Майкъл Конъли
Смъртта е моят занаят (23)

23.

В ранните часове на утрото, когато светлината едва започваше да се процежда през завесите, Гладън сновеше неуморно из апартамента на Дарлийн, прекалено изнервен, за да заспи, и прекалено възбуден, за да му се спи. Крачеше из малките стаи, обмисляше, планираше, чакаше. Хвърли към жената в спалнята, известно време не откъсна очи от леглото й и после се върна във всекидневната.

Плакати от стари порнофилми красяха стените, жилището беше изпълнено с вехтории от един безсмислен живот. Никотинът се беше просмукал буквално във всичко Гладън беше пушач, но дори и за него беше непоносимо! Апартаментът беше истинско гробище.

Спря пред един от плакатите от филм, озаглавен „Вътре в Дарлийн“. Беше му казала, че се е снимала в началото на осемдесетте, преди видеото да нахлуе и революционизира бизнеса, и внезапно сякаш се състари с още десет години. Беше му посочила с тъжна усмивка към плакатите, където ретушираните фотографии показваха тялото и лицето й млади и гладки. Беше известна като Дарлийн. Нямаше нужда от фамилия. Той се зачуди какво ли е човек да живее в място, където изображенията от славното ти минало се надсмиват над остарялото ти тяло.

Извърна се и забеляза чантичката й върху масичката за карти в трапезарията и прегледа съдържанието й. Беше пълна с гримове и празни цигарени кутии и кибрити. Имаше малък спрей за защита срещу нападатели и портмоне. В него имаше само седем долара. Погледна шофьорската й книжка и научи пълното й име.

— Дарлийн Кугел — изрече той на глас. — Приятно ми е да се запознаем.

Взе парите, а всичко останало върна вътре. Седем долара не бяха кой знае какво, но кой ти ги дава? Човекът в магазина на ДиджиТек го бе накарал да плати в аванс, за да поръча камерата си. Финансите му се бяха ограничили до някакви си неколкостотин долара и още седем не бяха излишни.

Остави паричните си тревоги за по-късно и пак закрачи неуморно из стаите. Имаше един сериозен проблем. Времето. Трябваше да му доставят камерата от Ню Йорк. А това нямаше да стане по-рано от сряда. След цели пет дни. За да бъде в безопасност, се налагаше да изчака в апартамента на Дарлийн. Знаеше, че може да си го позволи.

Реши да си направи списък на необходимите неща, които трябваше да купи. Хладилникът беше почти празен, ако не се брояха консервите с риба, а на него му се повдигаше от тази гадост. Трябваше да излезе, за да си купи храна, и после да се затвори чак до сряда. Не се нуждаеше чак от толкова много. Минерална вода, плодове и някакви сандвичи.

Отвън се разнесе шумът от двигател на кола. Той се приближи до вратата и се ослуша; накрая дочу шума, който бе чакал. Вестник, който пада на пода, Дарлийн му беше казала, че наемателят в съседния апартамент получава вестник. Добре, че се бе сетил да я попита. Приближи се до прозореца и се загледа през процепа на щорите към улицата. Сутринта беше сива и мъглива. Навън не се виждаше никой.

След като отключи двете брави, Гладън отвори вратата и пристъпи в острия утринен въздух. Огледа се наоколо и видя сгънатия вестник пред вратата на съседния апартамент. Не се виждаха запалени лампи. Притича, грабна вестника и бързо се прибра.

Отпусна се на дивана и отвори на рубриката МЕТРО, като прелисти набързо осемте страници. Нямаше никакъв материал. Нищо за смъртта на камериерката. Обърна на първата страница на вестника.

Изведнъж забеляза снимката си в долния десен ъгъл. Беше неясната фотография от ареста в Санта Моника. Отмести поглед от собствения си образ и зачете статията. Изпита истински възторг. Пак бе направил сензацията. След толкова много години. Лицето му заруменя, докато четеше.

ЗАПОДОЗРЯН ЗА УБИЙСТВО В МОТЕЛ ИЗБЯГВА ОТ РЪЦЕТЕ НА ПРАВОСЪДИЕТО ВЪВ ФЛОРИДА

От Кийша Ръсел

 

Човек от Флорида, за когото властите твърдят, че е избягал от правосъдието като извършител на блудства с деца, е бил идентифициран като заподозрян в бруталното убийство на една камериерка от мотел в Холивуд, Заяви в петък полицията в Лос Анжелис.

Уилям Гладън, двайсет и девет годишен, се търси като виновен за смъртта на Еванджелин Кроудър, чието тяло е открито в стаята му в мотел „Холивуд Стар“. Тялото на деветнадесетгодишната жертва е било нарязано на парчета и напъхано в три чекмеджета на един шкаф е стаята.

Тялото е било открито, след като Гладън се е изнесъл от мотела. Служител на мотела, който търсел изчезналата камериерка, влязъл в стаята и видял кръвта, процеждаща се от бюрото, твърди полицията. Кроудър била майка на невръстно момче.

Гладън се бил регистрирал в мотела под името Брайс Кидър. Полицията обаче твърди, че според анализа на отпечатъците от пръстите, открити в стаята, лицето се нарича Гладън.

Гладън е бил осъден на седемдесет години затвор след получилия шумна известност процес за блудство с деца в Тампа, Флорида преди седем години.

След като прекарва само две години в затвора, присъдата му била отменена след обжалване и той бил освободен. Най-съществените доказателства — снимки на голи деца — били обявени за незаконно придобити от властите. След този юридически провал обвинителите позволили на Гладън да обжалва присъдата и да се признае за виновен в по-дребните обвинения. Бил освободен с изпитателен срок.

В полицията има сведения, че Гладън бил арестуван в Санта Моника три дни преди да бъде открито убийството в мотела. Той бил задържан заради няколко незначителни провинения след оплакване, че правел снимки на голи деца на обществените душове и на въртележката на кея. Все пак той бил обвинен и освободен под гаранция, преди да бъде разкрита истинската му самоличност.

Продължава на стр. 14А

Гладън отвори на посочената страница и продължи да чете историята. Там имаше друга негова фотография. Беше на слабо и червенокосо двайсет и една годишно момче, каквото бе преди началото на процеса във Флорида. Там имаше и друг материал, пак за него. Той бързо привърши с първата история.

Продължение от стр. 1А

Според полицията те все още не знаят мотива за зверското убийство на Кроудър. Макар и мотелската стая, в която Гладън е престоял почти цяла седмица. Стаята била внимателно почистена от всякакви отпечатъци, детективът Ед Томас от лосанджелиското полицейско управление заяви, че Гладън е допуснал грешка, довела до идентифицирането му. Това бил единственият негов отпечатък, открит от долната страна на ръкохватката на тоалетното казанче.

— Това беше истински късмет — заяви Томас. — Този отпечатък беше единственото нещо, от което се нуждаехме.

Отпечатъкът е бил въведен в Автоматичната система за идентификация на отпечатъци от пръсти, явяваща се част от национална компютърна мрежа с данни от отпечатъци от пръсти. Същият отпечатък беше открит във файл от компютъра на Отдела по прилагане на закона във Флорида.

Според Томас, Гладън бил търсен за нарушаване на срока на условната присъда вече от почти четири години. Нарушението било регистрирано, когато той преустановил редовните си посещения при съответния служител във Флорида и изчезнал.

При случая в Санта Моника детективите арестували Гладън в неделя след едно преследване от въртележката на кея, където бил забелязан да прави снимки на малки деца на място за детски забавления.

При опита си да избяга от полицията той захвърлил в залива един варел с отпадъци. Накрая бил заловен в един ресторант на Трета улица.

Арестуван под името Харолд Бризбейн, Гладън бил обвинен в умишлено замърсяване на обществени водоизточници, вандализъм и бягство от полицейски служител. Въпреки това кабинетът на районния прокурор отказал да предяви срещу него каквито и да било обвинения във връзка с приписваните му фотографирания на деца, позовавайки се на недостатъчните доказателства за престъпление.

Детективът Констанс Делпи от полицейското управление в Санта Моника твърди, че тя и партньорът й започнали наблюдението на въртележката, след като получили оплакване от една служителка, че Гладън се навъртал край децата и правел на плажа снимки на деца, къпани от майките си на душовете.

Макар и след ареста да са му били взети отпечатъци от пръстите, полицейското управление в Санта Моника не е разполагало със собствена база данни в компютъра и разчитало на помощ от компютъра в Министерството на правосъдието и другите министерства, включително и управлението на полицията в Лос Анжелис, за да провери отпечатъците по мрежата за автоматично идентифициране. Данните обикновено се получавали след няколко дни, защото управленията винаги правят с предимства своите проверки, а не тези на другите управления.

В този случай взетите в Санта Моника отпечатъци от човека, първоначално известен като Бризбейн, били проверени от полицейското управление на Лос Анжелис едва във вторник. В този момент обаче Гладън, който прекарал неделната нощ в областния затвор, вече бил на свобода, пуснат под гаранция от петдесет хиляди долара.

Късно следобед във вторник полицейското управление в Лос Анжелис също успяло да идентифицира Гладън чрез отпечатъка, му, открит в мотелската стая.

Детективите, разследващи двата случая, останали само да се дивят на поредицата от събития, взели такъв жесток обрат.

— Човек винаги се замисля, когато каруцата вече се преобърне — заяви детективът Делпи от Групата за разследване на случаи на блудства с деца към полицейското управление в Санта Моника. — Какво бихме могли да направим, при положение, че не знаехме истинската му самоличност? Не знам. Човек понякога има късмет, понякога не.

Томас твърди, че истинското престъпление било извършено във Флорида, където на Гладън било позволено да се измъкне.

— Ето, имате пред вас един доказан педофил и системата спокойно го пуска на свобода — казва Томас. — А когато системата се издъни, както винаги става в такива случаи, след това няма начин някой невинен да не плати цената.

Гладън бързо се прехвърли на другата статия. Изпита чувство на възторг, докато четеше за себе си. Той се наслаждаваше от славата си.

ЗАПОДОЗРЯН ИЗВЪРТА „СТРАХОТЕН НОМЕР НА ПРАВОСЪДИЕТО“ ВЪВ ФЛОРИДА

От Кийша Ръсел

 

Способен адвокат с „килийно образование“, както твърдят съответните институции, Уилям Гладън използва придобитите в затворническите килии юридически тънкости, за да преметне съдебната система и после да се покрие — чак до тази седмица.

Преди осем години той работи в Центъра за работа с деца „Малките патета“ в Тампа, когато е арестуван и обвинен за блудство с 11 деца в продължение на три години.

Арестът довежда до получилия широка известност процес, завършил две години по-късно с осъждането му по двайсет и осем обвинения. Според разследването ключовото доказателство, довело до присъдата, била колекцията му от полароидни снимки на девет от младите жертви. На снимките децата били заснети разсъблечени в някакъв килер в Центъра за грижи за децата.

Изобличаващото доказателство при тези снимки не било само фактът, че някои от децата били разсъблечени, а израженията върху лицата им, според Чарлз Хаунчел, бивш прокурор в областта Хилсбъро, който бил назначен за този случай.

— Всички деца бяха изплашени — заяви в петък Хаунчел в телефонно интервю от Тампа, където сега се занимава с частна практика. — Тези деца не харесваха това, което се върши с тях, и го показаха. Такава е истината за случая. Това, което лицата им издаваха на снимките, потвърждаваше и нещата, които те казваха пред адвокатите.

Пред съда обаче фотографиите бяха по-важни от адвокатите и това, което децата бяха споделили пред тях. Въпреки възраженията на Гладън, че снимките са открити по време на незаконен обиск на апартамента му от полицейски офицер, чийто син бил сред тези деца, станали жертва на блудство, съдията позволи те да бъдат смятани за доказателство.

Съдебните заседатели заявиха по-късно, че са разчитали изключително само на фотографиите, за да осъдят Гладън, тъй като двамата адвокати, които работили с децата, били дискредитирани от адвоката, упълномощен от подсъдимия да го представлява, заради според неговите думи „техните манипулативни“ методи, използвани за убеждаване на децата да повдигнат обвинения срещу клиента му.

Гладън е осъден на седемдесет години затвор и бил изпратен в Института за корекция на поведението в Райфорд.

В затвора Гладън, който вече имал диплома по английска литература, изучава поезия, психология и право. И по всичко изглежда, че именно в правото той е преуспял. Осъденият за блудство престъпник бързо изучава уменията на „килиен адвокат“, според думите на Хаунчел, и помага на съкилийниците си с изложения до апелативния съд, като в същото време пише своите изложения.

Сред неговите най-известни „клиенти“ в затворническото отделение за сексуални престъпници са били Донъл Форкс, така нареченият „изнасилвач с възглавница“ от Орландо, бившата футболна звезда от отбора на маямските „Делфини“ Алън Джанин и сценичният хипнотизатор от Лас Вегас Хорас Гомбъл. И тримата излежават присъди за многократни изнасилвания и Гладън претърпява неуспех с опитите си да им помогне да извоюват свободата си или нови съдебни процеси с апелациите, които пише, докато излежава присъдата си заедно с тях.

В рамките обаче на още първата си година в затвора, както твърди Хаунчел, той попълва една цялостна апелация по собствената си присъда, с която отново оспорва претърсването, довело до откриването на инкриминиращите фотографии.

Хаунчел обяснява, че Реймънд Гомес, полицейския служител, открил фотографиите, отишъл до дома на Гладън, изпаднал в страшна ярост, след като деветгодишният му син признал, че мъжът блудствал с него в занималнята.

Полицейският служител, който в момента, не бил на служба, почукал на вратата и като не получил отговор, натиснал дръжката на вратата, която се оказала незаключена, и влязъл в апартамента. Гомес, който по-късно дал показания пред съда, заявил, че видял снимките разпръснати върху леглото. Той бързо излязъл от апартамента и докладвал за откритието си на детективите, които по-късно получили разрешение за обиск.

Гладън бил арестуван, след като детективите се върнали по-късно същия ден със заповедта за обиск и намерили фотографиите, укрити в един килер. На процеса, той твърдял, че не бил оставял входната врата незаключена и че снимките не били на видно място. Твърдял, че независимо от това, дали вратата е била отключена, или фотографиите оставени на видно място, претърсването, извършено от Гомес, е нарушение на конституционните му права, които защитават срещу незаконно посегателство върху личната му собственост и свобода.

Така или иначе, съдията, които разглеждал делото, постановил, че Гомес е действал като баща, а не като полицейски служител, когато е влязъл в апартамента. Следователно случайното откритие на ключовото доказателство не е нарушение на Конституцията.

Един апелативен съд по-късно взема страната на Гладън с твърдението, че като полицай Гомес би трябвало да знае отлично, че няма право да влиза в апартамента без съответното законно разрешение. Върховният съд на Флорида по-късно отказва да отмени съдебното решение по апелацията, разрешавайки нов съдебен процес, но вече без използването на фотографиите в качеството им на доказателство.

Изправени пред трудната задача да спечелят делото без ключовите доказателства, за които първият съдебен състав твърди, че са от особена важност, властите позволяват на Гладън да се признае виновен по пункта за похотливо поведение с деца.

Максималната присъда за такова престъпление е пет години тъмничен затвор и пет години условна присъда. Към този момент Гладън вече бил прекарал 33 месеца в затвора и имал добро поведение. При осъждането си той получава максималното наказание, но въпреки това излиза от съда свободен човек с условна присъда.

— Това беше истински шамар за правосъдието — спомня си обвинителят Хаунчел. — Знаехме, че го е извършил, но не можехме да използваме доказателствата, с които разполагахме. След произнасянето на присъдата не можех да гледам в очите родителите и децата им. Защото знаех, че онзи тип е вън на свобода и вероятно ще продължи да прави същото.

Около година след освобождаването му Гладън изчезва, след което бива издадена заповед за задържането му поради нарушаване на условната присъда. Тази седмица отново се появи в Южна Калифорния с постъпка, която съответните власти наричат „брутално престъпление“.

Гладън прочете още веднъж статията. Беше очаровам от изчерпателността й и рекламата, която му правеше. Хареса му също така, че в написаното се прокрадваше известно съмнение във версията на онова ченге Гомес. Тоя лъжец, помисли си Гладън. Вмъкна се без разрешение и провали делото. Така му се пада. Малко остана да се поддаде на изкушението да позвъни на журналистката, за да й благодари за материала, но размисли. Беше прекалено рисковано. Помисли си и за Хаунчел, младия прокурор.

— Шамар за правосъдието — изрече той на висок глас. И после изрева с цяло гърло: — Шамар за правосъдието!

Беше изпълнен с възторг. Имаше толкова много неща, които не знаеха, и въпреки това той беше на първа страница. Но те скоро щяха да ги узнаят. Звездният му час наближаваше.

Изправи се и отиде в спалнята, за да се приготви за магазина. Реши, че е най-добре да го направи рано сутринта. Отново огледа Дарлийн. Приведен над леглото, докосна китката й и се опита да повдигне ръката й. Трупното вцепеняване бе пълно. Огледа лицето й. Мускулите на челюстите й вече се свиваха, издърпвайки устните и назад в гротескна усмивка. Очите й сякаш бяха втренчени в собственото си отражение в огледалото над леглото.

Протегна ръка и издърпа перуката от главата й. Косата й беше кестенява и къса. Забеляза, че малко от кръвта беше попаднала върху долните къдри на перуката й и я отнесе в банята да я изпере. После се върна в спалнята и събра вещите от килера, които му трябваха за покупките. Хвърляйки един последен поглед към трупа, преди да излезе от стаята, Гладън се досети, че не я беше попитал какво означава татуировката й. А сега вече беше прекалено късно.

Преди да излезе, включи климатичната инсталация на максимално. Докато сменяше дрехите си във всекидневната, си отбеляза да вземе още някакви ароматизатори. Реши да използва за целта седемте долара, които бе намерил в портмонето й. След като създаваше проблеми, трябваше да си плати за разрешаването им.