Едуард Петишка
Бирлибан (14)

Новите приятели

Янечек доразказа на Бирлибан своята история и Бирлибан го погали по главата, попипа оцелялото ушенце и въздъхна. Седяха един до друг в тъмната тъмница и не смееха да мръднат, за да не се блъснат или спънат в нещо и да паднат. Колкото повече мислеше Бирлибан за лъжците, толкова по-малко му се искаше да лъже. Нали тогава с всеки ще се кара, както Пепик Лъжеца се кара с Хонзик Лъжеца, и никой няма да му вярва. Само дано мама не е престанала да му вярва, след като я е лъгал толкова пъти — измъчваше се Бирлибан. Ако мама отвори чекмеджето с разхвърляните играчки, веднага ще разбере какъв лъжец е бил Бирлибан и той ще се изложи здравата. Но Бирлибан не искаше да става лъжец. Ако Бирлибан стане лъжец и помоли майка си: „Мамо, дай ми вода, жаден съм“ — мама може да си помисли, че лъже, и няма да му даде. А щом мама не му даде да се напие, Бирлибан може да умре от жажда.

Както си мислеше и галеше Янечек по главата, Бирлибан наистина ожадня.

— Не си ли жаден, Янечек? — попита той плюшеното зайче.

— Не — отвърна Янечек.

— А сега ти ме попитай — каза Бирлибан.

Но преди Янечек да попита Бирлибан жаден ли е, вън се чуха стъпки и гласове.

— Чакай — дочу познат пресипнал глас Янечек, — чакай, ще натрупаме цепеници до стената, ще се покатерим по тях и ще стигнем дръжката на вратата.

— Имали сме късмет — дочу Янечек тъничко гласче, познато и мило, — имали сме късмет, че ключът си е в ключалката.

Янечек започна да се смее радостен в тъмното. Хвана с лапки Бирлибан за ръката и прошепна: „Чуваш ли? Това са моите приятели. Топката и куклата Хашенка. Идват да ни освободят“.

След малко вратата се отвори и в тъмната барака проникна широк сноп светлина. Топката се търколи първа в бараката:

— Ставайте, приятели — каза пресипнало тя, — Кукленград е на две крачки оттук.

Бирлибан подскочи от радост и започна да благодари на топката.

— Няма защо — каза топката, — няма защо. — И се изтърколи навън.

Янечек се спусна след нея и каза:

— Никога няма да забравим, че ни спаси, Топко.

— Моля, моля — каза пресипнало топката, — за приятели човек е готов на всичко.

Янечек се обърна към куклата Хашенка, поблагодари й и обеща, щом му порасне другото ушенце, да й изиграе една весела пиеска като на куклен театър.

— Кой е този с тебе? — обърна се топката към Янечек.

— Това е Бирлибан — каза Янечек.

— Кой Бирлибан? — попита с прегракнал глас топката.

— Ами че Бирлибан — чудеше се Янечек. — Бирлибан, който ми откъсна ушенцето.

Бирлибан се изчерви. Срамуваше се за лошата си постъпка пред топката и куклата Хашенка.

— Бирлибан вече няма да прави така — каза бързо Янечек, — заедно отиваме за моето ушенце в Кукленград.

— Добре, добре — похвали го топката, — харесва ми, че Бирлибан е решил да поправи стореното. — Каза това и се разкашля. — Извинявайте — каза тя. — Цяла нощ прекарах в градината, децата забравиха да ме приберат и съм настинала. Прегракнала съм и кашлям.

— В Кукленград ще ни излекуват всички — утешаваше я куклата.

— Да бягаме оттук, докато не са се върнали лъжците — подкани ги Бирлибан.

— Лъжците няма да се върнат скоро — каза куклата.

— Чухме ги как се карат — каза топката. — Единият лъжец лъжеше, че накрай света имало стобор, а другият лъжец казваше, че не било стобор, ами дувар. Караха се, караха се и отидоха да проверят.

— Тези лъжци, тези лъжци — подскачаше весело по пътя Янечек, — какви стобори и дувари са ги прихванали, светът няма никакъв край.

— Светът няма край — каза топката, — но лъжците от дълго лъгане са почнали да си вярват на лъжите.

— Объркани глави — засмя се куклата и всички се радваха, че са се отървали от лъжците.

След малко стигнаха до едно кладенче. Бирлибан си спомни, че е жаден. Загреба вода в шепите си и се напи. Янечек забеляза, че панталонките на Бирлибан са изпомазани с грис каша и му помогна да си ги изчисти.

— Я! — замига с очи куклата. — Кой ти скъса панталоните, Бирлибане?

— Сам си ги скъсах на Кифлената планина — каза Бирлибан.

— Нищо — усмихна му се куклата, — в Кукленград ще намеря игла и конец и ще ти ги зашия.

Най-после стигнаха до реката и се зарадваха, че една част от пътя вече е зад гърба им.

— Погледнете — каза топката, която се търкаляше напред, — тук има лодка.

— Ах, колко е хубава! — любуваше й се куклата.

— И е зелена като детелина — облизваше се Янечек.

— И има две весла — каза Бирлибан.

— И най-главното — каза с прегракнал глас топката, — ще ни прекара на другия бряг.

Качиха се в лодката. Бирлибан я отвърза от кола и скочи в нея последен. Хвана веслата и потеглиха.

— Гледайте! — извика куклата и посочи към брега, от който се отдалечаваха.

Щом куклата им казваше, защо да не погледнат? Погледнаха и Янечек така се уплаши, че за малко щеше да цамбурне във водата. На брега стоеше лисицата и опитваше водата с лапа, но не й се искаше да влиза в реката.

— Къш, Лисо, къш — завика по нея Бирлибан и въртеше веслата, колкото му сили държат.

— Аз ще ви чакам — пищеше на брега лисицата. — Ще ви чакам да се върнете!

— Само дано няма мост наблизо — страхуваше се топката, — лисицата ще го намери и ще ни настигне. — След малко добави: — Тук изглежда няма никакъв мост, дървеното конче щеше да ми каже.