Едуард Петишка
Бирлибан (15)

Как Матей търсеше, без да намира

На другия бряг всички слязоха от лодката.

— Вържете добре лодката — напомни им топката, — ако не е вързана, може да отплава.

Бирлибан привърза лодката. „Добре че знам да правя възел“ — помисли си той.

Куклата и Янечек зачакаха накъде ще ги поведе топката. Бирлибан забърза след тях.

Вървяха, вървяха и стигнаха до една жълта табелка. На табелката беше написано нещо с черни букви.

— Моля ви се, прочетете какво пише — каза топката, — очите ми остаряха вече и не виждам добре.

— Аз бих го прочел — каза Янечек, — но играчките не ходят на училище и не могат да четат.

— Аз ще ходя на училище догодина — обади се Бирлибан. — Знам вече буквите А, И и Д. Виждате ли? На табелката има А.

— Това няма да ни помогне — каза с пресипнал глас топката.

— Може би аз ще прочета надписа — каза с тих глас куклата Хашенка. — Вкъщи винаги внимавах, когато момиченцата се учеха да четат.

Куклата се надигна на пръсти и бавно засрича:

— Без-ря, тук сбърках, Без-по-ряд-ко-бо, не во. Безпорядково. Един км.

— Какво е това един км? — попита Янечек.

— Сигурно са сбъркали — каза топката. — Искали са да напишат „към“, но буквата им е изпаднала и написали км.

— Не, не — поправи я Бирлибан, — км означава километър. Километърът е разстояние и това разстояние се изминава за четвърт час. Щом на табелката е написано един километър, ще трябва да вървим четвърт час и ще стигнем в Безпорядково.

— Ама че измислици — промърмори топката. — Да сме вървели един километър. Как да стигнем до Кукленград, това ми прочетете вие.

— За Кукленград нищо не пише — каза куклата.

— Големи сте четци — мърмореше топката, — за километри можете да прочетете, а за Кукленград — не.

— Ами няма да чета, щом като не е написано на табелката — сърдеше се куклата Хашенка.

Топката не й каза нищо повече. Боеше се да не почнат да й натякват, че е сбъркала пътя. Затова каза:

— Добре де, добре. Ще тръгнем за Безпорядково, от Безпорядково сме в Мързеланово, а оттам Кукленград е на две крачки.

Тръгнаха пак. След четвърт час се дотъркаляха, доскачаха и дотътриха до Безпорядково. Оле-ле, какво видяха! Плетищата съборени, къщите олющени и мръсни, и боклук, боклук — с лопата да го ринеш.

— Тук изглежда не са виждали метла — каза топката. — Инак поне площада си щяха да пометат.

— Може пък и да имат метли, но да не им се мете — рече Янечек. — Познавам едно момченце, държи метлата в ръце, но не иска да мете.

Бирлибан се правеше, че не слуша, но се радваше, че Янечек не спомена името на момченцето, което не искало да мете.

— Каква мръсотия — мръщеше се куклата и внимаваше да не си изцапа полата.

Тъкмо минаваха край един ръждясал плуг, от някаква мръсна къщурка изскочи малко момченце, което, щом видя как по площада се търкаля топката, подскача зайчето Янечек и пристъпва куклата Хашенка, запляска с ръце от радост.

— Оле-ле — натъжи се момченцето, когато го наближиха. — Топката е спукана, зайчето няма ухо, а куклата е без ръка.

— Добър ден — поздрави го важно топката.

— Добър ден — поздрави и непознатото момченце. — Аз се казвам Матей.

— Аз съм Бирлибан — каза Бирлибан.

— А аз — Хашенка — усмихна се куклата.

— Аз съм Янечек — поклони се като на куклен театър зайчето.

— Горкичките — съжали играчките Матей, — всекиму липсва по нещичко.

— Това ни е известно — промърмори топката. — Затова сме тръгнали за Кукленград. Там ще ни излекуват и пак ще си бъдем каквито бяхме.

— Чак в Кукленград? — поклати глава Матей. После се чукна с пръст по челото. — Да ви поправят ли отивате в Кукленград?

— За какво друго? — тръсна глава куклата.

— Щом е за това, няма за какво да ходите до Кукленград. Аз имам вкъщи същата ръка, каквато търси куклата, и точно такова ухо, каквото липсва на зайчето. А на топката ще лепна една лепенка и готово. Защо да биете толкова път?

Янечек погледна куклата, куклата погледна топката, а Бирлибан погледна всички.

— Хм — покашля се топката, — много ти благодарим. Тъкмо ще си спестим ходенето.

— Елате — каза Матей и поведе играчките към къщурката.

Бирлибан тръгна след тях.

Влязоха в една голяма стая. Вътре имаше голям като замък шкаф, а в шкафа имаше чекмедже. То много приличаше на Бирлибановото чекмедже с играчките, само че беше много, много по-голямо и можеше да побере десет пъти повече играчки.

— Помогни ми, Бирлибане — помоли Матей.

Двете момченца клекнаха и изтеглиха чекмеджето. Оле-ле, чекмеджето му беше едно такова…

Играчки, книжки, цветни хартийки, моливи, гвоздейчета, марки, кибритени кутийки, колелца, дъсчици, камъчета, стъкълца, тетрадки, боички, пластилин, сухи листа, ръждясал катинар, стар бонбон, парченце корав хляб — всичко това се търкаляше в огромното чекмедже разхвърляно, разбъркано, изпомачкано и изпочупено. Матей не му обърна никакво внимание. Само каза:

— В чекмеджето е малко разхвърляно. Не обичам да подреждам. Редът изисква работа, а безпорядъкът се прави сам.

Бъркотията в чекмеджето на Матей не се хареса на Бирлибан.

— Хм, хм — разсъждаваше на глас топката, — в тази бъркотия май нищо няма да намерим.

Куклата Хашенка кихна. Лошата миризма от чекмеджето я щипеше в носа.

Само Янечек се радваше. Разбира се, не на безпорядъка, а защото в чекмеджето имаше толкова много неща, че между тях можеше да се намери и ушенце за него.

— Помогнете ми да преровим това — каза Матей. — Ще потърсим и все ще намерим нещо.

Матей започна да се рови в чекмеджето, а Бирлибан му помагаше. След малко се присъедини и Янечек. Само куклата се боеше да не се изцапа и не помагаше. И топката не помагаше.

— Мен не ме закачайте — каза тя, — настинала съм, а от чекмеджето се вдига прах. Ще ми раздразни гърлото и пак ще се разкашлям. — И застанала зад Бирлибан, тя загледа любопитно какво изважда от чекмеджето.

Когато Бирлибан извади една стара подметка, топката се развика:

— Стари неща продавам! Кой търси стара подметка? Купете старата подметка!

Когато Бирлибан извади шепа разпилени червени мъниста, топката извика:

— Червени мъниста, хайде на червените мъниста, кой иска червени мъниста? На конец ги нанижете, гердан си направете, на шията си го носете!

А когато Бирлибан извади от чекмеджето парче корав хляб с масло, топката се развика:

— Хляб с масло, хляб с масло! Сбирайте се мишки и мишоци, натъпчете си коремите! Маслото е прясно, побързайте!

Топката си мислеше, че така става много весело и беше горда, че е измислила тази смешна игра. Но Матей не хареса играта. Обърна се към Бирлибан и каза:

— Моля ти се, Бирлибане, кажи й да млъкне. Пречи ми да търся.

Топката млъкна разядосана. Търкулна се до куклата, която стоеше до масата и страхливо се озърташе. Боеше се да не се изцапа, понеже подът беше потънал в смет и разпиляна слама. Търкулна се до куклата и каза:

— Не е ли по-добре да тръгваме за Кукленград? Дори да намерят в чекмеджето каквото ни трябва, то ще е я изпочупено, я изпомачкано и мръсно.

След малко дотърча и Янечек и се оплака:

— В чекмеджето има разпилени гвоздейчета. Не искам да се убода. По-добре да тръгваме за Кукленград.

— Тъкмо това приказвахме, приятелю — каза пресипнало топката. — От този прахоляк още повече ще се разкашлям и разболея.

В този миг Бирлибан изохка силно. Както ровеше в чекмеджето, се убоде на един дълъг и остър пирон.

— Дойде ми до гуша — завика Бирлибан. — Такъв безпорядък! Тръгвам за Кукленград, ако ще да е накрай света! Изпободох се тук.

— Защо сте такива лоши? — едва не заплака Матей. — Аз исках да ви помогна.

— Който иска да помага, трябва да знае кое къде е сложил. Ясно ли ти е? — каза топката.

— Благодарим ти, Матей — каза куклата, — предпочитаме да вървим в Кукленград. Може би на връщане ще се отбием при теб, стига да си подредил и почистил. Инак изобщо не ни викай. При теб човек непрекъснато се бои да не се изцапа.

Разделиха се колкото може по-бързо с Матей и тръгнаха.

Бирлибан стискаше в шепа убодения си пръст, раната го болеше. „Такъв безпорядък — мислеше си той, — такъв безпорядък.“

— Напразно се бавихме — ядосваше се топката, — досега да сме стигнали в Мързеланово, а оттам Кукленград е на две крачки.

Ускориха ход и след малко излязоха от Безпорядково.