Даниел Стийл
Развод (16)

Глава 15

Следващите два дни, докато Парис учеше тънкостите на занаята от Джейн, бяха истинска лудница. Трябваше да подготвят две партита за петък вечер. Биксби се бе хванал с по-голямото, а Джейн с другото. Вторият клиент не беше толкова важна клечка. Едното бе откриване на изложба в картинна галерия и включваше светлинни ефекти и музикален съпровод, както и много сложни технически детайли. Другото бе официална вечеря, организирана от приятел на Биксби. Парис се движеше напред-назад между двете празненства, помагайки където може и запаметявайки онова, което вижда и чува. Беше й интересно в галерията, но когато отиде на официалната вечеря, също й бе забавно. Тази вечер Джейн не се чувстваше добре и някъде по средата Парис я отпрати да си върви, като пое отговорността за останала част от вечерта върху себе си. На следващата сутрин Джейн изглеждаше все още зле. Нямаше съмнение, че раждането наближаваше. Дори беше преносила бебето с един ден след определената дата.

— Добре ли си? — попита я загрижено Парис, докато седяха една срещу друга на бюрото в кантората.

— Само съм много уморена. Не можах да спя тази нощ, имах много контракции. Пол ми се разсърди. Каза, че трябва да престана да работя. Мисли, че ще убия бебето.

Парис не можеше да не се съгласи с опасенията му. Смяташе, че Джейн трябва да си почине и да не се напряга толкова много, но младата жена искаше да даде на Парис шанс да научи колкото може повече, а и бе обещала на Биксби да остане до края на седмицата, ако все още не е стигнала до родилното.

— Няма да убиеш бебето, но може да убиеш себе си при това темпо. Ето — каза Парис, като постави един стол пред нея, — сложи си краката тук.

— Благодаря ти.

Двете прегледаха останалите папки със списъци на клиенти и поръчки. Същата сутрин дойдоха заявки за организацията на още две сватби. Парис видя как Джейн обработва детайлите, как си записва на кого смята да се обади и за какво. Беше много внимателна подготовка. Два пъти в седмицата идваше секретарка, която печаташе всичко необходимо. Имаха и счетоводител, който оформяше сметките. Но отговорността падаше върху раменете на Биксби и Джейн, а за в бъдеще евентуално и върху нейните, ако я наемеха. Парис вече знаеше, че тази работа й допада и много щеше да й липсва, ако Биксби не я вземеше при себе си. Харесваше й всяка минута, а в четвъртък следобед дори изпита чувството, че е работила тази работа през целия си живот.

В петък обработиха последните детайли по юбилея на семейство Флайшман. Щяха да честват четиридесет години брачен живот и организираха официална вечеря за сто души в събота в своя дом в Хилсбъроу. Това беше малък замък на върха на хълма. Госпожа Флайшман бе заявила, че е очаквала този празник цял живот. Биксби искаше всичко да бъде идеално. За нещастие жената имаше слабост към розовото, но той успя да я убеди, че щом иска навесът да е в този цвят, той трябва да бъде много бледорозов, за да не дразни. Със самолет докараха стотици розови лалета от Холандия. Биксби се опитваше да превърне тържеството от безвкусно в нещо изключително. Госпожа Флайшман щеше да бъде облечена, разбира се, в розова рокля, съпругът й бе подарил пръстен с огромен розов диамант.

Когато Парис се срещна с нея в събота, видя, че тя е една възхитителна дребна женица в края на шестдесетте си години. Имаше трима синове и тринадесет внуци и всички щяха да присъстват. Очевидно бе, че е луда по Биксби. Той бе организирал празника за бар мицва^[1] за един от внуците й преди година и Джейн каза, че за това събитие били изхарчени половин милион долара.

— Стига бе! — възкликна удивено Парис.

— И това не е рекорд. Правихме едно тържество за два милиона долара в Ел Ей преди няколко години, за един известен продуцент. Бяхме наели три трупи от цирка, имаше всъщност три циркови арени и пързалка за децата. Беше страхотно!

До момента на пристигането на гостите за празника по случай годишнината на семейство Флайшман, екипът на Биксби Мейсън дължеше всичко под контрол, както обикновено. Госпожа Флайшман сияеше като слънчоглед, усмихната от едното до другото ухо, а съпругът й очевидно се вълнуваше. Когато Оскар Флайшман поведе съпругата си за първия танц на дансинга — валс, разбира се, Парис стоеше до Биксби и се усмихваше със сълзи в очите.

— Много сладка бабичка, нали? — прошепна й той. — Обичам я.

Той обичаше повечето си клиенти, което обясняваше защо успява да създаде такава неповторима атмосфера за техните празници. Бе истински ангажиран и участваше с цялото си сърце в работата, за да направи нещо незабравимо за тях. Разбира се, имаше и такива, които не харесваше, но въпреки това правеше и за тях почти невъзможното. Но чувството не беше същото.

Парис стоеше близо до бюфета и наблюдаваше, облечена в семпла тъмносиня вечерна рокля, когато един мъж мина покрай нея и я заговори. Роклята беше хубава, а тя бе направила косата си на малък френски кок. Не искаше да бъде впечатляваща, нито да привлича внимание към себе си, като носи ярки дрехи, когато е на работа. Опитваше се да се слее с рамката на събитието, както правеха Джейн и Биксби. Бикс както винаги бе облечен в черно, като кукловод или мим, но цветът много му приличаше. Джейн напоследък носеше само една черна рокля за коктейли, защото само тя й ставаше, и една черна вечерна рокля, която почти щеше да се спука по шевовете. Но през целия ден беше в добро настроение и сякаш бе получила нов прилив на енергия. Между другото, бебето бе огромно, при последния преглед докторът й бе казал, че ще бъде най-малко пет кила.

— Хубаво парти, нали? — каза сивокосият мъж, когото Парис погледна през рамо.

Стоеше точно зад нея. А когато се обърна, не можа да не забележи, че е прекалено хубав. Изглеждаше около петдесетте и бе много изискан.

— Да, така е. — Тя му се усмихна учтиво, опитвайки се да не дава повод за разговор, но в същото време да не бъде невъзпитана. Не искаше да дава аванси. Пък и беше на работа. Трябваше да следи всичко да върви гладко. Не сваляше очи от гостите, повечето от които бяха доста възрастни. Но синовете на фамилия Флайшман също бяха тук, както и много техни приятели. Сивокосият мъж сигурно беше един от тях.

— Страхотен бюфет! — Имаше цяла маса, посветена на различни видове хайвер и всякакви морски дарове, които наистина бе впечатляващо. — Познавате ли семейство Флайшман добре? — продължи той. Очевидно беше решил да се запознае с нея.

Имаше ясни сини очи също като на Питър и колкото и да не искаше да го признае, изглеждаше в много по-добра форма от него. Беше строен, атлетичен и мускулест. И бе толкова хубав, че човек можеше да го вземе за киноактьор или модел, но в това обкръжение бе малко вероятно да е такъв. Сигурно беше бизнесмен.

— Виждам ги за пръв път днес — отвърна тихо Парис.

— Наистина ли? — Той беше силно изненадан. Предположи, че навярно е приятелка на някой от гостите. Провери с бегъл поглед лявата й ръка за пръстен и видя, че няма такъв. — Те са много мили хора. — След което се обърна към нея с усмивка, която бе направо ослепителна, и леко се поклони. — Може ли да ви поканя на танц? Казвам се Чандлър Фрийман. Аз съм бизнес партньор на Оскар Младши.

Парис му се усмихна, но не направи крачка към дансинга.

— Аз съм Парис Армстронг и работя за Биксби Мейсън, който организира това тържество. Не съм гостенка, а на работа.

— Разбирам — отвърна той, без да се засегне от отказа, и усмивката му стана още по-ослепителна. — Добре, Пепеляшке, ако не танцуваш с мен, преди да удари полунощ, обещавам, че ще те търся из цялото кралство, докато не намеря на чий крак става стъклената ти пантофка. Е?

— Наистина не мисля, че е редно — отвърна Парис, повече развеселена, отколкото объркана. Беше много чаровен и настъпателен мъж.

— Няма да се разсърдя, ако откажете. Но вие сте толкова красива, че е просто грях да стоите отстрани. Един танц няма да навреди никому, нали?

Той сложи ръка на рамото й и преди да успее да продума, я поведе към дансинга. И за свое голямо удивление тя безропотно го последва. По пътя срещна очите на Биксби, който й се усмихна и й намигна, което може би означаваше, че няма нищо против. Така че Парис остави Чандлър Фрийман да я заведе на дансинга и да я завърти в ритъма на танца. Беше добър танцьор и чак след три мелодии я поведе към масата си.

— Нали нямате нищо против да се присъедините към нас?

Действително беше на масата с приятели, сред които и самият Оскар Флайшман Младши, който бе хубав мъж на нейната възраст, придружен от още по-хубава жена, цялата покрита с диаманти и смарагди. Семейството бе спечелило богатството си в петролния бизнес в Денвър, след което се бе преместило в Сан Франциско. Всъщност оня празник по случай бар мицва, за който й бе говорила Джейн, беше в чест на сина на Оскар Младши.

— С удоволствие — отговори Парис на поканата. — Но трябва да се върна при моя тим.

Не искаше да бъде прекалено фамилиарна с гостите, нито да направи лошо впечатление на домакините или на Биксби. Нямаше намерение да кани никого в къщата си, колкото и хубав да беше. А Чандлър Фрийман без съмнение можеше да вземе дъха на всяка жена. Парис дори се чудеше коя ли дама го придружава и как е погледнала на танца му с нея. Но явно никоя от жените на масата не беше негова партньорка, затова реши, че вероятно дамата се е отказала в последния момент и е дошъл сам.

— Много ми беше приятно да танцувам с вас, Парис — рече той почти на ухото й, така че никой да не го чуе. — Ще се радвам, ако ви видя отново.

— Ще оставя телефонния си номер в стъклената пантофка — отговори тя в тон с неговата закачка преди малко. — Винаги съм се чудила защо принцът изобщо не я е попитал как се казва. Щеше да я открие много по-лесно. Вие поне не направихте тази грешка.

Той се разсмя.

— Парис Армстронг, която работи за Биксби Мейсън. Мисля, че ще го запомня — каза Чандлър, сякаш наистина бе твърдо решен да й се обади, за да я види отново.

Но тя не очакваше да има продължение. Той беше наистина много чаровен и хубав мъж. И най-вероятно я беше поканил, за да затвърди самочувствието си, да си докаже, че е неустоим, но тя не очакваше нищо повече от това.

— Благодаря ви, приятна вечер — каза на цялата маса и се отдалечи, но чу как зад гърба й жената на Оскар попита: „Коя беше тази?“, а Чандлър отговори: „Пепеляшка“. Всички се засмяха.

Парис се присъедини към Биксби и Джейн все още усмихната и в чудесно настроение.

— Извинявайте — рече тя, като се обърна към Биксби. — Не исках да му развалям вечерта и да го обиждам, като му откажа да танцувам с него, но се измъкнах веднага щом можах.

Биксби не й хвърли укорен поглед, изглеждаше загрижен за Джейн, която най-сетне бе седнала и сякаш всеки миг щеше да се пръсне.

— Част от тайната на нашия успех е да знаем кога да се смесим с гостите и кога да се върнем към работата си. Ти постъпи съвсем правилно. На хората им харесва, когато понякога се смесваме с тях за малко. Аз също го правя. Но трябва непрекъснато да държим всичко под око. На много партита аз дори съм в списъка на гостите — каза й Бикс, усмихвайки се. От онова, което видя преди малко, си направи извода, че Парис бе не само компетентна и ефективна, но и опитна в общуването, и искаше да я похвали. — Между другото, той изглежда много добре. — Имаше предвид Чандлър и в очите му проблеснаха немирни пламъчета. — Дори страхотно. Кой е всъщност?

— Принц Чар — отвърна неопределено тя и погледна към Джейн, която масажираше гърба си. — Добре ли си? — попита я загрижено.

— Аз съм добре. Бебето обаче е седнало накриво. Точно върху бъбреците ми.

— Сигурно е много неприятно — обади се Бикс, завъртайки очи в израз на ужас. — Не мога да проумея как вие жените издържате подобно нещо. Това би ме убило.

— Не, няма. Човек свиква с тези неща — увери го усмихнато Парис, после се обърна към Джейн. — Синът ти се държи много добре.

Гостите започнаха един по един да си тръгват. Празненството бе продължило до късно, а им трябваше почти час, за да се приберат в града. Бикс бе наел екип, който да демонтира тентата и да се погрижи за вдигането на оборудването, така че не бе необходимо да стоят до края.

— Казах му да не идва на бял свят преди тържеството на Флайшман и както виждам, няма и помен от него — намеси се Бикс. — Браво, Джейн, отлични маниери. Добре си възпитала синчето си. Моят кръщелник е истински малък принц. Щях да го напляскам, ако се бе появил по-рано.

Всички се разсмяха. Бикс отиде при госпожа Флайшман, за да поговори с нея, докато последните гости се качваха по колите си.

— Това беше тържеството, за което бях мечтала — рече щастливо старата дама. Беше като фея в розовия си тоалет, гледаше с обожание мъжа си и с благодарност Биксби. — Благодаря за всичко, Бикс. Никога няма да го забравя.

— Ти беше прекрасна, Дорис. Мисля, че всичко мина много добре.

— Вие свършихте страхотна работа — обърна се жената и към Парис. Харесваше я и смяташе, че добре се вписва в малкия колектив.

Бикс отиде да вземе куфарчето си и дрехите, които бе сменил със смокинг. Беше работил тук през целия следобед. Семейство Флайшман влезе в къщата си, хванати ръка за ръка, а Парис тръгна към колата си, когато чу, че Джейн тихо стене. Тя, миличката, не знаеше какво е да раждаш за пръв път и когато Парис се обърна към нея, видя, че се е превила на две и на тревата около краката й тече вода.

— О, господи — произнесе задъхано младата жена, като гледаше с широко отворени очи. — Май водите ми изтекоха.

След няколко секунди болките се усилиха.

— Седни — каза твърдо Парис и й помогна да седне на тревата, така че да си поеме въздух. — Всичко е наред и ще мине както трябва. Изглежда бебето изпълни точно заръката на Биксби. Изчака до края на партито. Сега трябва да те заведем у вас.

Джейн кимна, но контракцията бе толкова силна, че не можа да отговори. А когато болката утихна, тя погледна нещастно Парис.

— Мисля, че съм много зле.

Парис беше имала едно такова раждане — бързо и много болезнено, когато много неща ставаха едновременно. Според нейния скромен опит бебето много бързо бе тръгнало да излиза. Джейн повръщаше, когато Бикс се върна.

— Господи, какво ти става? Да не си яла нещо развалено? Надявам се, че не са били хайверът и стридите! Толкова хора ядоха от тях и казаха, че били прекрасни! — разтревожи се той, но тя само го погледна нещастно.

— Мисля, че ражда — отвърна спокойно Парис. — Има ли наблизо болница?

— Какво? Сега? Тук? — Биксби изглеждаше ужасен, но Джейн го прекъсна.

— Не искам да ходя в болница. Искам да си отида вкъщи. Добре съм. Вече съм по-добре.

— Ще обсъдим това в колата — отвърна разумно Парис и помогна на Джейн да седне на задната седалка, така че да може да легне, ако се наложи. В багажника имаше хавлиена кърпа, Парис я остави до нея и седна отпред.

Бикс смени смокинга си с обикновени дрехи, хвърли го в багажника и подкара колата. Междувременно Джейн се бе обадила на Пол, за да му каже какво става, като обеща да му позвъни след пет минути пак.

— Смятам, че трябва да се обадиш и на доктора си. През колко време са контракциите? — попита я Парис, докато младата жена набираше номера на личния си лекар.

— Не знам. Чувствах се странно през целия следобед. Мислех, че е така, защото съм яла нещо.

Свърза се с доктора си, който й каза да отива направо в Медицинския център „Калифорния Пасифик“ в града. Надяваше се да стигнат навреме. Ако се случеше нещо драматично, той нареди да спрат и да отидат в най-близката болница по пътя или ако не успеят, да звънят на 911. Беше доволен да чуе, че не е сама и че са я сложили да лежи. Джейн се обади отново на Пол и му каза къде да я чака, както и да й донесе нещата, приготвени за родилното. Чантата стоеше готова в коридора от цели три седмици. В момента, в който приключи разговора, започна нова контракция. Беше много силна и тя не можа да говори три-четири минути.

— Доколкото си спомням — обърна се Парис към Бикс, докато държеше ръката на Джейн, която почти й счупи пръстите от стискане и стенеше така, че косата на Биксби се изправи от ужас, — щом жената не може да говори по време на контракция, значи е време да бъде закарана в болницата. Мисля, че процесът е доста по-напреднал, отколкото тя самата си мисли.

— О, боже мой! — простена отчаяно Бикс. — Аз съм хомосексуалист, за бога! Не мога да гледам такива неща и не искам да знам нищо за тях. Какво да правя сега?

— Да караш към града колкото можеш по-бързо — отвърна Парис и се разсмя, докато го гледаше. Беше наистина невероятно колко нежни същества са мъжете. Дори Джейн се изкиска на задната седалка в промеждутъка между контракциите.

— Кръщелникът ти няма търпение да те види, Бикс — успя да произнесе, след което страшно изкрещя.

— Добре, кажи му, че не искам да го виждам! Все още не! Искам да ми го представиш завит в синьо одеялце в болницата и не преди да му срешат косата на път. Същото се отнася и за теб — отвърна Бикс, като се обърна да погледне Джейн. Беше силно объркан, въпреки че се опитваше да се шегува. Само се молеше да не се случи нещо на бебето или на нея, докато ги караше към града.

— Сигурни ли сте, че не трябва да спрем в някоя болница по пътя? — попита той двете жени, но Джейн го увери, че се чувства добре.

Болките й ставаха все по-чести и Парис определи времето, на което идваха. Седем минути. Доколкото знаеше, имаха време, но не много.

Двете жени си говореха тихо между контракциите. Джейн получи една много силна и болезнена, докато минаваха покрай летището с пълна скорост, и извика така, че на Биксби му се стори, че заглуши шума от самолетите.

— Хей, добре ли си! — извика той.

Гласът й беше хриплив и дрезгав, когато му отговори.

— Да. Мисля, че пак ще повърна. — Но този път не го направи.

Когато стигнаха до покрайнините на града, тя неочаквано каза на Парис, че й се струва, че бебето излиза.

— Не! В никакъв случай! — отвърна строго Парис. — Все още не сме стигнали. Задръж!

— О, господи! — простена отчаяно Бикс. — Не мога да повярвам! Това не може да ми се случи, точно на мен! — После се обърна към Парис. — Ти израждала ли си някога бебета?

— Това ще бъде ли част от бъдещите ми задължения? — попита го тя, докато държеше под око Джейн.

— Може би. Надявам се, че не. Впрочем… — започна той, като пресече на червено Франклин стрийт и се размина на косъм от удар с друга преминаваща кола. Никога в живота си не бе карал толкова бързо и безразсъдно. — Вземам те, Парис. Наета си на работа. В случай че все още не съм ти го казал. Добре работи тази седмица. А ти на задната седалка — опита се да се пошегува той с Джейн, — ти си уволнена. Не искам да те виждам в кантората от понеделник. Да не си посмяла да се върнеш отново!

Вече бяха на Калифорния стрийт, Джейн викаше сърцераздирателно. Парис се опитваше да я успокои, като я галеше по главата, така както се гали кученце.

— Не може ли да спрем? — попита Джейн нещастно. Прилошаваше й от движението на колата.

— Не! — изкрещя Бикс. Болницата бе само на няколко преки по-нататък. — Не мога да спра тук и ти няма да раждаш бебето в тази кола! Чуваш ли ме, Джейн?

— Ако искам, ще го родя тук — промърмори тя, докато лежеше със затворени очи. Цялата беше мокра от пот.

Парис знаеше, че ако пристигнат навреме, това ще бъде голям късмет. Бебето наистина излизаше. В същия момент Бикс зави и спря рязко на паркинга пред входа за спешни случаи. Без да каже нито дума, изхвърча от колата и влезе да потърси доктор.

— Мисля, че излиза! — изхриптя на пресекулки Джейн. Искаше само да крещи.

— Всичко е наред, мила, вече пристигнахме — успокои я Парис.

Изскочи от колата, отвори задната врата, за да й помогне, но в този момент двама санитари изтичаха от болницата, а след тях и Пол. Поставиха Джейн на количка, а тя не спираше да крещи. Когато Пол хвана двете й ръце, се разплака. Беше много смело момиче, но бе толкова изплашена, че когато го видя до себе си, почувства истинско облекчение.

— Толкова се страхувах за теб — прошепна й Пол, като държеше ръката й, докато санитарите бутаха тичешком количката.

Парис и Биксби тичаха след тях. Дори не я качиха в родилното, а направо я вкараха в залата за спешни случаи. Парис и Бикс останаха отвън, задъхани и опитващи се да си възвърнат дишането. Чуваха се заглъхващите викове на Джейн, които бяха толкова агонизиращи и сърцераздирателни, че Бикс погледна отчаяно Парис и стисна ръката й. На лицето му бе изписан ужас.

— О, господи?! Ще умре ли? — В очите му имаше сълзи. Никога не бе чувал подобни викове. Сякаш някой я режеше с трион.

— Не — отговори му спокойно Парис. — Просто ще има бебе.

— Колко ужасно! И с теб ли беше така?

— С едното от децата ми. Другото родих с цезарово сечение.

— Страхотно племе сте вие, жените! Мисля, че никога няма да оживея при такова нещо.

— Заслужава си — отговори тя, като избърса една сълза от окото си. Всичко й напомняше за Питър.

След малко откъм залата се появиха сестрите, които им казаха, че бебето се е родило живо и здраво и тежи пет килограма и двеста грама. Половин час по-късно Джейн мина покрай тях върху легло с колелца, а зад нея вървеше татко Пол и гордо носеше бебето в ръце. Всички се качиха в стаята.

— Добре ли си, мила? — попита Парис, като се наведе да целуне Джейн. — Толкова съм горда с теб. Беше страхотна!

— Оказа се доста лесно — отвърна Джейн уморено.

Бяха й дали обезболяващи и сега се чувстваше леко замаяна. Но Парис знаеше, че не е било никак лесно при това голямо бебе.

— Утре ще дойдем да те видим — обеща тя, а Биксби на свой ред целуна младата майка.

— Благодаря ти за всичко, което направи за семейство Флайшман — каза той тържествено и тримата се разсмяха. Бикс погледна бебето и отбеляза, че изглежда като голям мъж. — Сякаш всеки момент ще си запали пура и ще отиде на съвещание с папка в ръка. Това е моят кръщелник — похвали се той на една от сестрите.

След минута двамата излязоха от стаята на родилката. Вече се чувстваха като едно малко семейство.

— Страхотна вечер! Никога няма да я забравя — рече Бикс на Парис.

Двамата останаха за секунда навън, под звездното небе. Беше три часът сутринта.

Да, това бе наистина една изключителна седмица, помисли си Парис. Беше си намерила работа, имаше нови приятели и почти бе изродила едно бебе в полеви условия.

— Благодаря ти за работата — каза тя в колата, докато той я караше към дома й. Имаше чувството, че са приятели от много години.

— След тази нощ ще трябва да пишем в рекламната ни брошура, че предлагаме и акушерски услуги — подхвърли Бикс иронично. — Ужасно се страхувах, че бебето ще се роди в колата. Добре че не ми се наложи да акуширам. Сигурно щях да припадна за срам и позор.

— Аз също — кимна Парис и се прозя. Тази нощ бе създала много силна връзка помежду им. Не можеше да бъде другояче. Никой от тях нямаше да я забрави. Нито пък Джейн, сигурна бе в това.

— Защо не дойдеш утре на закуска? — покани я Бикс на сбогуване. — Бих искал да те запозная с моя партньор. — Беше трудна стъпка за него да я въведе в интимния си живот. Но той смяташе, че тази жена го заслужава. Беше прекрасен човек.

— Не знаех, че имаш бизнес партньор — отвърна полузаспалата Парис. Беше изненадана, но и силно поласкана от поканата.

— Нямам. Говоря за мъжа, с когото живея — поясни през смях той. — Ти очевидно си водила доста затворен живот, щом не знаеш дори жаргона, нали?

— Извинявай, не се сетих. — Тя се засмя. — С удоволствие, за мен ще бъде чест.

— Значи в единадесет. Може да пийнем по едно питие за тази нощ. Жалко, че той не беше с нас. Защото е лекар.

— Нямам търпение да го видя — заяви искрено Парис и слезе от колата. Направо се олюляваше от изтощение, докато вървеше към вратата си.

— Лека нощ! — извика Бикс след нея и потегли.

Мислеше си за всичко, което се случи тази нощ. На бял свят се появи един нов човек, той почти щеше да акушира при раждане, а накрая се оказа, че има нова асистентка. Ама че ден!