Робърт Джордан
Небесният огън (6)

Глава 5
Сред Мъдрите

Застанала колкото може по-близо до малкия огън сред шатрата, Егвийн не преставаше да трепери, докато изливаше вода от широкото котле за чай в голяма глинена купа на сини черти. Беше свалила страните на шатрата, но студът се просмукваше през цветните дебели черги, покриващи земята, и огънят се люшкаше и отскачаше встрани от опушената дупка на тавана, оставяйки само миризмата на горяща кравешка тор. Зъбите й напираха да затракат.

Парата над водата вече започваше да уляга. Тя прегърна за миг сайдар и преля Огън, за да затопли водата още малко, Амис и Баир сигурно щяха да се изкъпят със студена, въпреки че винаги си вземаха потни бани. „Значи не съм толкова корава като тях. Все пак не съм отраснала в Пустошта. Не съм длъжна да измръзвам до смърт и да се къпя в студена вода, щом не искам.“ Все пак се почувства гузна, докато сапунисваше кърпата с парче лавандулов сапун, купен от Хаднан Кадийр. Мъдрите никога не бяха настоявали да го прави другояче, но все пак изпитваше чувството, че лъже.

Пускането на Верния извор я накара да въздъхне със съжаление. Макар и да трепереше от студа, тя тихичко се изсмя на собствената си глупост. Чудото да бъдеш изпълнена от Силата, вълшебният приток на живот и бодрост си носеше своите опасности. Колкото повече привличаш сайдар, толкова повече ти се иска и без самодисциплина един ден можеш да привлечеш повече, отколкото можеш да понесеш, и или да се убиеш, или да се самоусмириш. А това никак не беше смешно.

„Това е една от най-големите ти грешки — нахока се тя сърдито. — Винаги ти се иска да направиш повече, отколкото ти е дадено. Трябва сега да се изкъпеш в студена вода, та да се научиш на повече самодисциплина.“ Само дето имаше толкова много неща да учи и понякога и се струваше, че цял живот няма да й стигне да го научи. Учителките й винаги проявяваха предпазливост, било то Мъдри или Айез Седай в Кулата. Много трудно й беше да се сдържа, особено когато разбираше, че вече ги превъзхожда в много неща. „Мога да постигна много повече, отколкото те си дават сметка.“

Смразяващ полъх я лъхна и развя пушека от огнището из шатрата, а нечий женски глас каза:

— Ако благоволите…

Егвийн подскочи и изпищя пронизително:

— Затвори! — И веднага се присви, за да спре да трепери. — Влизай или излизай, но затвори! — Толкова усилия да се стопли, а сега беше настръхнала от главата до петите!

Жената в бялата роба пропълзя в шатрата на колене и процепът на шатрата се смъкна. Тя задържа очите си приведени, а ръцете й останаха присвити в израз на покорство. Щеше да направи същото, ако Егвийн я беше ударила, вместо само да й се скара.

— Ако обичате — промълви тя. — Мъдрата Амис ме изпрати да ви заведа в потилнята.

На Егвийн й се искаше направо да седне върху огъня. Простена отчаяно. „Светлината дано да я изгори Баир с нейната опърничавост!“ Ако не беше белокосата Мъдра, сега щяха да са настанени в стаи в града вместо в тези шатри в окрайнините му. „Можех да си имам стая с прилична камина. И с врата.“ Готова беше да се обзаложи, че на Ранд не му се налага да се примирява с хора, които влизат при него, когато им скимне. „Ранд, проклетият му Дракон ал-Тор, само щраква с пръсти и Девите му подтичват като слугинчета. Бас държа, че са му намерили истинско легло, а не някаква си постеля на земята.“ При това беше сигурна, че си взима баня всяка вечер. „Девите сигурно му мъкнат ведра с вода в покоите. Бас държа, че дори са му намерили прилична бронзова вана.“

Амис и дори Мелайне бяха склонни да приемат плахото предложение на Егвийн, но Баир тропна с крак и те се бяха смълчали като гай-шайн. Егвийн предполагаше, че след толкова промени, въведени от Ранд, Баир иска да съхрани толкова от старите нрави, колкото може, но съжаляваше, че жената не бе избрала нещо друго, за което да бъде толкова неотстъпчива.

Но да се откаже и през ум не й минаваше. Беше обещала на Мъдрите да забрави, че е Айез Седай — това впрочем беше по-лесната част, тъй като бездруго не беше още такава — и да прави точно това, което те кажат. Виж, това бе по-трудното. Тя беше прекарала извън Кулата достатъчно дълго, за да се чувства отново като господарка на самата себе си. Но Амис й беше обяснила изрично, че сънебродството е опасно дори след като вече знаеш какво точно правиш, и много по-опасно преди това. И че ако не им се подчинява в будния свят, те няма да повярват, че ще го прави в съня, и няма да поемат отговорността. Затова тя изпълняваше работата, която й възлагаха, също така усърдно, както Авиенда, и приемаше упреците им с толкова кротост, колкото можеше да си наложи, като дори подскачаше, когато Амис, Мелайне или Баир й викнеха „жаба“. Образно казано. Е, никоя от тях досега не й беше викала „жаба“. „Не че ще искат нещо кой знае какво от мен освен да им поднеса чая.“ Не, този път беше ред на Авиенда.

За миг си помисли дали все пак да не си обуе чорапите, но накрая се наведе и пъхна стъпалата си в обущата. Здрави обувки, подходящи за Пустошта. И все пак съжаляваше за копринените пантофки, които беше носила в Тийр.

— Как се казваш? — попита тя, стараейки се гласът й да прозвучи приятелски.

— Коинде — последва хрисимият отговор.

Егвийн въздъхна. Непрекъснато се опитваше да се сприятели с гай-шайн, но те никога не й отвръщаха. Слугите бяха едно от нещата, с които така и не бе успяла да привикне, въпреки че гай-шайн не можеха да се нарекат точно „слуги“.

— Дева ли си била?

Бързият свиреп блясък в тъмносините очи й подсказа, че е отгатнала, но очите се сведоха също така бързо.

— Аз съм гай-шайн. Преди и после не са сега, съществува само сега.

— Кои са твоята септа и клан? — Обикновено не се налагаше да пита, дори и при гай-шайн.

— Служа на Мъдрата Мелайне от септата Джирад, на Гошиен Айил.

Докато се мъчеше да избере между двете пелерини, грубата, от кафява вълна и копринената, с подплата, която бе купила от Кадийр — търговецът беше разпродал всичко във фургоните си, за да освободи място за товара на Моарейн, при това на много добра цена — Егвийн спря и изгледа жената намръщено. Това не беше уместният отговор. Беше чула, че някаква безнадеждност е обхванала част от гай-шайн. След като годината и един ден минеха, те просто отказваха да свалят бялата роба.

— Колко време ти остава? — попита тя.

Коинде се присви и почти обгърна коленете си.

— Аз съм гай-шайн.

— Но кога ще можеш да се върнеш в своята септа, в твърдината си?

— Аз съм гай-шайн — отвърна хрипливо жената, навела лице към чергите. — Ако отговорът не ви харесва, накажете ме, но друг не мога да ви дам.

— Я не бъди глупава — скастри я Егвийн. — И се изправи. Не си жаба.

Жената с бялата роба моментално се подчини и седна на пети, изчаквайки покорно следващата й заповед. Краткия изблик на непокорство все едно изобщо не го бе имало.

Егвийн си пое дълбоко дъх. Жената се бе устроила добре в собственото си примирение. Глупаво, но не можеше да направи нищо, за да промени това. Както и да е, от нея сега се очакваше да тръгне за потилнята, а не да си говори с Коинде.

Спомни си за студа и се озърна колебливо. Леденият полъх беше накарал двата големи бели цвята, положени в една плитка купа, почти да се затворят. Бяха от едно растение, наречено сегаде — дебело, сбръчкано нещо с много тръни вместо листа. Беше се натъкнала тази заран на Авиенда — айилката гледаше втренчено цветовете в ръцете си, сепна се, когато я видя, и веднага ги пъхна в шепите й, като й каза, че ги е откъснала за нея. Егвийн реши, че у Авиенда все още е останало достатъчно от Девата, за да не иска да си признае, че обича цветята. Макар че, като се замислеше, нерядко беше виждала Деви да носят цвете в косите си или на дрехите.

„Просто се опитваш да го отложиш, Егвийн ал-Вийр. А сега престани да се държиш като тъпа кратуна, тъпкана с вълна! Глупава си също като Коинде.“

— Хайде, води ме — каза тя и едва успя да се загърне с вълненото наметало преди жената да отметне процепа, за да й отвори път в смразяващата до кости нощ.

Звездите отгоре искряха като треперливи точици в тъмнината, а луната светеше ярко в третата си четвъртина. Станът на Мъдрите бе на по-малко от стотина крачки от мястото, където една от улиците на Руйдийн свършваше сред вкочанена, напукана глина и камънаци. Лунните сенки превръщаха града в странна купчина скални грамади. Процепите на всички шатри бяха спуснати, миризми на огньове и готвено изпълваха въздуха.

Другите Мъдри идваха тук за почти ежедневните си събирания, но нощите прекарваха със своите септи. Дори сега някои от тях спяха в Руйдийн. Но Баир — не и не. Това беше най-близкото разстояние до града, до което Баир се бе съгласила да се приближат. Ако не беше Ранд, несъмнено щеше да настои да си вдигнат бивака сред планините.

Егвийн плътно се загърна в наметалото и закрачи колкото можеше по-бързо. Коинде бързаше пред нея. Егвийн нямаше нужда гай-шайн да я води, но след като жената беше изпратена да я заведе, щеше да се засрами и навярно да се обиди, ако не й позволеше.

Шатрата за потене не се отличаваше особено от останалите — ниска и широка, със свалени отвсякъде краища, само че дупката за дима беше покрита. Наблизо тлееха въглени от загаснал огън и осветяваха няколко купчинки прилежно сгънати женски дрехи до входа на шатрата.

Егвийн си пое дълбок, вледеняващ дъх, набързо изу обувките си, остави наметалото да падне и почти се хвърли в шатрата. Миг на тръпнещ хлад, преди платнището да се спусне зад гърба й, после парата мигом я обгърна и потта заблестя на ситни капчици по тялото й, още докато пъхтеше тежко и трепереше.

Трите Мъдри, които я учеха на сънебродството, се потяха най-безгрижно, дългите им до кръста коси бяха провиснали влажни около телата им. Баир си говореше с Мелайне, чиято зеленоока хубост и червено-златиста коса бе в рязък контраст със сбръчканото лице на по-старата жена и белите й сплъстени кичури. Амис също беше белокоса — или може би косата й беше толкова бледоруса, че изглеждаше почти бяла — но съвсем нямаше вид на стара. Тя и Мелайне можеха да преливат — не много от Мъдрите го умееха — и във външния й вид се долавяше нещо от лишената от възраст айезседайска застиналост. Моарейн, която изглеждаше крехка и мъничка до тях, имаше също така невъзмутим вид въпреки потта, която се лееше по бледото й голо тяло. В нея се долавяше някак царствено упорство да не признае, че няма дрехи. Мъдрите използваха тънки закривени късчета бронз, които наричаха стаера, за да смъкват с тях потта и натрупаната през деня кир.

Авиенда клечеше изпотена до пълния с горещи големи камъни черен казан в средата на шатрата и грижливо прехвърляше вътре с помощта на маши последния камък от един по-малък казан. После плисна вода от една кратуна, за да усили парата. Ако оставеше парата да спадне много, в най-добрия случай щяха да я нахокат сурово. Следващия път, когато Мъдрите се съберяха в шатрата потилия, щеше да бъде ред на Егвийн да поддържа камъните.

Егвийн внимателно приседна с кръстосани нозе до Баир — вместо с черги, тук подът беше покрит с камъни, неприятно сгорещени и влажни — и изумена забеляза, че Авиенда има следи от бичуване по гърба, и то скорошни. Авиенда седна до Егвийн. Лицето й бе каменно като пода, но раменете й потръпнаха.

Такова нещо Егвийн не беше очаквала. Мъдрите поддържаха строга дисциплина — по-тежка дори отколкото в Кулата, където дисциплината също си я биваше — но Авиенда се трудеше над обучението си да прелива с мрачно упорство. Да сънебродства не можеше, но със сигурност полагаше също толкова усилия да изучи всяко друго умение, полагащо се на една Мъдра, колкото навярно бе полагала, докато се бе учила на оръжията, за да стане Дева. Разбира се, когато бе признала, че е уведомила Ранд, че Мъдрите надничат в сънищата му, те я бяха накарали три дни да копае дупки, дълбоки до рамото й, и след това да ги заравя, но това беше един от много редките случаи, в които Авиенда си бе позволила да направи грешна стъпка. Амис и другите две я бяха сочили на Егвийн като пример за покорно послушание и подобаваща упоритост толкова често, че понякога на Егвийн и се дощяваше да се развика — нищо че Авиенда й беше приятелка.

— Много се забави — каза раздразнено Баир, докато Егвийн се наместваше плахо върху ръбестите камъни. Гласът на старата жена беше тънък и треперлив като тръстика на вятър, но желязна тръстика.

— Моля за извинение — отвърна Егвийн. Толкова. Надяваше се да е прозвучало достатъчно покорно.

Баир изсумтя.

— Ти може да си Айез Седай отвъд Драконовата стена, но тук си само ученичка, а ученичката не може да се размотава. Когато пратя да повикат Авиенда, или я изпратя да донесе нещо, тя тича, дори да съм поискала една карфица. Няма да е никак зле да се постараеш като нея.

Егвийн се изчерви и се постара да придаде още кротост на гласа си.

— Ще се постарая, Баир. — Това беше първият път, в който една от Мъдрите бе направила това сравнение пред други присъстващи. Тя погледна Авиенда крадешком и с изненада забеляза, че приятелката й се е умислила. Понякога й се искаше нейната „почти-сестра“ да не е чак толкова добър пример.

— Момичето или ще се научи, Баир, или няма — намеси се раздразнено Мелайне. — Ако смяташ, че има нужда, по-късно я понаучи на точност. — Не повече от десет или дванадесет години по-възрастна от Авиенда, тя обикновено говореше така, сякаш има трън под полата си. А и да имаше, нямаше да се помръдне. Щеше да очаква скалата под нея да се мръдне, но не и тя. — Пак ти казвам, Моарейн Седай, айилците следват Оня, що иде със Зората, а не Бялата кула.

Очевидно бяха решили Егвийн да чуе всичко, което си говореха.

— Възможно е — каза равнодушно Амис — Айил отново да започне да служи на Айез Седай, но това време все още не е настъпило, Моарейн Седай. — Тя продължи да се търка, гледайки Айез Седай с непоклатимо спокойствие.

Щеше да настъпи, знаеше Егвийн, след като Моарейн бе разбрала, че някои от Мъдрите могат да преливат. Айез Седай щяха да започнат да кръстосват Пустошта, за да издирват момичета, които могат да бъдат научени, и почти със сигурност щяха да се опитат да отведат в Кулата и всяка Мъдра, притежаваща тази способност. Преди време се беше тревожила, че Мъдрите може да бъдат хокани и наставлявани, да им отнемат всичко, което си имаха и на което държаха. Айез Седай никога не оставяха една жена да избяга от Кулата за дълго. Вече не се тревожеше, но самите Мъдри, изглежда, много се притесняваха от това. Амис и Мелайне не отстъпваха на която и да било Айез Седай по упорство, нещо, което ежедневно доказваха с Моарейн. Баир като едното нищо можеше да накара самата Сюан Санче да прескача обръчи, а при това дори не можеше да прелива.

А между другото, Баир не се смяташе за Мъдрата с най-силна воля. Тази чест се падаше на една още по-стара жена, Сорилея, от септата Джарра на Чарийн Айил. Мъдрата от твърдината Шенде можеше да прелива по-малко от повечето новачки, но беше в състояние да направи всяка Мъдра покорна като гай-шайн заради най-малката простъпка. И не само че можеше, ами и го правеше. Не, нямаше никакъв смисъл да се притеснява от това, че Мъдрите могат да бъдат заплашени.

— Разбираемо е, че искаш да опазиш вашите земи — вметна Баир, — но Ранд ал-Тор очевидно не смята да ни поведе за наказание. Никой, който се подчини на Оня, що иде със Зората и на Айил, няма да пострада. — И толкова. Как иначе.

— Загрижена съм не само за опазването на човешки живот и на държавите. — Моарейн изтри с пръст потта от челото си с царствен жест, но гласът й остана плътен като на Мелайне. — Ако го позволите, ще бъде гибелно. Замисъл от толкова години е на път да даде плодове, а сега той може да провали всичко.

— Замисъл на Бялата кула — вметна Амис. — Тези замисли нямат нищо общо с нас. Ние, както и останалите Мъдри, трябва да се погрижим за благото на Айил. Ще се погрижим айилците да сторят това, което е най-добро за Айил.

Егвийн се зачуди какво ли биха казали вождовете на кланове за всичко това. Разбира се, те често се оплакваха, че Мъдрите се месят в работи, които не са техни, тъй че това вероятно нямаше да ги изненада. Вождовете до един изглеждаха волеви и интелигентни мъже, но тя не вярваше, че имат повече шансове срещу съюзените Мъдри, отколкото селският съвет у дома срещу Женския кръг.

Този път обаче Моарейн беше права.

— Ако Ранд… — понечи да се намеси Егвийн, но Баир я прекъсна сурово:

— Ще чуем какво имаш да ни кажеш по-късно, момиче. Това, което знаеш за Ранд ал-Тор, е ценно, но сега ще стоиш мирно и ще слушаш, докато не те поканят да говориш. И недей да ми се мусиш такава, че ей сега ще ти предпиша чай от синкавица.

Егвийн отвърна с мълчалива гримаса. Уважението към Айез Седай, макар и уважение между равни, почти не включваше ученичката, дори да вярваха, че наистина е Айез Седай. Във всеки случай тя предпочете да задържи езика зад зъбите си. Баир беше в състояние да я накара да й донесе торбата с билки и да си свари сама неописуемо горчивия чай. Нямаше никакво друго предназначение освен да лекува цупене, мусене или каквото още не се харесаше на Мъдрата, което се постигаше единствено благодарение на горчивината му. Авиенда я потупа утешително по рамото.

— Убедени ли сте, че това няма да е гибелно и за самите айилци? — Сигурно беше много трудно да придаваш на гласа си хладина като на планински ручей, когато си лъснала от главата до петите от собствената си пот. Моарейн обаче, изглежда, изобщо не се затрудняваше. — Отново ще се повтори Айилската война. Вие ще убивате, ще опожарявате и ще плячкосвате градове както тогава, докато не настроите всеки мъж и жена срещу себе си.

— Петината си я взимаме по право, Айез Седай — заяви Мелайне и отметна дългата си коса, за да може да затърка със стаерата гладкото си рамо. Натежала от парата, гъстата й коса блестеше като коприна. — Не сме взели повече дори от дървоубийците. — Учтивият поглед, който хвърли на Моарейн, беше твърде многозначителен. Знаеше, че тя е кайриенка. — Вашите крале и кралици прибират не по-малко под формата на данъци.

— А когато държавите се обърнат срещу вас? — настоя Моарейн. — По време на Айилската война обединените държави ви принудиха да отстъпите. Това може да се случи отново, с големи жертви и от двете страни.

— Никой от нас не се бои от смъртта, Айез Седай — увери я Амис, усмихвайки се така мило, сякаш обясняваше нещо на малко детенце. — Животът е сън, от който всички ние трябва да се пробудим преди да засънуваме отново. Освен това само четири клана пресякоха тогава Драконовата стена под водачеството на Джандуин. Сега тук вече са шест, а ти сама твърдиш, че Ранд ал-Тор смята да привлече всички кланове.

— Пророчеството на Руйдийн казва, че той ще ни прекърши. — Искрата в зеленоокия поглед на Мелайне можеше да е предназначена за Моарейн или пък да означава, че съвсем не е толкова примирена, колкото си даваше вид. — Има ли значение дали това ще стане тук или отвъд Драконовата стена?

— Така ще го лишите от всякаква подкрепа на народите западно от Драконовата стена — каза Моарейн. Изглеждаше спокойна както обикновено, но остротата в тона й подсказваше, че е ядосана. — Той има нужда от тяхната подкрепа!

— Той има подкрепата на народа на Айил — изтъкна й Баир с крехкичкия си неумолим гласец. Наблягаше на всяка дума с енергично отъркване на кожата си с тънкото метално стъргало. — Клановете никога не са били един народ, но сега той ни превърна в такъв.

— Няма да ти съдействаме да го превърнеш в такова нещо, Моарейн Седай — добави Амис също така твърдо.

— Сега вече можеш да ни оставиш, Айез Седай, ако обичаш — каза Баир. — Вече обсъдихме това, което искаше, ще продължим и утре. — Колкото и учтиво да беше произнесено, все пак си беше подкана да напусне.

— Ще ви оставя — отвърна Моарейн, отново с царствено спокойствие. Изрече го така, сякаш беше нейно лично решение. Вече беше привикнала с навика на Мъдрите да й показват изрично, че не признават авторитета на Кулата. — Имам други неща, за които трябва да се погрижа.

Последното сигурно си беше чистата истина. Нещо свързано с Ранд, най-вероятно. Егвийн прояви достатъчно благоразумие да не попита. Ако Моарейн искаше тя да го научи, щеше да й го каже, а ако не… Ако не, щеше да получи някакъв хлъзгав отговор заради възбраната над Айез Седай да лъжат, или пък щеше да й се отвърне грубо, че не е нейна работа. Моарейн много добре знаеше, че „Егвийн Седай от Зелената Аджа“ си е чиста измама. Пред хората търпеше лъжата, но иначе поставяше Егвийн на мястото, което й се полагаше, всеки път, когато това я устройваше.

Веднага щом Моарейн излезе, причинявайки моментен полъх на мраз, Амис каза:

— Авиенда, налей чая.

Младата айилка се сепна и отвори устата си на два пъти, преди да успее да промълви плахо:

— Но аз още не съм го сварила. — След което бързо изпълзя от шатрата на четири крака. Вторият мразовит повей замъгли парата.

Мъдрите се спогледаха почти толкова слисани, колкото беше Авиенда. Както и Егвийн. Авиенда изпълняваше дори най-трудните си задължения безукорно, макар и не винаги цъфтяща от радост. Нещо много сериозно трябваше да я е обезпокоило, за да забрави да запари чая. Мъдрите винаги искаха чай.

— Още пара, момиче — каза Мелайне.

Това беше за нея, съобрази Егвийн — нали Авиенда беше излязла. Тя пъргаво скочи да наплиска вода върху камъните и преля, за да ги загрее още, както и котела, докато не чу как камъните запукаха, а котелът заизлъчва горещина като фурна. Тлъсти облаци гореща пара се завихриха и изпълниха шатрата до предел. Амис кимна одобрително. Двете с Мелайне, естествено, можеха да видят сиянието на сайдар, което я бе обкръжило, въпреки че тя самата не можеше. Мелайне продължи невъзмутимо да се търка със своята стаера.

След като се освободи от Верния извор, Егвийн отново си седна на мястото, наведе се към Баир и зашепна:

— Сбъркала ли е нещо Авиенда? — Не знаеше как щеше да се почувства самата Авиенда, ако я попита, а не искаше да я притеснява, дори и зад гърба й.

Баир не изпитваше подобни угризения.

— Имаш предвид синините от бича? — каза старата най-невъзмутимо. — Дойде при мен и ми каза, че днес е излъгала два пъти, макар да не пожела да сподели пред кого и за какво. Беше си нейна лична работа, разбира се, щом като не е излъгала някоя Мъдра, но настояваше, че честта и изисква да претърпи тох.

— Тя те е помолила да я… — ахна Егвийн и не успя да довърши. Баир кимна, сякаш за нея в тази случка нямаше нищо ненормално.

— Шибнах й още няколко камшика допълнително за това, че ми отвори работа. Ако е бил замесен джи, нейният дълг не е моя работа. Най-вероятно нейните така наречени лъжи са някаква дреболия, засягаща единствено Фар Дарейз Май. Девите, дори бивши Деви, понякога са не по-малко суетни от мъжете на тази тема. — Амис я изгледа многозначително, което и гъстата пара не можа да скрие. Също като Авиенда, Амис някога беше била Фар Дарейз Май. Преди да стане Мъдра.

Егвийн изобщо не познаваше айилец, който да не е суетен на тема джи-е-тох, от нейна гледна точка. Но чак толкова! Изглежда, всички айилци просто бяха побъркани.

Междувременно Баир бе сменила темата.

— Напоследък в Триделната земя има много повече Изгубени, отколкото мога да си спомня да е имало някога — обърна се тя към всички в шатрата. Така айилците винаги наричаха Калайджиите, народа Туатан.

— Бягат от неприятностите отвъд Драконовата стена. — Презрението в гласа на Мелайне бе неприкрито.

— Чух — рече замислено Амис, — че някои от онези, които побягнаха в замъглението си, са отишли при Изгубените и са помолили да ги приемат. — Последва дълго мълчание. Сега всички вече знаеха, че Туатан имаха същия произход като самите тях, че са се отцепили от тях още преди Айил да прекоси Гръбнака на света на път за Пустошта, но това знание само бе задълбочило неприязънта им.

— Той наистина носи промяна — прошепна дрезгаво Мелайне сред парата.

— Мислех, че сте се примирили с промените, които носи — каза Егвийн с глас, изпълнен със съчувствие. Сигурно им беше много трудно да разберат, че целият им живот е отишъл напразно. Почти очакваше да й кажат отново да си държи езика, но това не се случи.

— Примирили — промълви Баир, сякаш опитваше думата на вкус. — По-добре ще е да се каже, че ги понасяме, доколкото ни е по силите.

— Той всичко подлага на превращение — отрони угрижено Амис. — Руйдийн. Изгубените. Отчаянието, замъгляването на умовете. Да се кажат неща, които не биваше да се споменават. — Мъдрите, както и всички останали айилци впрочем, все още изпитваха затруднение да говорят за тези неща.

— Девите са се скупчили около него така, сякаш му дължат повече, отколкото на собствените си кланове — добави Баир. — За първи път от толкова време допуснаха мъж под Покрива си. — За миг Амис като че ли се накани да каже нещо, но всичко, което знаеше за делата на Фар Дарейз Май, го споделяше единствено с онези, които бяха или са били някога Деви на копието.

— А и вождовете вече не ни слушат както по-рано — измърмори Мелайне. — О, за съвети молят както винаги — все още не са оглупели напълно, — но Баел вече отказва да ми каже какво е казал на Ранд ал-Тор или какво Ранд ал-Тор му е казал. Отвръща ми да питам Ранд ал-Тор, а Ранд ал-Тор ми казва да питам Баел… Той винаги е бил опърничав, раздразнителен мъж, но напоследък съвсем се е разпасал. Понякога ми се дощява да го ударя по главата с някоя дебела тояга. — Амис и Баир се изкикотиха, сякаш бяха чули нещо много смешно. А може би просто им се искаше да се посмеят, за да забравят за малко за промените.

— Само три неща можеш да направиш с такъв мъж — изкиска се Баир. — Да стоиш настрана от него, да го убиеш или да се омъжиш за него.

Мелайне внезапно се вкочани и загорялото й от слънцето лице поруменя. За миг Егвийн си помисли, че златокосата Мъдра ей сега ще изстреля от устата си думи, по-нажежени и от лицето й. Но в този момент хапещият мразовит полъх възвести връщането на Авиенда, понесла изящен сребърен поднос с жълта гледжосана кана за чай, тънки чашки от златист порцелан на Морския народ и мраморно бурканче с мед.

Все още трепереше, докато наливаше чашите — сигурно не си беше направила труда да си наметне нещо отвън — и припряно раздаде чашките и меда. За себе си и за Егвийн не наля чай, докато Амис не я подкани да го направи, разбира се.

— Още пара — каза Мелайне. Хладният въздух, изглежда, бе поохладил и настроението й. Авиенда постави чашката си на пода, без да я пълни, и запълзя към кратуната, явно стараейки се да възмезди пропуска си с чая.

— Егвийн — каза Амис, отпивайки от чашката си, — как би го приел Ранд ал-Тор, ако Авиенда го помоли да й разреши да спи в спалнята му? — Авиенда замръзна с кратуната в ръка.

— В спалнята му?! — зяпна Егвийн. — Не можете да искате от нея да направи такова нещо! Не можете!

— Глупаво момиче — промърмори Баир. — Не искаме от нея да сподели постелята му. Но дали той ще си помисли, че го моли точно за това? Дали изобщо ще го позволи? Мъжете в най-добрия случай са странни същества, а той не е отрасъл сред нас, така че е дори по-странен.

— Той със сигурност не би си помислил подобно нещо — изломоти набързо Егвийн и добави малко по-спокойно: — Не смятам, че ще си го помисли. Но не е редно. Просто не е редно!

— Моля ви да не искате това от мен — отрони Авиенда с много по-хрисим гласец, отколкото Егвийн можеше да допусне, че е способна да докара. Плискаше вода с резки жестове и облаците пара пак взеха да се кълбят. — През последните няколко дни изучих твърде много, след като не се налагаше да си губя времето при него. Откакто позволихте на Егвийн и Моарейн да ми помагат с преливането, се уча дори по-бързо. Не че те ме учат по-добре от вас, разбира се — добави тя припряно. — Но много искам да се уча.

— Пак ще се учиш — каза Мелайне. — Няма да е нужно да стоиш до него неотлъчно. Приспособиш ли се, уроците ти няма да се забавят особено. Все пак не учиш, докато спиш.

— Не мога — изломоти Авиенда, свела глава над кратуната. После добави по-високо и малко по-решително: — Няма да го направя. — Тя вдигна глава и очите й се превърнаха на синьо-зелени пламъци. — Отказвам да бъда там, когато пак привика онази фръцла Изендре под завивките си!

Егвийн я изгледа невярващо.

— Изендре! — Беше чула — и с цялата си душа не бе одобрила — скандалния начин, по който Девите държаха жената гола, но това! — Не искаш да кажеш, че той…

— Млък! — изплющя като камшик гласът на Баир. Синеокият й поглед можеше да строши камък. — И двете да мълчите! И двете сте млади, но дори Девите би трябвало да знаят, че мъжете могат да се държат глупаво, особено когато не са прикрепени към някоя жена, която да ги напътства.

— Радвам се — вметна сухо Амис, — че вече не сдържаш толкова здраво чувствата си, Авиенда. Колкото до това, Девите понякога са не по-малко глупави от мъжете. Много добре си го спомням и все още ме притеснява. Освободените чувства замъгляват за миг разума, но задържаш ли ги, могат да го замъглят завинаги. Просто се старай да не ги освобождаваш твърде често и да ги държиш под контрол, когато е най-добре.

Мелайне се наведе напред и се подпря на ръце. Потта от челото й закапа върху котела.

— Знаеш съдбата си, Авиенда. Един ден ти ще станеш Мъдра с огромна сила и огромно влияние, ако не и повече. В теб и сега има твърде много сила. Разбрах го още при първото ти изпитание, и тя ще ти помогне в това.

— Моята чест — изхриптя Авиенда и преглътна, без да може да продължи. Присви се, гушнала кратунката до гърдите си, сякаш всичката чест, която искаше да защити, се съдържаше в нея.

— Шарката не разбира от джи-е-тох — поучи я Баир с нищожна нотка съчувствие, ако изобщо я имаше. — Само от това, което трябва да е и ще бъде. Мъже и Деви се борят срещу съдбата дори когато е ясно, че Шарката ги втъкава въпреки личната им съпротива, но ти вече не си Фар Дарейз Май. Време е да се научиш да яхаш съдбата. Едва след като се покориш на Шарката, ще бъдеш способна да контролираш посоката на своя живот. Бориш ли се, Шарката ще те втъче макар и насила, и ти ще намериш само нещастие и болка там, където би могла да изпиташ удовлетворение.

За Егвийн това до голяма степен прозвуча като наставленията, които бе слушала във връзка с Единствената сила. За да контролираш сайдар най-напред трябва да му се покориш. Съпротивляваш ли се, той ще те връхлети неудържимо и ще те обладае. Но всичко това все още не обясняваше защо искаха от Авиенда да направи това. Отново ги попита и добави:

— Все пак не е редно.

Вместо отговор Амис каза:

— Ще й откаже ли Ранд ал-Тор? Ние не можем да го принудим. — Баир и Мелайне гледаха Егвийн също толкова напрегнато, колкото и Амис.

Нямаше да й кажат защо. По-лесно беше да накараш един камък да проговори, отколкото да измъкнеш нещо от устата на една Мъдра въпреки волята й. Авиенда оглеждаше съсредоточено и много упорито пръстите на краката си. Много добре знаеше, че Мъдрите ще постигнат своето по един или друг начин.

— Не знам — отвърна замислено Егвийн. — Напоследък не го познавам така добре, както по-рано. — Съжаляваше за това, но толкова много неща се бяха случили в последно време, дори да изключеше това, че вече го обичаше само като брат. Нейното обучение, в Кулата, както и тук, беше променило някои неща точно толкова, колкото неговото превръщане в това, в което се бе превърнал. — Ако му предложите приемливо основание, може би. Струва ми се, че той харесва Авиенда. — Младата айилка отрони тежка въздишка, без да вдига очи.

— Приемливо основание — изсумтя Баир. — Когато бях момиче, всеки мъж щеше да цъфне от радост, щом някоя млада жена прояви към него такъв интерес. Щеше сам да изприпка да набере цветята за брачния й венец. — Авиенда се сепна и изгледа Мъдрите с явно все още незагасналата си ярост. — Е добре, ще измислим ние основание, каквото дори един мъж, отраснал във влажните земи, ще може да приеме.

— Остават още няколко нощи до уговорената ти среща в Тел-айеран-риод — каза Амис. — Този път с Нинив.

— Тази може да научи много — вметна Баир, — стига да не беше толкова опърничава.

— Дотогава нощите ти са свободни — каза Мелайне. — Ще рече, ако не се пъхаш в Тел-айеран-риод без нас.

Егвийн се досети какво предстои.

— Разбира се, че не — отвърна им тя. Правила го беше, но съвсем мъничко. Ако си беше позволила малко повечко, със сигурност щяха да разберат веднага.

— Успяла ли си да се добереш до сънищата било на Нинив или на Елейн? — попита я Амис. Ей така, между другото.

— Не, Амис.

Намирането на нечии чужди сънища беше много по-трудно, отколкото пристъпването в Тел-айеран-риод, Света на сънищата, особено ако този някой се намираше много далече. По-лесно беше, когато са по-наблизо и когато ги познаваш по-добре. Мъдрите все още настояваха да не влиза в Тел-айеран-риод, без те да са с нея, но влизането в чужди сънища може би беше също толкова опасно по свой начин. В Тел-айеран-риод тя до голяма степен можеше да контролира както себе си, така и нещата наоколо, стига някоя от Мъдрите да не поемеше нещата. Способността й да владее Тел-айеран-риод нарастваше, но тя все още не можеше да се сравнява с тях. В нечий сън обаче човек се превръщаше в част от съня. Изискваше се неимоверно усилие да не се държиш така, както му се иска на сънуващия, а така, както го изисква самият сън, и понякога не се получаваше. Мъдрите много предпазливо се стараеха да не навлизат дълбоко в сънищата на Ранд, когато ги следяха. Но въпреки това настояваха тя да се научи. След като бяха приели да я учат на сънебродство, смятаха да я научат на всичко, което знаеха.

Не че се съпротивляваше, но няколкото пъти, в които я бяха накарали да се упражни, веднъж със самите тях и веднъж с Руарк, си беше истинска мъка. Мъдрите владееха в изключителна степен собствените си сънища, така че това, което й се случи там — казаха й, че са го правили, за да й покажат опасностите — си беше изцяло тяхно деяние, но се беше изумила в съня на Руарк, когато разбра, че той си я представя почти като дете, като най-малките си дъщери. И в един фатален миг за малко щеше да загуби самоконтрол. След това изпитание тя наистина бе започнала да се държи пред него като малко дете. Не можеше да погледне възрастния мъж, без да си спомни, че й е подарил кукличка затова, че се учи прилежно. И беше толкова доволна от подаръка, колкото и от похвалата му. Наложи се Амис да дойде и да я отвлече от щастливата й игра с кукличката. Това, че Амис го бе научила, беше достатъчно неприятно, но на всичко отгоре Егвийн подозираше, че и Руарк го помни.

— Трябва да продължиш опитите — каза Амис. — Ти имаш необходимата сила, за да ги достигнеш, колкото и да са далеко. И никак няма да ти навреди да разбереш как те виждат те.

Виж, за последното тя не беше съвсем сигурна. Елейн й беше приятелка, но Нинив бе Премъдрата на Емондово поле през по-голямата част от детството й. Подозираше, че сънищата на Нинив за нея ще са още по-неприятни, отколкото този на Руарк.

— Тази нощ ще спя извън шатрите — продължи Амис. — Не много далече. Би трябвало да ме намериш лесно, ако се опиташ. Ако не сънувам за теб, ще поговорим за това утре.

Егвийн едва потисна пъшкането си. Амис я беше отвела в сънищата на Руарк — тя самата бе останала там само за миг, колкото да разбере като каква все още я вижда Руарк — непроменена, досущ като младата жена, за която се бе оженил — и Мъдрата досега винаги беше спала в същата шатра, когато я караше да опита.

— Добре — каза Баир и потърка длани. — Вече чухме каквото искахме да чуем. Вие можете да останете колкото си искате, но аз вече се чувствам достатъчно чиста, за да се пъхна под одеялата. Не съм толкова млада като вас. — Млада или не, тя сигурно можеше да ги надбяга всичките и да ги носи на ръце по останалата част от пътя.

Докато Баир ставаше, Мелайне проговори, и странно за нея — някак колебливо.

— Имам нужда… Трябва да те помоля за помощ, Баир. И теб, Амис. — Баир отново седна и двете с Амис загледаха Мелайне с очакване. — Искам… да ви помоля да си поговорите с Доринда за мен. — Последните думи се изляха напористо. Амис се ухили широко, а Баир изграчи. Авиенда, изглежда, също разбра за какво става дума и изглеждаше слисана, но Егвийн ги гледаше с пълно недоумение.

Баир се засмя.

— Ти винаги си твърдяла, че не ти трябва мъж и не искаш такъв. Аз трима съм погребала и не бих се отказала от четвърти, Много са полезни в студената нощ.

— Всяка жена може да си промени мнението. — Гласът на Мелайне беше достатъчно твърд, но почервенелите й бузи я издаваха. — Не мога да се отдръпна от Баел, нито мога да го убия. Ако Доринда ме приеме като сестро-жена, ще поставя брачния си венец в краката на Баел.

— Ами ако го стъпче, вместо да го вдигне? — попита Баир, а пък Амис падна по гръб, закикоти се и се запляска по бедрата.

Егвийн не смяташе, че има опасност да стане така, доколкото познаваше айилските нрави. Ако Доринда решеше, че иска Мелайне за своя сестро-жена, Баел нямаше да може да каже нищо по въпроса. Честно казано, вече не я шокираше толкова фактът, че един мъж може да има две жени. Не съвсем. „Различни страни, различни обичаи“ — напомни си тя твърдо. Така и не бе успяла да се насили да попита, но доколкото разбираше, възможно бе и една айилка да си има двама мъже. Айилците наистина бяха странен народ.

— Моля ви да действате за това нещо като мои първосестри. Мисля, че Доринда ме харесва достатъчно.

Щом Мелайне изрече тези думи, веселостта, обладала другите две жени, се промени в нещо друго. Те продължиха да се смеят, но в същото време я запрегръщаха и започнаха да й говорят колко се радват за нея и колко добре ще й бъде с Баел. Амис и Баир във всеки случай приемаха съгласието на Доринда за нещо подразбиращо се от само себе си. Трите излязоха, хванати ръка за ръка, развеселени като момиченца. На не и преди да се разпоредят на Егвийн и Авиенда да оправят шатрата, естествено.

— Егвийн, може ли някоя жена от вашата земя да приеме друга за своя сестро-жена? — попита Авиенда, докато отпушваше дупката за пушека на тавана с помощта на дълга пръчка.

Егвийн съжали, че не оставиха това задължение за най-накрая. Топлината моментално започна да се изцежда.

— Не знам — каза тя, докато бързо събираше чашите и мраморния съд с меда. Стаерите също така се озовала върху подноса. — Не мисля. Е, може би, ако е много близка приятелка — добави тя припряно. Не виждаше смисъл да показва несъгласието си с айилските нрави.

Авиенда само изръмжа и продължи да бута капака на комина.

Егвийн изприпка навън, зъбите й тракаха също като чашките за чая и бронзовите стъргала върху подноса. Мъдрите вече се обличаха, без да бързат, все едно че беше топла нощ и се намираха в покоите си в някоя твърдина. Нечия фигура в бяла роба, смътна на лунната светлина, пое подноса от ръцете й и тя бързо потърси с очи своето наметало и обувките си. Нямаше ги.

— Изпратих нещата ти в шатрата — каза й Баир, докато пристягаше връзките на блузата си. — Засега няма да ти трябват.

Стомахът на Егвийн се смъкна до петите й. Тя заподскача на място и се запляска по ръцете и раменете в безплодно усилие да се стопли. Добре поне че не й казаха да спре. Внезапно осъзна, че силуетът в снежната роба, понесъл подноса, е прекалено висок дори за айилка. Стиснала тракащите си зъби, тя изгледа с гняв Мъдрите, на които сякаш им беше все едно дали ще измръзне до смърт, или не. За айилските жени можеше и да е без значение дали някой мъж ще ги види съвсем голи, още повече ако бе гай-шайн, но за нея беше!

След миг Авиенда се присъедини към тях и като я видя да подскача на място, остана така, без да си направи труда да си вдигне дрехите. Не й личеше студът да я притеснява повече, отколкото Мъдрите.

— Сега — каза Баир, докато бавно нагласяваше шала около раменете си — ти, Авиенда, не само че си опърничава като някой мъж, но дори не можеш да запомниш една проста задачка, която си изпълнявала толкова пъти. А ти, Егвийн, си също толкова опърничава и продължаваш да си въобразяваш, че можеш да се мотаеш в шатрата си, когато са те повикали. Да се надяваме, че петдесет обиколки около лагера ще посмекчат тази ваша опърничавост, ще ви прочистят мозъците и ще ви напомнят как трябва да се отзовавате на повикванията и на задачите си. Хайде, пръждосвайте се.

Без дума да каже, Авиенда се затича с дълги крачки към края на стана, отбягвайки с лекота скритите в мрака въжета на шатрите. Егвийн се поколеба само за миг, преди да я последва. Айилката позабави скоростта си, за да се изравнят. Нощният въздух смразяваше Егвийн, а напуканата глина под нозете й беше също така ледена и на всичкото отгоре се мъчеше да защипе пръстите й. Авиенда тичаше леко и без никакво усилие.

Когато стигнаха последната шатра и завиха на юг, Авиенда каза:

— Знаеш ли защо се уча толкова усърдно? — Нито студът, нито тичането се бяха отразили на гласа й.

Егвийн трепереше толкова силно, че едва успя да промълви:

— Не. З-защо?

— Защото Баир и другите винаги ми сочат теб и ми повтарят колко лесно си се учела, как никога не се налагало да ти повтарят едно и също нещо два пъти. Казват ми, че трябва да се старая да приличам повече на теб. — Тя изгледа Егвийн накриво и Егвийн сподели смеха й, без да спират да тичат. — Това е само една от причините. Нещата, които се уча да правя… — Авиенда поклати глава в нескрита почуда. — А и Силата. Никога не бях го изпитвала. Толкова жива. Мога да усетя и най-слабия аромат, да почувствам и най-лекия полъх във въздуха.

— Опасно е да я задържаш твърде дълго и да привличаш твърде много — каза Егвийн. Тичането като че ли наистина бе започнало да я стопля, въпреки че от време на време продължаваха да я пронизват тръпки. — Казах ти го и съм убедена, че Мъдрите също са те предупредили.

Авиенда само изсумтя.

— Да не мислиш, че сама ще пробода крака си с копие?

За известно време продължиха да тичат мълчаливо.

— Ранд наистина ли… — попита най-сетне Егвийн. Студът нямаше нищо общо със затруднението, което изпита, докато изрече тези думи. Всъщност тя бе започнала отново да се поти. — Имах предвид… Изендре? — Не можа да се насили да го каже по-ясно.

Авиенда помълча, после отговори:

— Не мисля, че го е направил. — Гласът й прозвуча ядосано. — Но дали тя щеше да пренебрегне пердаха, който я чака, ако той не е проявил интерес към нея? Тя е една жалка влагоземска крава, която само чака мъжете да й скочат. Видях го как я гледа, въпреки че се опита да го скрие. Приятничко му беше.

Егвийн се зачуди дали приятелката й мисли и за нея като за „влагоземска крава“. Сигурно не, иначе нямаше да са приятелки. Но Авиенда така и не се беше научила да се притеснява да не би това, което говори, да не нарани някого. Сигурно щеше да се изненада, ако разбереше, че Егвийн е в състояние дори да си помисли, че думите й са обидни.

— Така, както Девите са я накарали да се облече — призна неохотно Егвийн, — всеки мъж ще я гледа. — Сети се, че самата тя преди малко беше видяна без дрехи от мъж, огледа се панически, спъна се и едва не падна. Доколкото можеше да види, нощта беше безлюдна. Дори Мъдрите вече се бяха прибрали в шатрите си. На топло, под одеялата си. Тя самата се потеше, но капчиците пот сякаш напираха да замръзнат още щом избиеха по кожата й.

— Той принадлежи на Елейн — изръмжа свирепо Авиенда.

— Признавам, че не разбирам напълно вашите нрави, но нашите не са като вашите. Той не е сгоден за Елейн. — „Защо ли го защитавам? Тъкмо той най-много заслужава хубаво да го нашибат с камшика!“ Но честността я накара да продължи. — Дори вашите айилски мъже имат право да кажат „не“, ако ги попитат.

— Ти и тя сте почти-сестри, както сме ти и аз — възрази Авиенда, забавяйки за миг крачка, след което отново усили. — Не ме ли помоли ти да го наглеждам? Не беше ли ти тази, която поиска тя да го има?

— Разбира се. Стига и той да я иска. — Това не беше съвсем вярно. Тя искаше Елейн да получи всичкото щастие, което желае, щом бе влюбена в Преродения Дракон, и бе готова да направи всичко, освен да върже Ранд, за да се увери, че Елейн е получила това, което желае. А може би и това, ако се наложеше. — Иначе няма да е редно.

— Той принадлежи на нея — отвърна неумолимо Авиенда.

Егвийн въздъхна. Авиенда просто отказваше да разбере други порядки освен айилските. И все още беше шокирана от това, че Елейн не бе помолила Ранд да се ожени за нея. Както и от това, че един мъж може да помоли.

— Сигурна съм, че Мъдрите утре ще се вслушат в разума. Не могат да те принудят да спиш в спалнята на един мъж.

Авиенда я изгледа с неприкрито изумление, спъна се и изглежда, удари палеца си в някаква буца. Ругатните, които последваха, можеха да събудят любопитството дори на коларите на Кадийр — и да накарат Баир хубавичко да я научи с чая си от синкавец — но тя не спря да тича.

— Не разбирам защо това те тревожи — каза тя след последната ругатня. — Спала съм до мъж много пъти по време на набези, дори съм споделяла завивки с мъже, когато нощта е била много студена, а теб те притеснява това, че ще спя в стаята на мъж на няколко стъпки от него. И това ли е част от вашите обичаи? Забелязала съм, че не можете да влезете да се изкъпете в потилия с мъже. Нима не вярваш на Ранд ал-Тор? Или на мен не вярваш? — Думите й преминаха в тревожен шепот.

— Разбира се, че ти вярвам — възрази Егвийн разгорещено. — И на него. Но просто… — Тя замълча — не знаеше какво да добави. Айилските възгледи за достойнство в някои отношения бяха по-стриктни от всичко, с което тя беше отрасла, но в други можеха да накарат Женския кръг в родното и село да се мъчи да реши дали всички да изпоприпадат, или да посегнат към някоя по-дебела тояга. — Авиенда, ако по някакъв начин е засегната честта ти… — Този терен беше много хлъзгав. — Сигурна съм, че ако обясниш на Мъдрите, те няма да те накарат да тръгнеш срещу честта си.

— Няма нищо за обясняване — отвърна спокойно другата жена.

— Не смятам, че разбирам добре джи-е-тох… — почна Егвийн, но Авиенда се разсмя.

— Твърдиш, че не го разбираш, Айез Седай, но непрекъснато показваш, че живееш с него. — Егвийн съжали, че беше поддържала тази лъжа за себе си — трудно й беше, докато накара Авиенда да я нарича просто Егвийн, и понякога тя се връщаше към титлата й — но се налагаше да я поддържа пред всички, ако искаше да избегне неприятните последици. — Ти си Айез Седай и си достатъчно могъща, за да надвиеш Амис и Мелайне заедно — продължи Авиенда, — но в същото време заяви, че ще се подчиняваш, и ето че чистиш котли, когато ти кажат да чистиш, и тичаш, когато ти кажат да тичаш. Може и да не разбираш джи-е-тох, но го следваш.

Разбира се, че не беше едно и също. Тя просто стискаше зъби и правеше това, което й нареждаха, защото това беше единственият начин да се научи да сънебродства, а искаше да се учи, да научи всичко. Дори да си помисли, че би могла да живее с този техен глупав джи-е-тох, й се струваше глупаво. Тя просто правеше това, което трябваше да прави, и само когато и защото трябваше да го направи.

Вече се връщаха там, откъдето бяха започнали. Когато стъпалата й докоснаха мястото на старта, Егвийн каза:

— Това е първата.

И продължи да тича в тъмнината, без да вижда нищо друго освен Авиенда, без никой да може да каже дали още в този миг не се е прибрала в шатрата си. Авиенда нямаше да я издаде, но на Егвийн не можеше и да й хрумне да спре преди да е пробягала петдесетте обиколки.