Даниел Стийл
Развод (14)

Глава 13

В новата къща нямаше много неща за вършене. Взетите под наем мебели бяха лесни за подреждане, но макар че гледката бе прекрасна, без собствените й мебели, картини и разни декоративни дреболии обстановката изглеждаше безлична и студена. Единственото, което измисли, за да й вдъхне живот, бе да купи цветя. Така че в събота, след като свърши с прането и си поговори с Мег, Парис се качи на взетата под наем кола и излезе. Искаше да направи обстановката все пак малко по-уютна, когато Уим дойде за вечеря в събота.

Докато караше по Филмор стрийт, тя си мислеше за разговора с Мег. Сетне зави по Сакраменто стрийт, където бе зърнала доста на брой малки антикварни магазинчета, които искаше да разгледа.

Мег й бе съобщила, че предната седмица двамата с Пийс са се разделили. Беше малко разстроена, но не нещастна и се съгласи с майка си, че връзката й с него не бе най-правилният избор. Стигнаха до единодушното заключение, че двамата са много различни, имат противоположни интереси и цели, макар Мег да продължаваше да твърди, че Пийс Джоунс е много свестен човек. Съвсем не смяташе, че месеците, през които бе ходила с него, са били загубено време.

— И сега какво смяташ да правиш? — попита Парис дъщеря си. Винаги бе в течение какво става в живота на Мег. — Има ли някой друг на хоризонта?

Мег се разсмя.

— Мамо, какви ги говориш! Минала е само една седмица! Ти за каква ме мислиш? Аз не съм толкова разхайтена любовчийка.

Въпреки че връзката не бе блестяща, момичето очевидно се нуждаеше от малко време. Пийс беше мил младеж, двамата се забавляваха отлично и си допадаха много въпреки убедеността на Парис, че не е за дъщеря й.

— Не те мисля за разхайтена. Просто знам, че си красива млада жена и мъжете сигурно чакат на опашка пред вратата ти.

— Е, не е чак толкова лесно. Тук има много ненормални типове. Актьорите са влюбени главно в самите себе си, въпреки че Пийс беше изключение. — Но пък той бе зает повече с бойни изкуства, отколкото с актьорско майсторство и дори беше казал, че мисли да започне да преподава карате, вместо да си търси роли в киното. Бе осъзнал, че Холивуд не е за него. — Половината от мъжете, които познавам, вземат наркотици, а повечето от тях предпочитат да излизат със старлетки^[1] и модели. Тук всеки си има програма и дневен ред. А обикновените момчета, с които се виждам — адвокати, брокери или счетоводители, са отчайващо скучни. Мъжете на моята възраст са много досадни, тъпи и вдетинени. — Това беше накратко мнението на Мег.

— Все ще си намериш някой подходящ, скъпа. На твоята възраст светът е пълен с подходящи млади мъже.

— А на твоята, мамо? Ти какво смяташ да направиш по този въпрос? — Мег силно се притесняваше за майка си. Не искаше тя да стои затворена и самотна в друга празна къща и да изпада в депресия в един чужд град, където не познава никой.

— Чакай малко, къде си се разбързала! Аз пристигнах едва вчера. Дай ми време. Обещах на психоаналитичната си, че ще си потърся работа, и ще го направя. Само че не съм сигурна къде да я търся.

— Защо не станеш учителка? Имаш степен, можеш да преподаваш икономика в някое бизнес училище или в колеж. Може би трябва да си потърсиш работа в Станфорд или в Бъркли?

Това наистина беше възможност, която не бе хрумвала на Парис, но учителската професия бе трудна, конкуренцията — голяма, а тя не се чувстваше достатъчно квалифицирана. Трябваше да се върне в училище и да учи, а тази перспектива не й бе особено по сърце. Искаше й се да прави нещо по-забавно. А благодарение на щедростта на Питър, вдъхновена от вината, която изпитваше, както и на малкото наследство от родителите й, което бе управлявала умело през годините, нямаше нужда да разчита на заплата, за да преживява. Парис имаше достатъчно средства да живее, без да работи.

— Уим ще ме убие, ако си намеря работа точно в Бъркли. Ще си помисли, че го правя нарочно, за да го шпионирам и държа под око. Ако изобщо се ориентирам към преподаването, трябва да бъде в Станфорд.

Въпреки факта, че в кампуса на Бъркли имаше тридесет хиляди студенти, Парис държеше да уважава самостоятелността на сина си, с която той бе изключително горд.

— А какво ще кажеш за работа в някоя кантора? Там ще се срещаш с много мъже — предложи Мег.

— Мег, миличка, стига с тези мъже! Аз не търся мъже. Търся си работа и искам просто да се срещам с хора.

Дъщеря й обаче имаше други намерения и планове. Искаше майка й да си намери съпруг, който да се грижи за нея не само финансово, но и емоционално. Или ако не се омъжи, поне да има сериозна любовна връзка. Според нея майка й бе още млада жена и физическите връзки и половият живот също бяха важен фактор за психичното й здраве. Не биваше да се примирява и да остане завинаги самотна, а нямаше съмнение, че откакто баща й си бе отишъл, тя се бе поболяла от самота.

— Добре де! Мъжете не са ли хора! — настоя Мег, при което Парис се разсмя.

— Невинаги. Някои са, други не. — Питър бе доказал това, но бе доказал също, че е човек с недостатъци и слабости. Но кой ли пък е идеален. Просто не бе очаквала от него да постъпи така. Мислеше, че ще бъдат женени вечно. И поради тази причина вече не вярваше на никого. — Не знам, все нещо ще се случи. Смятам да си направя един от онези тестове за работа, които оценяват способностите и показват къде си най-добър. Мисля, че ги правят в Станфорд. Може би ще открият, че трябва да стана сестра в армията или асистентка на зъболекар, или актриса. Чувала съм, че понякога правели наистина невероятни предложения. Сигурно ти дават да пиеш сироп на истината, преди да ги направиш.

— Добре, направи ги — рече убедено Мег. — Какво ти коства? Нищо не губиш.

— Само време и пари. Но мисля, че ще ги жертвам. Кога ще дойдеш да ме видиш, между другото?

Беше наистина страхотно, че сега имаха възможност да се виждат много по-често. Това бе една от главните причини да се премести в този град. Мег й обясни, че през следващите няколко уикенда ще бъде заета. Надяваше се скоро да завършат филма, но в момента бе потънала до гуша в работа.

Парис все още мислеше за разговора си с Мег, когато паркира колата до тротоара и влезе в едно антикварно магазинче на Сакраменто стрийт. Купи красива малка сребърна кутия, а в съседното магазинче намери два старинни сребърни свещника. Прекара много приятно времето си, обикаляйки от магазин на магазин. А в края на улицата видя елегантна малка цветарница, разположена в приземния етаж на къща във викториански стил. Имаше три впечатляващо аранжирани букета от пролетни цветя на витрината. Никога не бе виждала нещо по-красиво. Цветовете бяха удивителни, комбинацията — необикновена, а сребърните съдове, в които бяха натопени цветята — уникални. Въздействаха като три съвършени произведения на изкуството. Парис не устоя на изкушението и влезе вътре. Една много добре облечена жена приемаше поръчка по телефона. Тя я погледна, преди да затвори и Парис забеляза, че носи пръстен с много голям диамант. Това очевидно не бе обикновена цветарница, нито жената — обикновена цветарка.

— С какво мога да ви помогна? — попита любезно тя.

Парис действително искаше да купи цветя за къщата, но всъщност трите букета на витрината я привлякоха тук.

— Никога не съм виждала по-красиви цветя — изрази възхищението си тя, като се обърна отново към витрината.

— Благодаря ви от името на Биксби — усмихна се жената. — Те са за партито, което организираме тази вечер. Вазите принадлежат на клиента. Можем да аранжираме цветя във ваши съдове, ако желаете и ни ги донесете.

— Това би било чудесно — кимна замислено Парис. Тя имаше един старинен сребърен самовар, който много приличаше на заоблената ваза в средата. Двамата с Питър го бяха купили от антиквариат в Англия. — След няколко седмици ще имам подходящи съдове. В момента се пренасям от Източния бряг.

— Чудесно, просто ни ги донесете. А ако ще давате вечеря за приятели или ще правите парти, можем да ви бъдем полезни и с кетъринг.

Беше наистина необикновена цветарница. Или може би жената просто беше любезна и искаше да й услужи. Парис не бе сигурна. — Всъщност, това ми е работата — продължи непознатата, сякаш бе отгатнала мислите й. — Аз се занимавам с кетъринг и помагам на собственика на магазина. В момента само замествам, защото момичето, което работи тук, е болно. А помощничката на Биксби ще има бебе, трябва да роди другата седмица.

Парис бе видяла, че над вратата на магазина виси надпис „Биксби Мейсън“.

— Това всъщност цветарски магазин ли е? — попита тя, докато се оглеждаше объркано. Забеляза, че обзавеждането и подредбата не са типични за цветарница. Имаше тясна мраморна стълба, която водеше към горния етаж.

— В началото беше. Но сега е много повече. Собственикът е художник и според мен е гений. Той организира най-хубавите тържества и банкети в града — от супата до ядките. Осигурява музиката, доставя храната, решава каква ще бъде украсата и работи с клиентите си, за да създаде атмосферата, която те искат да постигнат. От малки приятелски вечери до сватби с осемстотин гости. Той е най-добрият в тази област в Сан Франциско. Цветята са само върхът на айсберга. Подготвя всички тържества в целия щат, а понякога и в страната.

— Много впечатляващо — каза Парис, а жената посегна и взе от един рафт три големи албума, подвързани с кожа. Имаше поне две дузини зад нея. — Искате ли да видите? Тук са само няколко от приемите, които организира миналата година. Бяха наистина прекрасни.

Тъй като цветята на витрината бяха емблематични за качеството на работата му, Парис бе сигурна, че и приемите са били наистина впечатляващи. Когато обаче седна и разгледа албумите от любопитство, беше направо зашеметена. Домовете, в които бе работил, бяха великолепни, а обзавеждането бе по-елегантно от всичко, което някога бе виждала. Къщи, градини, прекрасни поляни в големи имения, тенти, специално пригодени, за да приютят гостите, и направени от такива материи, за които никога не би се сетила, че е възможно да бъдат използвани.

Сватбите, които видя, бяха изключително изискани. Имаше снимки и на няколко малки вечерни приема, които бяха мечтата на всяка домакиня. На масата на едното парти, очевидно за Хелоуин, имаше ръчно изрисувани тикви, на друго — изобилие от кафяви орхидеи, примесени с клонки и треви в китайски вази радваше окото, а на тържеството за нечия петдесетгодишнина имаше толкова забавна украса, че тя не се сдържа и се засмя, когато отгърна и последната страница. Накрая върна албума с благоговение.

— Много впечатляващо. — Беше самата истина. Щеше й се тя да бе имала вдъхновението да направи нещо подобно в Гринуич. Беше организирала наистина приятни тържества, но нищо толкова красиво. Който и да бе мъжът, наистина беше гений. — Кой е той?

— Името му е Биксби Мейсън. Наистина е художник. Завършил е и архитектура, но не знам да е практикувал. Творец с безкрайно въображение и талант. И е много добър човек. Всички, които работят за него, го обичат. — От онова, което видя, Парис реши, че работите му вероятно струват цяло състояние. Но си го заслужаваха. Онова, което създаваше за клиентите си, беше уникално във всяко отношение. — Веднъж някой го нарече организатор на сватби и той щеше да го убие. Биксби е творец. Наистина прави много сватби. Аз работя за него, занимавам се с кетъринга. Много ми харесва. Всичко върви по часовник. Той много държи на реда и контрола. Но така и трябва. Хората идват при него, защото всичко, до което се докосне, е перфектно. За домакина остава само да се наслаждава на партито.

Да, сигурно хората, за които работеше, му плащаха в злато, помисли си Парис и добави с усмивка:

— И да подпише чека, предполагам.

Беше лесно да се види, че тържествата, които организира този човек, струват цяло състояние.

— Така е, но си заслужава парите — отвърна жената без капка смущение. — Той прави нещата незабравими. За съжаление организира и погребения. Но те също са красиви и с много вкус. Биксби не се скъпи за цветя, храна или музика. Наема групи от цялата страна, дори от Европа.

— Удивително.

Парис бе заинтригувана и си помисли, че ще донесе тук своя сребърен самовар, за да го аранжират с цветя. Този Биксби работеше на такъв широк фронт, че каквато и задача да му постави човек, щеше да се справи с неподражаема изисканост. Но тя не познаваше все още никого в този град, така че не можеше да планира никаква забава или тържество.

— Радвам се, че влязох при вас — рече Парис. — Всъщност търсех цветарница, за да си купя малко цветя. Но не мисля, че бих могла да организирам парти, тъй като все още съм в процес на местене.

Жената й подаде визитна картичка и й каза да се обади, когато реши, че може да използва услугите им.

— Биксби много ще ви хареса. Той е като природна стихия. Бедничкият, в момента е много притеснен. Асистентката му ще роди до една седмица, а всички уикенди са ангажирани със сватби. Нареди на Джейн да работи, каквото и да се случи. Мисля, че не разбира нищо от раждане на деца.

Двете се разсмяха. През ума на Парис мина една невероятна идея, но не бе сигурна, че ще посмее да я изрече на глас. Все пак, докато слагаше картичката в джоба си, реши да захвърли всички предразсъдъци и да опита.

— Знаете ли, аз си търся работа. Давала съм много приеми и вечерни партита, но не на такова високо ниво и в такива мащаби. Каква асистентка търси той?

Стори й се смешно, че е могла да си помисли, че този човек ще я наеме. Тя нямаше опит, освен от собствените й тържества. Все пак някои от тях наистина бяха много хубави.

— Трябва му някой с енергия в излишък, много свободно време, готов да работи до късно и през уикендите. Омъжена ли сте? — Изглеждаше сякаш е. Притежаваше оня спокоен, поддържан и всяващ уважение външен вид, който имаха съпругите, за които някой се грижи добре.

— Не, разведена съм — отвърна тихо Парис. Все още го казваше като че ли е престъпление и публично признание за провал. Ан Смит още дълго трябваше да работи с нея, за да я разубеди.

— Имате ли деца?

— Да, две. Дъщеря ми живее в Лос Анджелис, а синът ми учи в Бъркли.

— Звучи примамливо и интересно. Мога да говоря с него. Трябва да се обади след малко. Оставете ми номера си и ако Биксби се заинтересува, ще ви се обадя. Сега, покрай Джейн, е много притеснен. Бебето трябва да се роди всеки момент и съпругът й иска тя да спре работа. Страхувах се, че ще роди по време на последната сватба. Толкова е наедряла, сякаш ще има тризначета. Е, слава богу не са, но бебето очевидно е едро. И не знам какво ще прави Биксби, ако не намери кой да я замести. Досега не хареса нито един от кандидатите, които интервюира. Биксби е перфекционист и истински тиранин в работата, но създава прекрасни неща и е много готин. Всички го обичаме. — Жената разказваше, а на Парис й изглеждаше забавно. — Какво друго да му кажа за вас? Работила ли сте и къде? Знаете ли езици? Имате ли някакви специални интереси? Връзки?

Не, не притежаваше нито едно от тези качества. Ролята й през последните двадесет и четири години бе на майка и домакиня. Но мислеше, че ако й предоставят шанс, би могла да се справи.

— Имам степен по бизнес администрация, ако това може да бъде от полза. — Изведнъж се уплаши, че той сигурно ще я помисли за неквалифицирана и без въображение, затова бързо добави: — Знам много за цветарството и градинарството. Винаги сама аранжирах цветята си! — Тя погледна към букетите на витрината. — Е, не толкова добре.

— Не се тревожете, той си има една японка, която ги подрежда. Не би могъл да върши всичко. Но е ненадминат в организацията и намирането на хора, които могат да направят всичко както трябва. В това се състои талантът му — да оркестрира цялото събитие. Биксби е като диригента. Останалите свирят музиката. Онова, което трябва да правите, е да запомняте указанията, да вървите след него с бележник в ръка и да говорите по телефона. Това правеше Джейн.

— Аз съм виртуоз в говоренето по телефона — отвърна усмихнато Парис. — И имам колкото искате време. Гардеробът ми е приличен и няма да го затрудня с клиентите му. През последните двадесет и четири години поддържах много голяма къща. Не знам какво още да кажа, освен че бих искала да го видя.

— Ако всичко се подреди добре, той ще стане най-добрият ви приятел — окуражи я жената, докато Парис пишеше името и телефона си. — Наистина е изключително мил човек.

Когато Парис й даде листчето, жената я погледна с приятелска усмивка и каза:

— Знам как се чувствате. И аз бях омъжена осемнадесет години и когато бракът ми се разпадна, нямах нито работа, нито каквито и да е умения. Единственото, което знаех, бе да пера, да карам колата с децата на училище и да готвя. Затова и се захванах с кетъринг. Мислех, че това е единственото нещо, което знам и мога да правя. Оказа се, че имам много повече умения. Сега имам офиси в Лос Анджелис, Санта Барбара и Нюпорт Бийч. Биксби ми помогна. Вие просто трябва да започнете отнякъде и това някъде може да е тук.

Тези мили думи накараха очите на Парис да се насълзят, докато благодареше топло.

— Казвам се Сидни Харингтън и се надявам да се виждаме по-често. Ако не стане нищо, обадете ми се. Имам и други идеи.

Тя даде на Парис собствената си визитка. Когато излезе от магазина, Парис имаше чувството, че лети. Дори и да не я вземеха на работа точно тук, беше сигурна, че е намерила един приятел. А Сидни Харингтън сто процента имаше добри контакти. Да работи за нея в кетърингова фирма щеше да бъде приятно. А да работи за Биксби Мейсън щеше да бъде като сбъдната мечта. Знаеше, че не е особено подходяща, защото нямаше опит в сложните мероприятия и тържества, които той подготвяше. Но всяко нещо си има начало и Парис бе доволна от себе си, че се осмели да попита.

Тя прекара още два часа, разхождайки се по Сакраменто стрийт. Купи комплект чинии за салата в едно хубаво магазинче и бродерия, с която да се занимава през самотните нощи. В четири часа се върна вкъщи, направи си чаша чай и седна, загледана в залива. Беше хубав следобед. Все още си почиваше и се наслаждаваше на гледката, когато иззвъня телефонът. Беше Сидни Харингтън с вълнуващи новини.

— Биксби помоли да дойдете в понеделник в девет часа. Не искам да ви давам напразни надежди, нямам представа какво мисли той, но му казах, че според мен сте страхотна. А той е отчаян. Досега отхвърли всички, които му пратиха от агенциите за работа. Смяташе, че или са прекалено тъпи, или без въображение, а освен това не ги хареса и на външен вид. Вие ще трябва да го придружавате на всички места, а понякога ще ходите сама, ако има организирани две мероприятия по едно и също време. Той винаги успява да намине, но понякога е физически невъзможно, особено ако едното е извън града. Така че ще трябва да се оправяте сама с клиентите и гостите и да бъдете на ниво. Това е много важно според него. Както казва Бикс, асистентът е неговото продължение, неговият представител пред света. Двамата с Джейн работят от шест години. За него това ще бъде голяма промяна. Трябваше да наеме някого още преди месеци, за да го обучи. Но според мен той просто отказваше да приеме бебето.

— Тя напуска ли, или излиза само по майчинство? — Не че имаше някакво значение. Би била щастлива да работи дори само месец или седмица, докато се върне титулярката. Опитът, който щеше да придобие, щеше да й бъде от полза, а работата сигурно бе приятна.

— Напуска, но за нейно добро. Биксби организира сватбата й и тогава съпругът й каза, че ако не напусне работа, Бикс може да организира и развода им. През последните пет години Пол не е виждал Джейн за повече от десет минути на ден. Иска жена му да си остане вкъщи и тя е съгласна. Според мен е узряла за това. Бикс е страхотен, но количеството работа е огромно. Надявам се да сте готова, ако приемете. — Сидни се опитваше да бъде искрена, да я предупреди за всичко. Освен това я бе харесала много.

— Звучи фантастично — отвърна ентусиазирано Парис, след което попита тревожно: — Какво да си облека? Има ли нещо, което да харесва или да мрази? — Искаше да увеличи шансовете си до максимум и бе благодарна на Синди за информацията, която сподели с нея.

— Просто бъдете естествена. Той харесва най-много това. Бъдете открита, искрена, бъдете себе си. И готова да работите по осемнадесет часа на ден. Така ще го впечатлите. Никой на земята не работи като Биксби Мейсън, а той очаква от всички да бъдат като него.

Сигурно е интересен мъж, помисли си Парис.

— Звучи ми страхотно. Децата ми не живеят с мен, нямам съпруг, нямам куче дори, нито голяма къща, за която да се грижа. Не познавам никого в този град. Нямам какво друго да правя.

— Ще му хареса. Казах му, че имате степен по бизнес администрация. Мисля, че се заинтересува. Желая ви късмет — рече топло Сидни. Познаваше ситуацията, беше преживяла всичко това и изпитваше силна симпатия към Парис. Преди пет години самата тя бе в същото положение и тогава Биксби й помогна. Щеше да му бъде благодарна цял живот, а ако той можеше да помогне на още някого, изпаднал в беда, това би било чудесно. — Ще се обадя в понеделник, за да разбера какво става.

— Благодаря ви — трогна се Парис. — Стискайте ми палци!

— Ще стискам. Ще се справите, уверявам ви. Имам добро предчувствие. Според мен това беше знак на съдбата, че влязохте днес в магазина. Той трябваше да бъде затворен. Аз доброволно отворих, а това, че вие влязохте, си беше чиста случайност. Но щастлива. Съдба. Остава да видим какво ни е приготвила. Но ако не стане това, ще стане друго. Сигурна съм. Само не губете кураж.

Парис отново й благодари и когато затвори, се загледа навън през прозореца с усмивка на лицето. Най-неочаквано започнаха да се случват хубави неща. По-хубави, отколкото си бе мечтала. Надяваше се, че в понеделник няма да се държи като глупачка или да каже нещо погрешно. Наистина имаше много малко, което да му предложи, но ако й дадеше шанс, щеше да вложи и ума, и сърцето си в работата. Това бе най-хубавото нещо, което й се случваше от години.