Клайв Къслър, Дърк Къслър
Залезът на полумесеца (55)

54.

— Ридли, Ридли, приятелю, влизай, влизай!

Гласът на Дебелака звучеше като пясък в миксер, докато приветстваше Банистър в своя телавивски апартамент за втори път само в продължение на няколко седмици.

— Благодаря, Оскар — отговори археологът и влезе със самоувереност, която явно му липсваше, когато беше идвал тук последния път.

Гузман го въведе във всекидневната, където слаб добре облечен арабин седеше зад едно бюро и преглеждаше някакви документи. Арабинът вдигна очи и огледа подозрително Банистър.

— Това е Алфар — Дебелака махна полупрезрително с ръка, — един от моите уредници. — Забеляза предпазливото изражение на Банистър и добави: — Не се тревожи, той е гроб.

Гузман отиде до любимото си кресло и се тръшна в него без капка грация.

— Е, какво е толкова важно, че ми се обади толкова скоро?

Банистър заговори тихо, подготвяше жертвата си за големия удар.

— Оскар, и двамата знаем много добре, че ловуването на историята е в най-добрия случай чиста спекула. Можем да търсим дни, месеци и дори години голямото откритие и въпреки всичко да останем с празни ръце. Разбира се, винаги има съпътстващи важни открития и понякога попадаме на нещо, което подхранва полета на въображението. Обаче повечето усилия обикновено завършват безплодно. Но съществува и шансът, когато звездите се подреждат в твоя полза и вадиш голям, много голям късмет, тоест откриваш истински подарък свише.

Наведе се напред за по голям драматизъм и впи поглед в очите на Дебелака.

— Оскар, вярвам, че съм на прага на подобно откритие.

— Чудесно. За какво става дума, момчето ми? — изхриптя Дебелака. — Не си играй с мен!

— Току-що се връщам от Лондон, където бях прескочил за кратко посещение. По случайност се обадих на един антиквар, с когото се познаваме от години. Наскоро купил множество предмети, откраднати преди години от архива на Англиканската църква — излъга той и отново замълча за по-силно въздействие.

— И?

— Част от материалите са накити и други ценни неща, намерени в Светите земи по време на кръстоносните походи. — Банистър огледа предпазливо помещението и сниши глас: — Сред тези неща е и оригиналният Опис.

Очите на Гузман насмалко да изскочат.

— Сигурен ли си?! — изграчи той. Опита се да прикрие вълнението си, но лицето му почервеня.

— Да — отвърна Банистър и извади ксерокопие на пергамента: преднамерено го беше направил замъглено. — Не видях оригинала, но той ме увери, че е автентичен.

Гузман оглежда листа няколко минути, без да каже и дума. Само шумоленето на хартията в треперещите му ръце нарушаваше тишината във всекидневната.

— Значи съществува — каза той приглушено. — Направо не мога да повярвам в Божията милост, че го има. — Изгледа сериозно Банистър. — Този антиквар… ще ми го продаде ли?

Банистър кимна.

— Като се има предвид каква покупка е направил, е принуден да разпродава нещата без много шум. Затова го е оценил само на пет милиона лири стерлинги.

— По дяволите! Пет милиона лири?! — викна Гузман и получи пристъп на кашлица. Успя да се съвземе, впи поглед в очите на Банистър и отсече: — Никога няма да платя толкова.

Банистър пребледня. Не беше очаквал подобен отговор.

— Оскар, предполагам, че по цената ще може да се преговаря — почна той. — Освен това антикварят обеща, че ще даде документа за радио въглеродно датиране, и то на свои разноски.

Оскар беше купувал артефакти от крадци и политици и знаеше много добре как да намали цената. Освен това разбираше много добре кога се опитват да го излъжат и лекото колебание в гласа на Банистър не остана незабелязано.

— Спри тук — каза Дебелака, надигна се тежко от креслото и излезе от стаята.

Върна се с дебела папка, седна отново и я отвори. Вътре имаше снимки в найлонови джобове. На снимките се виждаха древни артефакти на различна възраст и в различни стилове, малки и големи. Банистър разпозна статуи, съдове и барелефи, които струваха стотици хиляди долари. Гузман прелисти джобовете, извади няколко снимки и му ги подаде.

— Хвърли едно око.

— От твоята сбирка ли са? — попита Банистър.

— Да, от склада ми в Португалия.

Банистър заразглежда снимките. На първата имаше ръждиви мечове и върхове на копия. На втората — римски шлем с грива. На следващата снимка се виждаше тънък бронзов лист, върху който имаше орел, скорпион и няколко корони. Последната снимка показваше предмет, който Банистър не можеше да определи. Но явно беше метален, голям и някак извит на една страна, като че ли изкривен.

— Рядка колекция римски оръжия — каза Банистър. — Предполагам, че орелът и релефът със скорпионите и короните са част от бойно знаме?

— Браво, Ридли. Обаче не кое да е бойно знаме, а знакът на Палатинската школа, елитните римски телохранители на Константин Велики. А какво ще кажеш за последната снимка, приятелю?

Банистър отново огледа снимката, но накрая поклати глава.

— Не мога да кажа какво е това.

Гузман се усмихна победоносно.

— Това е бронзовият таран на римска галера. Като се вземе предвид големината му, вероятно е принадлежал на лигурийска бирема.

— А, да, сега разбрах. Таранът е бил смачкан от удар. Къде го намери?

— Беше забит в корпуса на друг кораб, кипърски пиратски кораб от четвърти век, ако може да се вярва на тази история. Пиратският кораб потънал в мека тиня, която го предпазила. Някои предмети бяха наистина учудващо добре запазени. Останките били претършувани от местните водолази много преди да се появят държавните археолози. Един богат колекционер си осигурил повечето находки преди държавата изобщо да разбере какво е намерено.

— Мога да позная кой е бил този богат колекционер — подхвърли Банистър с мазна усмивка.

Гузман се изсмя гърлено и отбеляза самодоволно:

— В този случай имах късмета да получа информация навреме.

— Оскар, това наистина са чудесни находки, но защо ми ги показваш?

— Купих ги преди много години. И също от много години си мисля за слуховете за Описа. Дали са верни? Възможно ли е този товар наистина да съществува? И една нощ сънувах сън. Сънувах, че държа Описа в ръцете си, точно така, както одеве държах твоето ксерокопие. И видях римски оръжия и други неща. Но не кои да е, а тези! — И той посочи снимките.

— Често сънуваме нещата, които търсим — отбеляза Банистър. — Наистина ли смяташ, че между тези римски находки и Описа има връзка? Та те може да са от всяка морска битка!

— Не във всяка битка ще се замеси Палатинската школа. Знаеш, че те са наследниците на преторианската гвардия, която била унищожена от Константин в битката при Милвийския мост, когато той разбива Максенций и укрепва властта си. За мен е очевидно, че кипърските пирати са нападнали императорска галера.

— Но дали корабът е от същата епоха?

Гузман се усмихна.

— Да, корабът, оръжията, другите находки — всичко е приблизително от 330 година. Разполагам и с това — добави той и посочи римския щит на една от снимките.

Банистър не му беше обърнал внимание. Сега обаче се вгледа и видя, че в центъра му има избеляла хризма^[1].

— Константиновият кръст — измърмори археологът.

— И не е само това. Папирусът от Цезарея също подкрепя тази теория — каза Гузман. — Ридли, сънят е истински. Ако твоят Опис е истински, значи вече съм чул гласа на Елена чрез моите находки.

Очите на Банистър светнаха от вълнение и той попита настойчиво:

— Оскар, къде са намерени корабните останки?

— Близо до село Писури на южното кипърско крайбрежие. Може би не е толкова невъзможно товарът с Описа да е някъде там — предположи той и повдигна вежди. — Точно това ще е дар свише, нали, Ридли?

— Да, дар свише — повтори археологът, мозъкът му работеше на пълни обороти. — Това ще е откритието на всички времена!

— Но да не избързваме. Първо трябва да видя Описа и автентичността му да бъде потвърдена. Кажи на своя лондонски познат, че съм готов да платя сто хиляди лири. Обаче първо искам радиовъглеродно датиране и личен оглед — заяви той и стана.

— Само сто хиляди лири? — попита Банистър невярващо.

— Да, и нито пени повече. — Дебелака потупа археолога по рамото. — Ридли, благодаря, че се сети първо за мен. Мисля, че сме на път да постигнем нещо славно.

Разочарованият Банистър успя само да кимне, докато излизаше.

Щом го изпрати, Гузман се върна във всекидневната и попита Алфар:

— Чу ли всичко?

— Да, господин Оскар. До последната дума — отговори арабинът. — Но не разбирам защо не купите този Опис.

— Много е просто, приятелю. Мисля, че той е у Банистър, а не у някакъв си лондонски антиквар. Банистър се опитва да ме издои… и може би все пак ще успее.

— Тогава защо му казахте за другите находки? И даже му показахте снимките?

— За да посея зърното. Той има таланта да прави открития. Тръгна си, загубил илюзиите си, свързани с продажбата на Описа, но и объркан, както съм и аз, от вероятността описаното наистина да съществува. Сигурен съм, че егото му ще го тласне към действия. Може и да е глупаво, но защо да не опитам? Банистър е късметлия. Ако Описът изобщо може да бъде намерен, тъкмо той е човекът, който може да свърши тази работа. Защо де не го оставим да го намери за нас?

— Господин Оскар, вие сте умен човек, но как ще контролирате Банистър?

— Свържи се със Закар. Кажи му, че искам да го наблюдава и че ще му платя богато.

— Но той каза, че не иска да стъпва в Израел поне няколко месеца.

— Усеща, че е напечено, а? — изкикоти се Гузман. — Кажи му да не се тревожи. Нима да се наложи да идва тук. Задачата е в Кипър.