Клайв Къслър, Дърк Къслър
Залезът на полумесеца (44)

43.

— Софи, мисля, че имам нещо важно за теб — каза Сам Левин още от вратата.

— Да?

— Един от нашите информатори, Ахмед, съобщава за възможно ограбване на гробове тази нощ в Кедрон.

— Кедрон? Почти до стените на Стария град? Много нагли са станали.

— Ако е вярно, защото Ахмед често ни дава неточна информация.

— Кой ще върти лопатите?

— Знае само едно име. Хасан Акаис. Дребен крадец. — Сам седна на стола срещу бюрото на Софи.

— Нищо не ми говори — каза тя. — Трябва ли да го познавам?

— Арестувахме го преди година при акция в Яфа. Нямахме достатъчно доказателства, за да му повдигнем обвинение, така че го пуснахме да си върви. Оттогава май не се е забърквал в нищо. Та значи той наел нашия информатор да му пасе овцете и момчето дочуло разговор за довечера.

— Изглежда ми несериозна работа.

— И аз си помислих същото. Обаче после се появи това — отговори Сам и й подаде компютърна разпечатка. — Пуснах името му в базата данни и бльок — Мосад подозира, че може би има връзка с Мулетата.

Софи зачете разпечатката.

— Може наистина да е несериозна работа — каза Сам, — но реших, че трябва да знаеш.

Софи кимна, върна му разпечатката и каза:

— Искам да поговоря с този Хасан. Май ще трябва да отидем.

— Малко сме зле откъм хора за акция тази вечер. Лу и останалите са в Хайфа, а Робърт е болен от грип.

— Значи, Сами, ще се наложи да бъдем само двамата. Някакви възражения?

— Не. Ако този тип има нещо общо с Цезарея, и аз искам да го пипнем.

Съставиха плана, Сам си тръгна, а Софи се върна към работата си.

Почувства, че някой я гледа. Вдигна глава и с изненада видя на вратата Дърк. Държеше голям букет люляк.

— Извинете — каза той със сияеща усмивка, — търся главното ченге.

— Дърк, не смятах, че ще се освободиш преди следващата седмица! — Софи скочи и го целуна по бузата.

— За този сезон университетът прекрати разкопките в Цезарея, така че засега моята работа приключи — каза той, остави букета на бюрото, прегърна я и докато я целуваше, прошепна: — Просто не можех да не дойда.

Софи се изчерви, като се сети, че вратата на кабинета й е отворена.

— Мога да изляза в кратка почивка. Искаш ли да идем да обядваме?

Дърк кимна и излязоха далеч от любопитните очи в службата.

— Зная едно хубаво място за пикник в Стария град — каза Софи. — По пътя можем да си купим нещо за ядене.

— Звучи многообещаващо. Не успях да видя кой знае колко от Ерусалим. А за да усетиш същността на един град, трябва да се разходиш по улиците му.

Съвсем наблизо се издигаше портата на Ирод, едно от няколкото места, откъдето се влиза в Стария град, квадрат със страна около километър и половина, в който е разположено религиозното сърце на града — там са Черквата на саркофага, Стената на плача и Куполът на скалата.

След като минаха през портата на внушителната крепостна стена, построена от турците преди повече от четиристотин години, навлязоха в мюсюлманския квартал. Дърк бе възхитен от древната красота на гравирания варовик, който сякаш беше в основата на всеки паметник и жилище в града, независимо колко поддържани или охлузени бяха. Все пак се забавляваше повече, докато наблюдаваше разнообразните хора, които вървяха по тесните улички. Когато забеляза един американски евреин да стои в очакване светофарът да светне зелено до етиопец в бяла роба и палестинец с карирана кефия, осъзна, че стъпва по земя, която няма равна на себе си в целия свят.

Софи го поведе по тъмна прашна уличка, която стигаше до оживения пазар, и покрай сергиите на продавачите. Купи фалафел, агнешки кебапчета, сладки и плик с плодове.

— Нали каза, че искаш да усетиш местния аромат — значи ти ще носиш покупките — закачи тя Дърк.

Продължиха още няколко преки, след това завиха в двора на черквата „Св. Ана“, изящен комплекс, издигнат от кръстоносците, а сега в средата на мюсюлманския квартал — едно от многото странни съчетания, възникнали с течение на времето в древния град.

— Едно красиво еврейско момиче ме води в християнска черква? — пошегува се Дърк и се изкиска.

— Всъщност те водя зад черквата. На едно място, което сигурно ще е интересно за един подводен археолог. Освен това — добави Софи и му намигна — е прекрасно място за пикници.

Излязоха зад черквата на широка поляна с десетки големи смокини. Една пътека водеше до телена мрежа, зад която зееше пропаст. На дъното й имаше порутени стени, колони и арки.

— Това е била къпалнята Витезда — обясни Софи. — Първоначално са били цистерни за Първия и Втория храм, а по-късно са преустроени на къпални. Разбира се, прочуват се като лечебен център, след като Исус е излекувал тук разслабения. Не е останала вода обаче.

— Вероятно това е за добро. Иначе тук нямаше да може да се мине от туристи, копнеещи да се топнат във Витезда.

Седнаха на усамотена пейка под една от старите смокини и се заеха с обяда, като си разменяха по-вкусните парченца от лакомствата.

— Как е доктор Хазис? — попита Софи.

— Добре е. Тази сутрин, преди да тръгна за Ерусалим, се отбих да го видя. Почива си вкъщи, но няма търпение да се върне на работа. Раната не се оказа: сериозна, така че след седмица-две ще се отърве от патериците.

— Горкият. Толкова го съжалявам.

— Той пък ми каза, че се чувства много виновен пред теб. Заради двамата ти агенти.

Софи поклати глава.

— Това е смешно. Откъде би могъл да знае, че ще ни нападне въоръжена банда терористи? Ние също не знаехме.

— Той е човек с благородна душа — каза Дърк, докато си взимаше смокиня от плика с плодовете. — Между другото, израелската служба за сигурност ме разпитва доста упорито през последните няколко дни. Надявам се, че вече сте близо до залавянето на бандитите.

— Шин Бет, както е известна тази служба, е поела разследването, но се страхувам, че следата вече е изстинала. Установиха, че пикапът на крадците е бил откраднат. Намерили са го в морето близо до Нахария. Шин Бет смятат, че крадците вероятно са преминали в Ливан веднага след удара в Цезарея. Смятат, че имат връзка с едни контрабандисти, които са свързани с Хизбула. Мисля, че дори самоличността им ще бъде установена трудно, да не говорим да ги заловят.

— Някакви подозрения за кого може да работят?

— Всъщност не. Проведох множество проучвания, имам някакви подозрения, но нямам сериозни доказателства. Със Сам правим каквото можем, но… — каза тя и въздъхна при мисълта за загиналия агент Холдер.

Дърк мълчаливо стисна ръката й.

— Никога не съм си мислила, че ще трябва да се оправям с нещо подобно. — Очите й бяха пълни със сълзи. После погледна Дърк. — Наистина се радвам, че си тук.

Той я прегърна и замълчаха. Софи постепенно се успокои. Пое си дълбоко дъх и се усмихна през сълзи.

— Усещаш ли аромата на жасмин? Винаги съм го харесвала. Напомня ми за детството ми, когато всички дни бяха пълни с щастие.

— Пак ще са пълни — обеща Дърк.

— Трябва да се връщам на работа — въздъхна тя, макар ръцете й да не се отделяха от Дърк.

— Ще те чакам — отговори Дърк.

— Тази вечер ми се налага да работя. Наблюдение. Получихме информация за един крадец, който може да е свързан с тези ливански контрабандисти.

— Може ли да дойда и аз?

Софи понечи да възрази, но отстъпи.

— Днес наистина сме малко зле откъм персонала. Ще съм само със Сам. Така че малко помощ няма да ни дойде зле. Обаче този път без геройства.

— Безмълвен наблюдател. Обещавам — отговори той с усмивка.

Пуснаха се и се изправиха. Софи изведнъж усети някакво нежелание да тръгва, но не можеше да каже защо. Накрая хвана Дърк за ръка и бавно го поведе обратно.