Едуард Петишка
Бирлибан (2)

Как Бирлибан се събуди

Беше утрин и небето бе покрито с облачета, мънички и къдрави като агънца, а под небето с агънцата имаше къща с градина. Слънцето се показа иззад едно облаче и надникна през отворения прозорец в къщата. Котаракът Мацек се протягаше на стола и си ближеше лапите. Мацек никога не забравяше да се умие сутрин.

— Мяу, добро утро, слънчице — поздрави той слънцето и скочи на прозореца.

— Добро утро — изскърца старият скрин.

— Бим, бим, бим… — удари осем пъти часовникът на стената.

Беше осем часа.

Беше осем часа, а Бирлибан още спеше. Лежеше си в креватчето заедно с плюшеното зайче Янечек. Янечек имаше дълги уши и приличаше на истински заек. Янечек трябваше да спи с Бирлибан, защото иначе Бирлибан нямаше да заспи. Случваше се понякога насън Бирлибан да легне върху зайчето и здравата да го притисне. Но Янечек мълчеше — нито викаше, нито плачеше. От това се вижда, че Янечек е добро зайче. Не като някои зайчета от кукления театър, дето обичат много да крещят, пък сами не знаят защо. Бирлибановият Янечек си мълчеше, дори Бирлибан да легнеше върху него. И тъй Янечек подаде глава изпод юргана, едното му ушенце прегънато, другото щръкнало. Прегънатото ушенце още дремеше, а с щръкналото зайчето поздрави слънцето:

— Добро утро.

А Бирлибан спеше.

Татко му отдавна беше отишъл на работа, майка му се беше върнала от пазар, птиците в градината подхващаха стотната си песен, а Бирлибан спеше.

Котаракът Мацек скочи от прозореца в градината, в стаята беше тихо, само часовникът тиктакаше: ста-вай, ста-вай. В този миг някаква лястовица, която хвърчеше около къщата, обърка пътя и влетя през отворения прозорец вътре. Но така се изплаши, че зацвърча ужасена и — фър-р! — изхвърча обратно през прозореца. Лястовицата събуди Бирлибан. Той потърка очи и се огледа.

Янечек лежеше до него.

— Янечек, стига си спал — разтърси Бирлибан плюшеното зайче.

Мама отвори вратата.

— Добро утро, сине, ставай!

И веднага изтича в кухнята, където нещо засъска на печката.

На Бирлибан му се искаше да стане, но вместо да направи това, въздъхна. Нали като стане, ще трябва да се облича, като се облече, ще трябва да се обува, а като се обуе, ще трябва да се мие, а като се умие, ще трябва и зъбите си да мие, а като си измие зъбите, ще трябва и да се среши. „Охо-о! Толкова работа, и то от сутринта“ — помисли си Бирлибан, остана да се излежава и не послуша майка си.

— Янечек — каза той на зайчето, — стани, облечи се, умий се и не забравяй да си срешиш ушите.

А Янечек — нищо, лежи си и не мърда. Бирлибан страшно се ядоса на Янечек и го хвърли от леглото.

— Така ти се пада, като не слушаш — каза Бирлибан. Но сам остана в леглото.

— По-скоро, по-скоро — обади се майка му, — досега да си станал.

Бирлибан се намръщи и бавно, като едва се помръдваше, стана и още по-бавно започна да се облича. „Колко лошо е наредено — мислеше си той. — Да можех да заповядвам на дрехите сами да се обличат, а пък на обувките сами да се обуват и завързват, къде по-весело щеше да бъде сутрин! А сега?“

И Бирлибан тръгна да се умие в банята. Доста вода разля на пода, но лицето му остана почти сухо. Зъбите трябва сами да си се мият, косите сами да си се решат — мърмореше си той. Колко по-хубаво щеше да бъде, пък и за игра щеше да има повечко време!