Клайв Къслър, Дърк Къслър
Залезът на полумесеца (58)

57.

— О’Куин, добре, че се отби. Влизай и се настанявай.

Офицерът от разузнаването беше изумен, че вицепрезидентът на Съединените щати лично го посрещна във фоайето на втория етаж на сградата на изпълнителната власт „Айзенхауер“ и го въведе в кабинета си. Със сигурност вашингтонският протокол изискваше секретар или помощник да въведе човека с по-нисък ранг в осветеното леговище на Номер втори в държавата. Обаче Джеймс Сандекър беше от рядката порода, която не виждаше смисъл в подобна показност.

Преди години пенсионираният флотски адмирал Сандекър беше един от основателите на Националната агенция за морско и подводно дело и помогна много за превръщането й в силна океанографска служба. Изненада всички, когато предаде управлението на Пит и прие да се кандидатира за вицепрезидент, като се надяваше, че на новия пост ще може да направи още повече за опазването на световните океани. Сандекър беше дребен, но пламенен човек с рижа коса и малка козя брадичка и се славеше като прям и искрен човек.

По време на инструктажи в областта на сигурността О’Куин често се забавляваше да наблюдава колко бързо схваща адмиралът най-важното за даден въпрос или човек и стига до същността.

Сега за пореден път се възхити на десетките стари картини на някогашни кораби и яхти, които покриваха облицованите с дървена ламперия стени.

Сандекър се настани зад писалището си, а О’Куин седна на креслото срещу него.

— Липсва ли ви морето, адмирале?

— О, има много дни, когато бих искал да плавам на нещо друго, а не на писалището — отговори Сандекър, бръкна в едно чекмедже и извади дълга пура. После мина направо на въпроса. — Следите ли събитията в Турция?

— Да, сър. Това е част от регионалната ми задача.

— Какво знаеш за оная откачалка Озден Челик?

О’Куин трябваше да помисли малко.

— Турски бизнесмен. Свързват го с членове на саудитското кралско семейство. Смятаме, че може би е набъркан във финансирането на Партията на щастието на мюфтията Батал. Защо питате?

— Очевидно се занимава и с разни други неща. Знаете ли за израелския танкер, който изчезна преди два дни?

О’Куин кимна. Беше чел за станалото във всекидневния бюлетин.

— Видян е в малко пристанище, контролирано от Челик, намиращо се на няколко мили от Дарданелите. Разполагам със сигурни данни, че този тип стои зад скорошната кражба на артефакти от Топкапъ. — Сандекър плъзна сателитна снимка на танкер по плота на писалището.

— Топкапъ? — повтори О’Куин и веждите му се вдигнаха почти до косата. — Ние смятаме, че може да има връзка между кражбата в Топкапъ и скорошните нападения срещу джамиите и Купола на скалата в Ерусалим.

— Да, президентът е информиран за тази вероятност.

О’Куин се зае да проучва сателитната снимка.

— Сър, мога ли да попитам как сте стигнали до тази информация?

— Чрез Дърк Пит от НАМПД. Двама от неговите учени са били убити от хората на Челик, а трети отвлечен и закаран в същото пристанище — отговори Сандекър и посочи снимката. — Пит успял да измъкне човека си, но на пристанището открили контейнер с пластични експлозиви. Армейски октоген, за да съм точен.

— Та това е взривното вещество, което беше лабораторно установено след взривовете в джамиите! — развълнувано каза О’Куин.

— Да, каза се на съвещанието при президента.

— Челик сигурно действа в интерес на мюфтията Батал. За мен е напълно ясно, че нападенията срещу джамиите с произведени в САЩ експлозиви са опит да са разпали фундаменталистко възмущение в Близкия изток и най-вече в самата Турция. Тяхната цел сигурно е да спечелят общественото мнение и да докарат Батал на власт.

— Да, това е логичен мотив. Затова този отвлечен израелски танкер предизвиква тревога.

— Свързахте ли се с турското правителство?

— Не — отвърна вицепрезидентът. — Шефът се тревожи, че всяко действие от наша страна може да бъде изтълкувано като бъркане в изборните резултати. А и честно казано, не знаем колко дълбоко стигат пипалата на Батал в правителствения апарат. Залозите са прекалено високи и разликата твърде малка, за да рискуваме някакъв изблик на възмущение да обърне нещата и той да спечели изборите.

— Обаче нашите анализи показват, че мюфтията има шанс да спечели така или иначе.

— Президентът разбира това, но е наредил да няма никаква американска намеса, докато не минат изборите.

— Има тайни канали, които бихме могли да използваме — подсказа О’Куин.

— Прекалено е рисковано.

Сандекър извади пурата от устата си и огледа сдъвкания край.

— Да, О’Куин. Мандатът е на президента, а не мой.

— Но ние не можем просто да се правим, че не знаем нищо.

— Точно затова те извиках. Предполагам, имаш връзки в Мосад?

— Разбира се — кимна агентът.

Сандекър впи яркосините си очи в него.

— Значи предлагам да се обадиш на твоя човек и да му кажеш къде се намира отвлеченият им танкер.