Клайв Къслър, Дърк Къслър
Залезът на полумесеца (38)

37.

Челик бавно започна да се свестява. В главата му туптеше остра болка, ушите му бучаха. Надигна се несигурно първо на колене, а после се изправи и щом се отърси от замайването, осъзна, че бумкането, което беше сметнал, че е в собствените му уши, всъщност идва отнякъде отвън. Чу приглушения глас на сестра си, отиде до килера, дръпна стола, който блокираше дръжката и отвори вратата. Мария изхвръкна отвътре почервеняла от гняв, но щом видя замаяния си брат, възкликна разтревожено:

— Озден, добре ли си?

Той се попипа по цицината и изпъшка:

— Да. Какво стана?

— Беше онзи американец от изследователския кораб. С един друг взривиха камиона, вмъкнаха се тук и освободиха археолога. Сигурно са проследили яхтата.

— Къде са моите еничари? — попита той, като леко се олюляваше.

Мария посочи проснатия до масата пазач.

— Нападнали са и него. Останалите разследват експлозията.

Хвана Челик под мишница, сложи го да седне в едно от кожените кресла и му наля вода.

— По-добре си почини. Аз ще вдигна тревога. Не може да са стигнали твърде далеч.

— Искам главите им! — изсъска той и затвори очи, изтощен дори от това усилие.

Мария излезе на верандата точно когато двама от наемниците идваха към къщата.

— Пожарът е изгасен — докладва единият.

— Бяхме нападнати и нападателите отведоха пленника. Веднага претърсете кея и брега — нареди тя. — Ако не ги намерите, вземете яхтата и претърсете залива. Сигурно са дошли по вода.

Мъжете хукнаха да изпълнят заповедите, а Мария се загледа към тъмния залив. Усещаше, че нападателите са все още наблизо. Хищна усмивка плъзна по устните й, а гневът й премина, докато обмисляше отмъщението си.