Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бюканън-Ренард (7)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Fire and Ice, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 116 гласа)

Информация

Сканиране
kasiljs (2010 г.)
Разпознаване и редакция
Xesiona (2010)
Форматиране
maskara (2014)

Издание:

Джули Гарууд. Огън и лед

Американска. Първо издание

ИК „Хермес“, София, 2008

ISBN: 978–954–26–0816–5

История

  1. — Добавяне

Четиридесет и пета глава

Годежът беше отпразнуван в хотел „Хамилтън“.

Присъстваха около седемдесет гости. Братята на Джак бяха на празненството. Баща им беше починал преди няколко години, а майка им заминала на четвъртия или петия си меден месец. Синовете й отдавна бяха престанали да ги броят.

Джак разговаряше с Алек и Джил, но не изпускаше Софи от поглед. Тя беше в компанията на мистър и мисис Битърман и дъщеря им, която намираше за много мило момиче.

— Чу ли за предложенията за работа, които Софи получи? За пълен работен ден — обърна се мистър Битърман към съпругата си. — И не беше просто предложение за работа, нали? Случи се, след като излезе материалът й за Уилям Харингтън.

— Четох го — отвърна жената. — Невероятен е. „Забравеният мъж“.

— Но ги отхвърли всички — заяви той със задоволство.

— Сигурно съм неразумна, но наистина отказах — засмя се Софи. — В крайна сметка реших, че не искам да сменям работата си. Но ми беше приятно, че ме поканиха.

— Какво ще стане, когато полицията отново реши да издирва баща ти? Знаеш, че рано или късно това ще се случи.

— Джак обеща, че ще се заеме с разпита… ако успее да го открие.

— Това устройва ли те?

— Мистър Битърман, вие познавате татко. Нямат основания да го задържат дълго време. Той ще намери начин да се споразумее с тях.

— И като заговорихме за вълка…

Боби Роуз влезе в салона. Беше елегантен, приветлив и според мисис Битърман и дъщеря й бе накарал сърцата на всички присъстващи жени да трепнат.

За Софи той беше просто баща й. Беше се отправил към Джак, но тълпата го наобиколи и му препречи пътя. Тя се извини и забърза към годеника си.

Пред нея застана Джил.

— Как го понася баща ти? Единствената му дъщеря се омъжва.

— Не е особено щастлив.

— О, не е вярно.

— Вярно е — настоя тя. — Татко не харесва Джак.

— Хайде, миличка, няма как да си сигурна в това — възрази Джил, смятайки, че младата жена преувеличава.

— Сигурна съм, защото ми го каза направо: „Софи, твоят Джак изобщо не ми харесва“.

Алек са изсмя над чашата си. По-възрастният мъж изглеждаше объркан.

— Е, хайде, какво пък толкова. Джак също не е във възторг от него, така че все ще се спогодят някак.

Малко по-късно Боби Роуз поздрави щастливата двойка. Стисна ръката на бъдещия си зет и целуна дъщеря си.

Мистър Битърман се приближи към тях.

— Казах на мистър Роуз, че дочух някои слухове, според които пивоварната на Кели скоро ще заработи отново.

— Тя е доста добра инвестиция — кимна Боби и намигна на Софи. — Може и да стане. — После се обърна към Джак и каза: — Четох във вестника, че Кърк Холпърн е готов на споразумение.

— Няма никакъв шанс.

— Вярно ли е, че крие петдесет милиона долара? — осведоми се Джил.

— Да — отвърна Джак. — Твърди, че никой никога няма да успее да ги открие.

Боби Роуз погледна дъщеря си и се усмихна.

— Искате ли да се обзаложим?

Край