Метаданни
Данни
- Серия
- Приключенията на Дърк Пит (21)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Crescent Dawn, 2011 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Асен Георгиев, 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,2 (× 13 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Клайв Къслър и Дърк Къслър. Залезът на полумесеца
Американска. Първо издание
ИК „Бард“, София, 2011
Редактор: Иван Тотоманов
Коректор: Десислава Петкова
ISBN: 978-954-655-225-9
История
- — Добавяне
64.
След по-малко от десет минути Хамет беше отново на горната площадка на металната стълба. Стрелбата беше престанала, не се виждаха и еничарите, което го разтревожи. Надникна над кърмовия релинг и видя малък катер, който се полюшваше в килватера на танкера — бандитите явно бяха стреляли по него.
Бързо тръгна към задната страна на надстройката откъм левия борд. Надникна иззад ъгъла и с облекчение установи, че тук палубата е пуста. Няколкото въжета, които се полюшваха от релинга, събудиха у него надежда, че може би екипажът е успял да се измъкне. Сърцето му обаче се сви, когато видя, че гумената лодка все още е на стойката си. Предпазливо се промъкна до релинга и надникна през борда да види дали някой виси на въжетата, но те бяха празни.
Чу трясъка на пистолетния изстрел почти от упор. По крака му потече нещо топло и усети пареща болка в бедрото. Кракът му поддаде и той падна на палубата. От сенките на надстройката излезе Мария и спокойно се приближи към него. Пистолетът й бе насочен в гърдите му.
— Капитане, малко е късно за разходки — каза тя студено. — Време е да се присъедините към моряците си.
Хамет я изгледа гневно и извика:
— Защо правите това?
Тя не отговори на въпроса му. Дотичаха двама еничари, сграбчиха го под мишниците, завлякоха го в каюткомпанията и го захвърлиха на пода. Отчаяният му екипаж също беше там, охраняван от пазач с готов за стрелба автомат.
Помощник-капитанът клекна до Хамет, за да се погрижи за раната му.
— Надявах се, че няма да ви намеря тук — изстена капитанът.
— Съжалявам, шефе. Тези типове спряха да стрелят точно когато връзвахме въжетата на релинга. Забелязаха ни още преди да сме успели да спуснем лодката. — И добави съвсем тихо: — А ти успя ли?
Капитанът погледна ранения си крак, след това кимна.
— Да, би могло да се нарече и успех — отговори с пресекващ глас, усещаше, че всеки момент ще припадне. — По един или друг начин нашето пътуване е пред края си.