Клайв Къслър, Дърк Къслър
Залезът на полумесеца (66)

65.

На три мили северно от танкера, турската брегова охрана продължаваше безуспешно да вика ту „Даян“, ту полицейския катер. Щом му докладваха за стрелба на „Даян“, капитанът на катера нареди танкерът веднага да бъде пресрещнат.

Катерът на бреговата охрана се понесе към големия кораб. Стрелецът зад картечницата на носа беше готов, малкия абордажен екип също. Катерът обиколи танкера — от полицейския катер нямаше и следа, — приближи се откъм десния борд и капитанът извика през мегафона:

— Тук катер на бреговата охрана ТБО-301. Нареждам ви да хвърлите въжената стълба и да се приготвите за проверка.

— Капитане, откъм десния ни борд се приближава друг кораб — извика помощникът му.

Капитанът се обърна и видя тъмна на цвят луксозна яхта.

— Кажи им да се дръпнат, ако не искат да ги пратим на дъното — нареди той раздразнено и отново насочи вниманието си към танкера, защото на релинга се беше появил човек.

Капитанът с изненада видя, че това е жена — махаше им и крещеше нещо.

— Доближи ни, нищо не се чува — нареди капитанът на кормчията.

Мария се усмихна доволно, когато катерът на бреговата охрана се доближи на няколко метра от борда. Застанала на релинга, тя се извисяваше много над малкия плавателен съд и гледаше право към мостика.

— Помощ! — изкрещя тя на двамата гранични полицаи, които стояха на крилата на мостика.

И без да изчака отговор, вдигна малката раница, която бе оставила в краката си, и я запрати през релинга.

Хвърлянето беше почти съвършено. Раницата полетя към единия от полицаите и той успя да я улови във въздуха. Мария изчака секунда, за да се увери, че полицаят ще я отвори, а след това се хвърли по очи на палубата и покри главата си с ръце.

Експлозията освети нощното небе в оранжево, а след блясъка се понесе дълбок тътен. Мария изчака отломките да престанат да падат и едва тогава надникна през релинга. Мостикът на катера беше отнесен. Взривът беше срутил цялата надстройка и бе помел всички на нея. Пушек се извиваше към небето, тук-там проблясваха пламъци. По палубата оглушали и обгорени моряци се опитваха да се изправят.

— Сега! — изкрещя Мария.

Еничарите изскочиха и откриха огън по замаяните моряци на катера. Стрелбата не продължи дълго, защото морякът зад 30-милиметровата картечница на катера беше улучен първи, после паднаха и моряците от групата, която се беше приготвила да се качи на танкера. Неколцина от мъжете все пак успяха да се съвземат и започнаха да отговарят на стрелбата. Обаче бяха принудени да стрелят под невъзможен ъгъл, което ги лишаваше от прикритие. След няколко минути и те бяха повалени и палубата на катера се покри с мъртви и ранени.

Мария нареди на стрелците да прекратят огъня, след това каза нещо в една малка мобилна радиостанция. След секунди яхтата приближи патрулния катер, застана успоредно с него и започна предпазливо да го избутва към борда на танкера. Бяха нужни само няколко подбутвания. Катерът започна да се блъска в борда на танкера и тъй като двигателят му не работеше, скоро започна да изостава.

Яхтата също намали, като продължаваше да притиска катера към борда на „Даян“, но постепенно го изпревари, докато килът на танкера не се извиси над тях. Яхтата изчака, докато носът на катера не се озова точно зад него, и го блъсна с пълна тяга. Чу се приглушен трясък, когато огромният бронзов винт удари корпуса на патрулния катер.

Чуха се само няколко слаби писъка. След секунди катерът изчезна, сякаш никога не беше съществувал.