен удар. Обаче опасенията за възможна война между Израел и Турция бяха разсеяни, когато властите намериха спасените моряци от „Даян“.

Разпитани публично, моряците разказаха подробно за своето отвличане от неизвестни нападатели. Чувствата на турската общественост бързо смениха посоката, когато мъжете разказаха как са товарили октогена под дулото на оръжия и са щели да умрат на борда на танкера, ако в последната минута не е дошла помощ.

След като настаниха Ласло в болница, Пит и Джордино лично информираха властите за своята роля в потапянето на танкера.

Когато американското разузнаване тайно предостави доказателства, че същото взривно вещество е било използвано в нападенията срещу джамиите в Бурса, Кайро и Ерусалим, турската армия започна да действа. Бяха проведени тайни акции срещу дома на Челик, офиса и пристанището, а откритата в гръцки териториални води „Отоманска звезда“ беше задържана. Тъй като общественият натиск да се посочи кой е организирал тези нападения и защо се усили, властите решиха повече да не пазят разследването в тайна.

Щом обявиха имената им, Озден и Мария Челик се превърнаха в парии и повод за неудобство сред обикновените турци. Когато по-късно стана известно, че тъкмо те са организирали и ръководили нападението срещу Топкапъ, неудобството и гневът се превърнаха в неприкрита ярост. Следователите и журналистите се заеха с потайното минало на двамата и разкриха връзката им с последната управляваща отоманска фамилия, както и с бандити и наркотрафиканти, които бяха ударили едно рамо в началните стъпки на търговските операции на брата.

В хода на разследването неизбежно бяха извадени на бял свят връзките му с членове на арабски кралски семейства, което доведе до разкритието, че милиони долари са били насочени към мюфтията Батал. Целите на атентатите бързо станаха ясни и общественото негодувание се насочи срещу мюфтията и неговата Партия на щастието, макар да не бяха намерени доказателства, че мюфтията е участвал или знаел за терористичните нападения.

Последното потвърждение за брата и сестрата Челик беше намерено, когато на дъното на Златния рог бяха пратени водолази. Те откриха смазаните останки на „Султана“ недалеч от корпуса на танкера. Специална фирма за изваждане на корабни останки вдигна яхтата на повърхността и остави на полицейските криминологични екипи да извадят тялото на Мария Челик от смазаната палуба.

От империята на Озден Челик не беше останало нищо, след като името му беше съсипано, собствеността му конфискувана, а тялото на сестра му задържано за аутопсия в истанбулската градска морга.

Очевидно се беше превърнал в едно голямо нищо.