Даниел Стийл
Развод (17)

Глава 16

След като поспа до късно, Парис си взе един душ, обу панталони и стар кашмирен пуловер, сложи отгоре любимото си палто в граховозелен цвят и позвъни на съседната на магазина врата точно в единадесет. Знаеше, че Бикс и приятелят му живеят на втория етаж над кантората. Биксби беше купил сградата преди години. Когато влезе в апартамента, тя забеляза, че е много хубав. Стаите бяха уютни и топли. Навсякъде имаше книги, в камината гореше огън, а Биксби и един по-възрастен мъж седяха и четяха неделния вестник. Мъжът беше облечен с туидено сако и панталони, носеше отворена синя риза, а Биксби беше с джинси и пуловер. По-възрастният имаше бяла коса, но беше запазен и с младежки здрав вид. Двамата бяха хубава двойка.

Бикс я представи на Стивън Уорд, който я поздрави топло. Изглеждаше около шестдесетгодишен.

— Разбрах, че вие двамата сте преживели изключително динамична нощ и почти сте изродили бебето на Джейн.

— Бяхме на косъм — отвърна с усмивка Парис, а Бикс й подаде чаша коктейл „Белини“. Това беше шампанско с капка сок от праскова. Когато опита питието, Парис откри, че е много вкусно. — Не мислех, че ще се справим.

— Нито пък аз — додаде искрено Биксби. — Бях си казал, че ако не катастрофираме, ще го преживеем. Много беше страшно.

— Наистина — съгласи се Парис и отпи още една глътка, след което се обърна към Стивън. — Разбрах от Бикс, че сте лекар — рече тя и той кимна.

— Интернист.

— Всъщност е специалист по СПИН — обясни Биксби.

Личеше, че се гордее с приятеля си.

— Сигурно е тежка работа — каза, изпълнена със симпатия Парис.

— Така е, но вече е по-лесно, защото има много лекарства.

От разговора Парис научи, че е дошъл през осемдесетте години в Сан Франциско от Средния запад, за да работи със серопозитивни пациенти, и оттогава живее тук. А докато Бикс правеше омлет за всички, Стивън разказа, че предишният му приятел починал от СПИН преди десет години и че той и Биксби живеят заедно от седем. Беше на шестдесет и две и очевидно обожаваше Бикс. Двамата бяха много щастливи заедно.

Седяха в трапезарията, ядоха омлет и кроасани, а Бикс поднесе и капучино. Беше много добър готвач и с гордост сподели, че това било много важно, защото Стивън не можел да свари дори едно яйце. Можел да спасява живот или да лекува болести, но в кухнята бил съвсем безпомощен.

— Веднъж се опита да сготви, тъй като бях болен, и едва не ме уби. Имах стомашно разстройство, а той ми поднесе консервирана доматена супа и консерва боб с чили. Затова настоявам да готвя само аз — обясни Биксби.

Връзката между тези двама мъже беше интересна и жива, основана на взаимен интерес, уважение и силно физическо привличане. Стивън говореше открито колко дълбоко е бил травматизиран след смъртта на предишния си приятел. Били заедно цели двадесет и седем години.

— Да се науча да живея без него, ми струваше страшно много усилия. Бях се затворил почти две години. Само работех, четях и спях. След това срещнах Бикс, излизахме една година и се събрахме да живеем заедно. И така вече шест години. Много съм щастлив. — Той погледна Биксби с благодарност.

— Да, разбирам — отвърна Парис. — Аз бях омъжена двадесет и четири години и никога не съм допускала, че може да се разведа. Все още не мога да се съвзема от шока. Понякога си мисля за това и още не мога да повярвам, че ми се е случило. Той сега е женен за друга.

— Кога ви напусна? — попита Стивън.

Можеше да види съвсем ясно, че Биксби я харесва. Тя беше красива жена, умна, интересна, с чувство за хумор, забавна и трудно можеше човек да си представи защо мъжът й я бе оставил. Според него тя беше всичко, което един мъж може да иска.

— Преди девет месеца — отвърна тъжно Парис.

— И вече се е оженил повторно? — Бикс беше почти шокиран. — Затова ли те напусна?

Тя кимна, но успя да не се разплаче. Нещата не й изглеждаха вече толкова страшни. Чувстваше се по-добре.

— Новата му жена е на тридесет и една. Предполагам, че не е в моя полза да се сравнявам и съревновавам с нея.

— Няма нужда да го правиш — каза прямо Бикс. — Не си заслужава. Ама че гадост! Срещаш ли се с някого? — попита с любопитство той.

— Не. И нямам никакво намерение. Твърде стара съм за това. Не изгарям от желание да се правя на глупачка, като се конкурирам с момичета на възрастта на дъщеря ми. Освен това никой не ми трябва. Аз наистина го обичах. — Този път очите й се изпълниха със сълзи и Стивън докосна нежно рамото й.

— Познавам това чувство, изпитвал съм го. Бях се заклел никога повече да не обикна друг. А вие сте много по-млада, отколкото бях аз, когато умря Джон.

— На четиридесет и шест години съм и смятам, че съм прекалено стара за любовни срещи.

— Никой не е стар за една нова любов — произнесе замислено Стивън. — Имал съм пациенти на седемдесет и пет, които се влюбиха и се ожениха.

— Не всички негови пациенти са гейове — вметна Биксби.

— Сериозно говоря, Парис. Животът е пред теб. Просто ти трябва време. Девет месеца е доста кратък срок. За някои хора. Други могат да си намерят нова любов за седмица или месец. Но няма значение как го правиш, загубата на обичан човек или разбиването на една връзка трудно се преболедуват. На мен ми трябваха цели три години, докато открия Бикс. Не съм си представял, че отново ще се чувствам по този начин. Ние наистина сме много щастливи — завърши той и Парис бе трогната от искреността и съчувствието му.

Онова, което тези мъже споделяха с нея, беше много интимно. Какво значение имаше дали бяха гейове или не? Чувството за близост и приятелство беше едно и също.

— Знаеш ли колко е трудно да намериш някой свестен човек в света на гейовете — поде Биксби. — Всичко се върти около външния вид, красотата и младостта. Няма нищо по-страшно от това един гей да остане самотен на стари години. Ако не си млад и красив, с теб е свършено. Аз нямах връзка цели две години след последния си партньор и не искам да си спомням за онези времена. Мразя всяка минута от тях. Бях само на тридесет, а ми се струваше, че животът е свършил за мен. Срещнах Стивън, когато бях на тридесет и две и просто нямах търпение да бъда с него. Аз не съм сваляч, нито развратник — каза искрено Бикс, а можеше спокойно да бъде. На тридесет и девет той бе все още удивително красив. В младостта си, след завършването на колежа, бе работил като модел. Но неговата ценностна система беше изградена върху доста по-различни ценности.

— Аз също не съм от онези, които непрекъснато търсят нови връзки — въздъхна Парис. — Можете ли да си представите нещо по-смешно от това — на моите години да тръгна по срещи? Толкова е унизително и депресиращо!

Тя им разказа за злополучното коледно парти с пияния брокер Ралф, който сипеше мръсни вицове и носеше крещящи панталони. Това всъщност беше повратният момент, който повлия на решението й да се премести да живее в Сан Франциско — само и само да избяга от срещи като тази.

— Струва ми се, че съм се срещал с неговия брат хомосексуалист — рече Биксби и разказа няколко истории, които я накараха да се смее с глас. — Имал съм едни от най-тъпите срещи на земята. Последният ми партньор ме изостави заради по-млад мъж, на двадесет и две години, и всички ме съжаляваха. Така че, за да ми помогнат, ми организираха срещи с най-неподходящите хора, които може да бъдат измислени. Сякаш нарочно ги избираха наркомани или психичноболни. Уредиха ми среща с един, който не бе спал цели две години, получаваше халюцинации и мислеше, че съм майка му. Та значи, връщам се вкъщи един следобед и го намирам на дивана, облечен с розови къси панталонки и черен сутиен. Казах му да се маха. Но това бе нищо в сравнение с един друг — любител на природата. Имаше пет змии и ги пускаше да се разхождат свободно из къщата. Загуби две от тях и цял месец ги търси, а аз практически се изнесох от апартамента. Обещавам ти, Парис, никога няма да ти уредя среща с когото и да е. Ти ще трябва сама да си свършиш черната работа. Прекалено много те уважавам, че да ти причиня подобно нещо.

— Благодаря. Как се срещнахте двамата със Стивън? — полюбопитства тя на свой ред.

Наистина ги харесваше. А закуската, която Биксби предложи, беше много вкусна. По думите му Сидни го научила да прави омлети.

— Ами това стана съвсем обикновено. Аз отидох в поликлиниката, попаднах на него и го харесах. Трябваха ми цели два месеца и много измислени оплаквания от хрема, главоболие и тайнствени болки в гърба, докато той най-накрая схвана съобщението и ме покани на вечеря.

Стивън се усмихна на спомена, а Биксби го изгледа с обожание.

— Малко бавно загрявам — подхвърли Стивън. — Мислех, че си търси баща.

— Не съм чак толкова извратен — отвърна шеговито Биксби. — Търсех си гадже.

Всъщност от онова, което можеше да види, Парис съдеше, че двамата живееха като семейна двойка.

Тя уважаваше подобна връзка. Кой знае защо, но по един доста забавен начин тя й напомняше за нейната близост с Питър.

Когато се върна вкъщи, установи, че благодарение на днешното си посещение не се чувстваше толкова самотна. Двамата мъже бяха така близки и живееха толкова сговорно заедно. Това й напомни колко е хубаво да имаш някой до себе си. Някой, с когото да споделяш живота си.

Парис се обади на Мег, но тя бе излязла. А в шест часа вечерта се появи Уим с един от своите съквартиранти. Тя приготви вечеря за момчетата и прекара с тях една чудесна вечер. Денят беше прекрасен. Парис се наслаждаваше на живота си в Калифорния. Дори времето бе на нейна страна. Вече десет дни беше тук, а навън бе топло и слънчево, макар че беше февруари. Според новините, които получаваше от Натали и Виржиния, в Гринуич валеше сняг. Бррр! Парис се радваше, че го бе напуснала.

— Е, как е новата работа, мамо? — попита с интерес Уим, като опъна дългите си крака на дивана, за да се поотпусне след обилната вечеря.

Двамата със съквартиранта му изядоха почти всичко, което бе сготвила, толкова бяха прегладнели.

— Харесва ми — отвърна сияеща Парис.

— И какво по-точно правиш?

Така и не бе разбрал. Когато тя му съобщи, му прозвуча доста объркано. Май беше нещо, свързано със сватби, сети се Уим, което според него бе задръстена работа, но щом я правеше щастлива, нямаше нищо против.

— Организираме разни тържества и церемонии. Сватби, вечери, промоции, откривания. Мъжът, който изработва концепцията и дава идеята, е изключително талантлив творец.

— Звучи забавно — кимна Уим. — Важното е на теб да ти е приятно.

Харесваше му новият дом на майка му, както и малкият апартамент за него. Двамата с приятеля му го разгледаха и Уим реши, че сигурно ще й гостува често. Парис се надяваше точно на това, но знаеше колко своенравни са момчетата на неговата възраст.

Младежите останаха до десет часа и си тръгнаха за общежитието. А в единадесет тя вече бе почистила всичко и си легна. Каква невероятна неделя! Нито за минута не бе скучала, нито бе останала сама. Тя всъщност се страхуваше най-много от почивните дни. Докато живееше в Гринуич, ги мразеше повече от всичко. Струваше й се, че всеки човек на света има с кого да ги прекара, само тя си няма никого. А ето че днес сутринта беше със Стивън и Биксби, а вечерта — с Уим и съквартиранта му.

Мег й се обади малко преди да заспи и й разказа, че целия ден била на плаж във Венис Бийч, където било прекрасно. Значи на света всичко беше супер. Особено в Калифорния, помисли си, заспивайки, Парис.