Майкъл Конъли
Смъртта е моят занаят (40)

40.

В сряда сутринта не беше останала и следа от благовонията. Гладън се движеше из апартамента, нахлузил на главата си тениска, която го правеше да изглежда като банков обирджия от някой стар уестърн. Беше излял всичкия парфюм, който бе намерил в апартамента, върху тениската и из апартамента подобно на свещеник, ръсещ със светена вода, но подобно на светената вода, и той не му помогна особено. Вонята се бе просмукала навред около него, замайвайки го. Но това вече беше без значение. Той бе изтърпял. Беше дошло времето да си тръгва. Времето за промяна.

Отиде в банята и се обръсна с розовата пластмасова самобръсначка, която бе намерил на ръба на ваната. Взе два продължителни душа, един горещ и после студен, след което се разхожда из апартамента гол, докато се изсуши тялото му. Беше изнесъл огледалото от спалнята и го бе опрял на стената във всекидневната. Започна да репетира походка пред него, напред и назад, напред й назад, наблюдавайки бедрата си.

След като остана доволен от изпълнението си, отиде в спалнята. Студеният въздух на климатичната инсталация накара тялото му да настръхне, а от вонята малко остана да повърне. Той обаче стисна зъби и я загледа. Тя вече бе загубила всякаква прилика с предишната Дарлийн. Тялото върху леглото беше издуто като балон, лишено от всякаква индивидуалност. Очите бяха подпухнали в някакво млечносиво. Флуидите от разлагането на тялото се бяха оттеглили отвсякъде, дори и от скалпа. Насекомите вече я бяха нападнали, не можеше да ги види, но ги чуваше. Долавяше присъствието им. Така пишеше в книгите.

Докато затваряше вратата, му се стори, че долови шепот, и се обърна. Нямаше нищо. Само насекомите. Той затвори вратата и върна хавлията на мястото й.