Даниел Стийл
Развод (19)

Глава 18

В петък в осем сутринта Чандлър взе Парис със сребристото си ферари. Тя беше готова и го чакаше. Багажът й бе приготвен в една чанта, а роклята висеше в специален калъф. За пътуването бе с черен панталон и кожено яке, а той носеше тъмен костюм. Отстрани изглеждаха много хубава двойка. След час стигнаха до летището и се качиха на самолета.

Беше малък, елегантен и комфортен и Парис бе изненадана да види, че на борда има дори стюардеса. Чандлър седна на мястото на пилота.

Докато изпие чаша чай и прочете вестника, вече бяха готови да кацнат. Полетът беше кратък, а Парис бе приятно изненадана колко умело Чандлър се справи с пилотирането. Беше съсредоточен в управлението и не й обърна никакво внимание, докато не се приземиха.

Чакаше ги една луксозна лимузина. Мег беше права. Уикендът се очертаваше изключително шик. Повече, отколкото си бе мислила.

Оказа се, че всеки в „Бел Еър“ го познава. Навсякъде му се покланяха, заместник-управителят ги заведе до стаите им, а когато ги видя, Парис направо ахна. Чандлър щеше да бъде в апартамента, в който винаги бе отсядал, а за нея бе резервирал също огромен апартамент и го бе предплатил въпреки несъгласието й. Каза, че искал да го направи, и не прие никакъв отказ.

— Чандлър, та тук е прекрасно — възкликна очарована Парис. Беше й трудно да повярва, че я глези толкова много. Съвсем не очакваше подобно отношение.

Обядваха в ресторанта на хотела и се наслаждаваха на лебедите, които величествено се носеха по водата в изкуственото езеро. След обяда той я попита дали би искала да пазарува по Родео Драйв. Лимузината все още бе на тяхно разположение и тя срамежливо изказа желание да се поразходи.

— Не е необходимо да идваш с мен. Само ще позяпам по витрините. Никога не съм имала време за това, когато идвах да видя Мег — обясни му Парис.

И двамата имаха няколко свободни часа, преди да се приготвят за големия прием, където щяха да отидат след седем. На Парис не й трябваше много време, за да се приготви — един душ и да прибере косата на елегантен малък кок, малко грим и роклята. Почти никога не закъсняваше и винаги бе изискано облечена и с безупречен външен вид.

Чандлър вече бе успял да оцени тези нейни качества.

Той очевидно се наслаждаваше на компанията й, а Парис откри, че с него се контактува много лесно. Имаше приятно чувство за хумор и лек характер. И очевидно бе добре запознат с навиците на жените и предпочитанията им при пазаруване. Познаваше магазините, знаеше кое къде е и я чакаше търпеливо, докато тя оглеждаше стоките. Дори не се изнерви, когато тя поиска да пробва някои дрехи. А по обратния път към хотела я изненада, като й подаде плик с надпис „Шанел“. Беше й купил подарък, докато тя пробваше няколко пуловера и блузи от една разпродажба. Всъщност единственото нещо, с което Парис се сдоби от обиколката по магазините, бяха чифт много елегантни черни обувки, които според нея щяха да подхождат за новата й работа. Парис пое от ръцете му плика и го погледна с укор.

— Чандлър, не трябваше да го правиш. — Каквото и да съдържаше, беше скъпо, защото марката бе „Шанел“. Бе наясно с тези неща.

— Добре де, не трябваше. Но ми бе приятно да зяпам из магазините с теб. Исках малко да те поглезя. Ти го заслужаваш, Парис. Поставил съм си за цел този уикенд да ти донесе радост и настроение. И освен това винаги ще си спомняш за тези дни, когато погледнеш подаръка си.

Тя отвори опаковката и застина. Вътре имаше прекрасна малка чанта от гущерова кожа. Беше същата, на която се бе възхитила, когато се разхождаха. Не бе посмяла да си я купи, защото бе доста скъпа. Ето че той я бе купил за нея.

— Чандлър, господи! Толкова е хубава. — А и направо невъзможно скъпа, помисли си Парис.

— Харесва ли ти?

— Какво говориш! Направо съм влюбена в нея. Но не трябваше, наистина.

Изрази благодарността си, като го целуна по бузата. Никой никога не бе правил подобно нещо за нея. Познаваше го съвсем бегло, а жестът му бе толкова щедър и спонтанен. Беше невероятен подарък. Но Чандлър бе свикнал да купува екстравагантни подаръци на жените в живота си, дори те все още да не бяха спали с него. И сякаш не искаше нищо в замяна. Парис знаеше, че чантата щеше постоянно да й напомня за него. Всъщност това беше тайната му мисъл. Според него подобен подарък бе добра инвестиция, пък и правеше впечатление. Така че парите в този случай нямаха значение.

Когато се прибраха в хотела, Чандлър поръча масаж за нея, след което изчезна в своя апартамент, за да се приготви.

Парис не го видя до седем. Отпусна се блажено под пръстите на масажиста, сетне се потопи в благоуханната вана, докато се любуваше на чантичката. Беше я поставила на масата така, че да я вижда. Обади се на Мег и й разказа какво се е случило, а дъщеря й се разтревожи.

— Внимавай с него, мамо. Ако ти купува такива скъпи подаръци, значи има намерение да ти скочи.

Майка й се разсмя на предупреждението.

— И аз си помислих същото, мила. Но смятам, че няма да го направи. Той е много почтен и възпитан човек.

— Ще видим тази вечер — отвърна мрачно Мег.

Тревожеше се за майка си. Парис нямаше никакъв опит с мъжете. А този тип очевидно беше голям прахосник и женкар. Нещо в него я караше да бъде нащрек. Ако не бе лудо влюбен в майка й, най-вероятно беше плейбой. Дано Парис успееше да се справи със ситуацията, тогава може би всичко щеше да бъде наред. Мег обаче не бе толкова сигурна.

 

 

Пет минути преди седем Чандлър се появи на вратата, облечен в превъзходно скроен смокинг, ушит по поръчка в Лондон. Изглеждаше по-добре от която и да е кинозвезда. Парис също бе забележително красива в бялата вечерна рокля, която дискретно очертаваше фигурата й. Беше сложила малко повече грим от обикновено, в косата си бе забола гребен от рог на носорог, диамантени обици блестяха на ушите й. На излизане тя наметна на раменете си бяло манто от визон. Беше обула сребристи обувки на висок ток с токи от рог на носорог. Изглеждаше елегантна и скъпо облечена, така че Чандлър се чувстваше горд, когато влезе подръка с нея в хотел „Бевърли Хилс“.

Целият хотел беше нает от неговия приятел — бизнесмен в звукозаписния бизнес, на име Уолтър Фрай, който, както откри Парис, се оказа най-важната клечка в тези среди. Когато влязоха, й се стори, че я ослепиха светкавици. Поне двеста фотографи снимаха едновременно.

— Изглеждаш прекрасно — прошепна й Чандлър, потупа ръката й, пъхната под неговата, и двамата се усмихнаха пред обективите.

Пред тях вървеше Алисън Джоунс, която бе номинирана за четири награди „Грами“, а миналогодишната победителка, Уанда Бърд, бе зад тях. И двете певици бяха открития на Уолтър. Алисън бе на двадесет и две години, носеше рокля от кремава дантела, която не скриваше почти нищо от великолепното й тяло и оставяше много малко за въображението.

Вечерта беше невероятна. В залата имаше над осемстотин души — сред тях най-известните имена в шоубизнеса, певци, музиканти, продуценти и фотографи, които си пробиваха път сред най-гъстата тълпа. А в центъра на всичко бе Уолтър Фрай. Той се зарадва много, когато видя Чандлър, и се усмихна топло на Парис.

След час всички влязоха в залата за вечеря и Парис не се изненада, че бяха настанени на масата на Уолтър. Мястото й бе между Чандлър и Стиви Уондър.

— Ама че вечер! — прошепна му тя.

— Забавно ли ти е? — попита я той.

— Много. — Всъщност това бе доста слабо казано. Преживяването бе фантастично.

Веднага след сервирането на десерта светлините притъмняха и група изпълнители, все известни звезди, в това число и номинираните за „Грами“, пяха за публиката. Концертът продължи почти три часа, хората ръкопляскаха, танцуваха и пригласяха на песните. Беше толкова хубаво, че й се щеше да продължи вечно. Съжаляваше само, че децата й не могат да видят този празник. Езикът й бе беден да им го опише.

Приемът свърши след полунощ и докато се приберат в хотела, стана един.

— Искаш ли да пийнем по нещо на бара? — попита я Чандлър.

— С удоволствие — съгласи се Парис. Не желаеше тази вечер да свършва. — Какво невероятно представление — въздъхна тя, отпивайки от чашата си с шампанско. Чандлър си бе взел бренди. — Никога няма да го забравя.

— Предполагах, че ще ти хареса, затова те поканих. — Изглеждаше поласкан и доволен.

— Да ми хареса ли? Какво говориш! Направо съм на седмото небе.

Поговориха около час, докато барът затвори, след което той я изпрати до стаята й, целуна я по бузата и каза, че ще се видят на сутринта. Вече му бе споменала за Мег и той бе предложил да я поканят на обяд. Беше невероятно щедър и приятелски настроен и сякаш умираше от нетърпение да се запознае с дъщеря й. Парис никога не бе срещала друг човек като него. Бе й осигурил незабравимо преживяване. А когато влезе в стаята си, видя на масичката черната чантичка от гущерова кожа, сърцето й преля от благодарност. Не можеше да повярва, че някой е направил всичко това за нея. Нямаше представа как да му се отблагодари.

Когато се обади на другата сутрин на Мег, Парис се смееше.

— Какво толкова ти е смешно? — попита Мег, като се обърна с прозявка в леглото си, за да погледне часовника. — Господи, часът е само девет и половина! Мамо! Ти полудяла ли си?

— Знам, че е рано. Но искам да обядваш с нас. Трябва да те запозная с него.

— Да не ти е предложил брак? — попита уплашено Мег.

— Нищо подобно. И дори не ми скочи, както ти се опасяваше. — Нямаше търпение да й разкаже за снощи.

— Хубаво ли беше?

— Беше невероятно.

Разказа й всичко с пълни подробности.

— Добре, и аз искам да ме запознаеш.

— Ще ни чака в „Спаго“ в дванадесет и половина.

— Нямам търпение. Може ли да доведа Антъни?

— А той прилично ли изглежда?

— Не — отвърна искрено Мег, — но иначе е възпитан и има добри маниери. И изобщо не говори за дебелото си черво или за марихуана.

— Е, и това е нещо — въздъхна Парис.

 

 

Когато се срещна с Чандлър за закуска, му съобщи, че дъщеря й ще дойде с приятел.

— Чудесно. Ще се радвам да се запозная и с него — ентусиазирано отвърна той, а тя го предупреди, че не отговаря за външния вид на момчето, което дори не бе виждала. След това му разказа за Пийс и той се смя от сърце.

— Моят син също обичаше да излиза с подобни колоритни момичета. Докато накрая среща „единствената“. Изглеждаше най-обикновено, като малка сива мишка, съвсем невзрачна. Шест месеца по-късно се ожениха. Сега имат три бебета, е, третото е на път. Значи има надежда за всички нас — добави закачливо. — Аз просто не съм такъв късметлия като него. Досега.

Той се усмихна многозначително на Парис, но тя се направи, че не разбира намека. Не беше готова за каквито и да е връзки и мислеше, че едва ли някога ще бъде. Реши, че трябва да бъде почтена и да му го каже. Не искаше да го оставя с погрешно впечатление, нито той да си прави планове.

— Знам — успокои я Чандлър. — Трябва ти време, скъпа. Не можеш да преживееш всичко, което ти се е стоварило на главата преди по-малко от година, и по теб да не останат рани и белези. На мен ми трябваха няколко години, за да се съвзема от удара, който ми нанесе жена ми. — Но Парис не бе сигурна, че се е излекувал, защото говореше с едва забележима тънка злъч винаги когато споменеше бившата си съпруга.

— Всъщност изобщо не знам дали някога ще бъда готова за нова връзка — отвърна искрено тя. — Все още имам чувството, че съм омъжена.

— Познато ми е. Бъди търпелива, Парис. Като мен. Аз няма да избягам, нито ще отида някъде.

Тя не можеше да повярва, че е имала щастието да го срещне. Изглеждаше като мъжа, за който всяка жена си мечтае. И сякаш всичко, което искаше, бе да бъде с нея.

Двамата поседяха малко в градината на „Бел Еър“, след което отидоха направо в „Спаго“. Мег и Антъни пристигнаха след двадесет минути. Мег изглеждаше прекрасно, за разлика от Антъни, който носеше черни памучни панталони, които не бяха виждали ютия откакто са били ушити, и смачкана тениска. Косата му висеше на кичури покрай ушите му и беше мазна. Но той бе красиво момче и се държеше изключително любезно и учтиво с Чандлър и Парис. На ръката му имаше татуирана змия, а от ушите му висяха доста големи обици. Чандлър обаче сякаш не забелязваше провокативния му външен вид.

Той поведе непринудено разговор с момчето, което бе повече, отколкото Парис можеше да стори. Макар да бе смятала Пийс за ексцентричен и малко завеян, към Антъни тя изпита моментална неприязън. Остана с впечатлението, че е сноб и кариерист. Непрекъснато споменаваше имената на известни хора, сякаш ги познаваше лично и си пиеше кафето с тях, а й се стори, че приема дъщеря й с пренебрежение, като че ли бе направил голяма услуга да е с нея. Това я ядоса и раздразни дотолкова, че когато те си тръгнаха, почти вдигаше пара и пуфтеше като стар локомотив.

Антъни имаше среща следобед и обеща да остави Мег в Малибу.

Парис каза на дъщеря си, че ще се обади по-късно.

— Май не ти хареса особено? — попита я Чандлър, след като останаха сами.

— Толкова ли ми личеше? — разтревожи се тя. Не искаше да обиди момчето, но очевидно не бе могла да задържи емоцията в себе си.

— Не, поне за нетренирано око. Но не забравяй, че аз също съм родител. Имам опит и съм го изпитал на гърба си. Ще ти дам един съвет — трябва от време на време да стискаш зъби и да се преструваш, че не забелязваш. Такива младежи са прелетни птици и обикновено изчезват доста бързо. Мисля, че момчето е много амбициозно. Рано или късно ще се присламчи към някой, който ще му бъде полезен за кариерата.

А Мег беше само помощник-продуцент, така че нямаше големи шансове да го задържи. Парис само се молеше да не нарани чувствата на дъщеря й. Не искаше някакъв си млад нехранимайко да разбие сърцето й, а Антъни й изглеждаше точно такъв.

— Мисля, че е арогантен и надут. И е толкова влюбен в себе си, че се чудя как може да води разговор с някой друг.

— Това не са ли задължителните за един актьор качества? — подкачи я Чандлър. — Видя ми се умно момче. И вероятно ще стигне далеч. Тя лудо влюбена ли е в него?

— Надявам се, че не. Последният беше странен. А този е направо ужасен.

— Сигурен съм, че ще видиш още много странни и ужасни, преди да се стигне до олтара. Знам го от личен опит. По едно време не можех да хвана следите на връзките му. Но всеки път, когато някоя се задържаше по-дълго и аз започвах да се тревожа, тя изчезваше от хоризонта.

— Моите деца са същите. Или поне Мег. Уим е по-постоянен. Всъщност беше, преди да отиде в колежа, сега не знам. Не искам да се тревожа за тях, но се боя да не попаднат на някой неподходящ партньор.

— Няма. Просто първо трябва да поиграят, за да съберат опит. Обзалагам се, че това момче ще си отиде по-рано, отколкото си мислиш.

— Надявам се да си прав.

Те станаха от масата. Парис му благодари за обяда. Всъщност Чандлър се държа великолепно. Увери я, че много се радва на запознанството с дъщеря й. Имаше верен инстинкт и безкрайно много щедри жестове в репертоара си.

 

 

Двамата прекараха следобеда по галерии, посетиха и Градския музей. Вечерта Чандлър я заведе в „Л’Оранжерии“ и поръча хайвер. Не пропусна нито един пункт от програмата за глезене. Когато се върнаха в хотела, Парис бе в прекрасно настроение, щастлива и доволна след още една прекрасна вечер. Той я изпрати до вратата на стаята й и я целуна отново, този път по устните, по-дълго и по-настойчиво, а тя не се възпротиви. Нито го отблъсна. Но Чандлър не направи опит да влезе, нито настоя за нещо повече. Погледна я с нежност и си отиде.

Докато решеше косата си с четка, тя гледаше отражението си в огледалото и се питаше какво всъщност прави. Имаше чувството, че се отдалечава от Питър. Чандлър беше първият мъж, който я целуваше от двадесет и шест години насам. Първият след Питър. И което бе най-лошото, на нея й хареса. Почти съжаляваше, че не е в една стая с него. Въпреки че все още не беше се случило нищо по-особено, можеше да предскаже, че връзката й с него полека-лека излиза извън нейния контрол.