Мириъм Линч
Лятото на сълзите (2)

2.

Алис Пери и дъщеря й бяха преживели много унижения, преди да се заселят в Шоркрест. Винаги бяха зависими от благоволението на работодателите, които умело използваха факта, че мисис Пери е вдовица и трябва да се грижи за дъщеря си.

Лятната резиденция на семейство Гилмър се стори на малкото момиче истински рай. От мястото си до прозореца на автобуса — не можеха да си позволят да вземат такси — Джанет за пръв път видя океана. В два куфара бяха събрали целия си багаж. Джанет трябваше да носи единия, но това не я притесняваше. Пред нея се разкриваше нов свят — светът на богатството и безгрижните забавления, който надминаваше и най-светлите й мечти.

Там имаше тенискортове, по които тичаха стройни, загорели от слънцето хора. Други се изтягаха в лежащи столове с чаши в ръка, в които се отразяваше слънцето. От всички страни се носеше музика и ехтяха радостни гласове.

Самата къща беше построена от сиви камъни и имаше червен покрив с множество комини. Зелената морава пред къщата достигаше чак до морския бряг, където две лодки бяха привързани към малък кей.

Център на веселието в Шоркрест беше Ивлин Гилмър, която тогава беше около 41-годишна, но изглеждаше с 20 години по-млада. Тя беше необикновено красива. Гъсти тъмни коси обграждаха овалното лице с високи скули и широко чело. Изразителните й очи блестяха. Веждите и миглите й бяха боядисани в черно и то по време, когато жените почти не употребяваха грим за очи. С мелодичен глас тя произнесе най-милите думи, които Джанет беше чувала в досегашния си живот.

— Но разбира се, че можете да задържите дъщеря си, мила моя — каза тя. — Детето трябва да е при майка си. Бъдете добре дошли и двете! — Усмивката й заблестя повече от слънцето, луната и звездите едновременно, когато се обърна към малкото момиче: — Надявам се да бъдеш много щастлива при нас.

За живеене им бе предоставена градинската къща. Тя се намираше близо до главната сграда на края на един склон, който се спускаше до морето. С двете си малки спални, дневна и кухня, тя приличаше на куклен дом. Обзавеждането беше толкова удобно и красиво, че Джанет беше на седмото небе от радост. Това беше началото на дълго, щастливо лято.

Има ли нещо по-хубаво за едно дете от това, да събира миди по брега, да се къпе в морето и след пълния със слънчева светлина ден да се отпуска вечер в топлото легло и да се вслушва в долитащите шумове от голямата къща?

Отначало Джанет беше все сама. Майка й беше много заета, тъй като къщата беше пълна с гости. Забавленията траеха цяла нощ и Джанет унесено слушаше музиката и веселите смехове. Тя се наслаждаваше на всичко това и макар че не успяваше да се наспи, лежеше по цяла сутрин мързеливо в креватчето си.

Ивлин Гилмър особено обичаше пикниците. В такива случаи слугите отнасяха на брега сребърни кофички за шампанско, табли с пилешко, омари и ростбиф, както и огромни купи салата, с които би се нахранил цял полк.

Гостите бяха от света на театъра, киното и радиото. Идваха също художници, скулптори, писатели, продуценти и критици. Ивлин привличаше като магнит знаменитостите. Никой не можеше да устои на нейния чар и силата на нейната личност.

Тя никога не беше сама. Дали плуваше или лежеше на слънце, дали гребеше или се разхождаше по плажа — винаги беше обкръжена от двама-трима мъже. Както Джанет узна от майка си, тя веднага би могла да се омъжи повторно. Алис дори споменаваше конкретни имена: Ръсел Крейг, известен артист от Бродуей; д-р Бронсън, прочут психиатър от Парк Авеню; един международен плейбой, собственият й агент и един тексаски петролен милионер.

Ивлин флиртуваше с всички, без да се обвързва. Първият й брак — съпругът беше починал — е бил извънредно щастлив и не й се искаше да се хвърли презглава в бъркотията на един нов брак. Тя беше богата, известна, имаше успех и беше доволна от живота си, такъв, какъвто беше сега.

В това великолепно лято имаше едно-единствено тъмно петно: Сестрите Маккрийди, едната, от които беше готвачка, а другата камериерка на мисис Гилмър, още от самото начало се опълчиха срещу Алис Пери. Младата жена заемаше пост, който според готвачката Ида би трябвало да заеме самата тя.

— Много трудно е да се намери добра готвачка — каза Ивлин Гилмър. — Ида е бисер, който не може да бъде заменен. Сигурна съм, че ще се разбирате добре помежду си.

Изглежда, че изобщо не забелязваше напрегнатата атмосфера между служителите, нито пристъпите на гняв у Ида, нито мрачните погледи на Кери, която изглеждаше твърде обидена от пренебрегването на сестра си.

Алис Пери, закалена от преживените унижения, не се остави да я мачкат. А Джанет беше твърде щастлива, за да обръща внимание на подобни неща. Години по-късно тя узна от майка си, колко голяма е била омразата на сестрите Маккрийди.

Джанет беше щастлива, защото тя и Флонси много се сближиха. По-голямото момиче се грижеше за нея с цялата си сърдечна доброта, макар че имаше твърде много свои приятели. Въпреки това двете прекарваха много време заедно, Флонси я учеше да плува и да играе тенис, показваше й местата с най-хубавите миди.

Скоро двете започнаха да споделят малките си тайни, Флонси призна, че е влюбена в учителя си по история и разкри желанието си да стане артистка като майка си. Когато Ивлин и гостите заминаваха някъде, двете момичета се промъкваха в стаята й и експериментираха с парфюмите и бурканчетата с крем.

Там беше и 13-годишният Скот, който се държеше с типичната за възрастта му скованост. Той ругаеше Джанет, когато твърде явно ходеше по петите му, когато поряза пръста си с чудотворния му нож или когато една голяма вълна я прекатури. Въпреки това обаче винаги й даваше колелото си и великодушно й разрешаваше да се плиска близо до него, когато той плува като голям мъж.

Флонси заемаше първо място в живота на Джанет. След нея най-много обичаше Скот. Към Ивлин Гилмър изпитваше боязливо обожание. За нея тя беше същество от друг свят, въпреки че любезно се спираше при детето при всяка случайна среща и мило разговаряше с него.

Лятото завърши с цяла поредица пикници, балове и спортни състезания. Къщата в града, където Гилмърови живееха през зимата, се намираше в Ийст Сайд, където отскоро беше модерно да се живее. Помещенията бяха обзаведени от известен вътрешен архитект. Джанет обаче се почувствува много самотна в тази модерна къща.

Скот и Флонси отново заминаха в изисканите си пансиони, където прекарваха девет месеца в годината, с изключение на кратките коледни и великденски ваканции. Джанет също тръгна на училище, което беше съвсем близо до тях. Вече нямаше забавления, които да смущават нощния й сън. Тя имаше много свободно време да пише домашните си.

Ивлин Гилмър изпълняваше главната роля в новата пиеса на Бродуей. При осем представления в седмицата не й оставаше време за светски забавления. Почти не идваха гости. Само верният д-р Бронсън пристигаше понякога на вечеря или в неделя следобед я отвеждаше на разходка с колата.

Напрегнатите отношения между домашната прислуга, която се състоеше само от Алис Пери и сестрите Маккрийди, се изостриха още повече, тъй като трите жени нямаха много работа. Само очакването на следващото лято крепеше Джанет и тя е нетърпение броеше седмиците и дните, които оставаха до заминаването.

Когато най-после дойде лятото, всичко беше различно. Сестрите Маккрийди показваха омразата си вече съвсем явно. Нещастната любовна афера на Флонси я доведе до остро скарване с майка й. В крайна сметка тя се отдръпна, доколкото беше възможно от живота в Шоркрест. Правеше дълги самотни разходки и Джанет понякога я заварваше на брега, свряла глава в коленете си и разтърсвана от хълцания.

Скот ходеше мълчаливо, със здраво стиснати зъби. А някогашните толкова весели забави на Ивлин изглеждаха сякаш направени насила. Флонси често сядаше на пианото и непрекъснато свиреше своето ноктюрно, а Джанет се задълбочи в историята на съдебните процеси срещу вещици.

След като прочете книгата, една нощ тя събуди майка си с писъците си, твърдейки, че някаква вещица я е погледнала през прозореца. Тя разказа на всички за това, без да пропусне да опише точно ужасната фигура: островърха шапка, дълга, висяща на кичури коса и гърбав нос, почти достигащ извитата нагоре брадичка.

Никой не можа да я успокои с уверението, че е сънувала кошмар. Лицето зад прозореца я преследваше и денем, а нощем тя често се стряскаше в съня си.

Това нещастно лято достигна своята кулминация в едно августовско утро. Някой отиде да повика Флонси за закуска и намери леглото й празно. Белите й обувки бяха почистени и съхнеха на перваза на прозореца. Стаята й беше в пълен ред.

Всички вещи бяха по местата си, само Флонси беше изчезнала.

Претърсиха цялата къща: етажите, избите, дори тавана, а също и брега. Повикаха полиция, която разпита всички хора в градчето и обяви търсене по летищата, автобусните спирки и бензиностанциите. Но Флонси беше изчезнала. Не дойде писмо, нито телефонно обаждане. Не откриха никаква следа от нея.

Шоркрест остана отворен до късно през есента. Въпреки настояванията на агента си да се заеме с новата роля, Ивлин Гилмър отказваше да се върне в града. Не приемаше и посетителите, които идваха да я утешат и искаха да я отведат със себе си. Не искаше да вижда никого, освен д-р Бронсън, който прекарваше при нея всеки уикенд.

Така изминаха септември, октомври и половината ноември. Те продължиха да чакат знак от Флонси и по-късно в градския си дом, но той никога не дойде. Поне така знаеше Джанет.