Джули Гарууд
Огън и лед (23)

Двадесет и трета глава

618. Записка в дневника

Чикаго

За да потулим нещата, сложихме няколко клетки в мазето в къщата на Ерик, която е извън града и е доста отдалечена от останалите. Наследил е дома от родителите си и сега и двамата сме благодарни, че не го е продал.

Изминаха три месеца, откакто взехме тъканни и кръвни проби от маймуните и ги инжектирахме с К–74. Те реагираха забележително добре и показаха повишаване на енергичност и жизненост. Ще научим повече след аутопсиите им.

Да убиваме живи същества, е трудно и за двама ни, но е неизбежно, щом го правим в името на науката.

— Добре тогава.

Софи се извърна и тръгна решително към спалнята си. Не посмя да се усмихне, преди да затвори вратата. Светът най-сетне се бе върнал на мястото си. Неувереността й се изпари поне за момента и тя отново се почувства желана.

Джак я беше забелязал и без съмнение бе развълнуван от нея, облечена в ефирна нощница. Беше ли разочарована, че не я взе в обятията си и не започна да я целува? Не, разбира се. Но защо не го направи?

О, не, тя нямаше да тръгне отново по този път. Знаеше, че може да бъде невротична и тотално обсебена от нещо сигурно, но чувствата към Джак я подлудяваха. В един момент беше уверена, че е негодник, а в следващия го намираше за най-горещия мъж, когото някога бе срещала. Налудничаво, нали?

Ако не спреше да мисли за него, изобщо нямаше да може да заспи. Насили се да разсъждава прагматично и да прехвърли наум какво трябва да сложи в куфарите и какво да купи във Феърбанкс. В случай че й потрябваха вълнени чорапи или по-топло бельо, сигурно би могла да ги намери и там. Дали трябваше да си вземе лаптопа? А мобилния телефон? Сигурно в Прудоу и в Бароу щеше да има обхват.

Час по-късно съблече халата и си легна. Главата й едва бе докоснала възглавницата, когато се сети, че трябва да се обади на баща си или да му остави съобщение.

Промъкна се до вратата, за да види дали Джак вече е заспал. Забеляза, че телевизорът все още работи, но мъжът не седеше в креслото. Виждаше само облегалката на дивана, но предположи, че неканеният й гост спи.

Меката светлина на лампата в банята осветяваше килера. Остави вратата открехната, измъкна мобилния телефон от скривалището и се облегна на стената, кръстосала крака. Когато се намести удобно, набра номера на баща си. Не се наложи да му оставя съобщение. Той отговори след втория сигнал.

— Все още не е полунощ — отбеляза Боби. — Всичко наред ли е?

Софи набързо му обясни, че рано на следващата сутрин заминава за Аляска, така че да не се притеснява, когато я потърси в уговореното време и тя не вдигне телефона. Нямаше представа колко дълго ще отсъства. Седмица, най-много две. Щом го осведоми за маршрута на предстоящото пътуване, пожела да узнае как стоят нещата при него. Той й обясни, че работи по въпроса с пивоварната на Кели, но не сподели какви са плановете му и какво смята да прави. Баща й обичаше да бъде потаен и тя се бе научила да не му задава въпроси.

Тази вечер беше необичайно разговорлив и й разказа няколко забавни истории, които я накараха да се разсмее, и когато най-сетне приключи разговора и прибра телефона в скривалището, се чувстваше разтоварена и сънлива.

Все още седеше в тъмния килер, когато Джак отвори вратата.

— Софи? Какво правиш?

Трябваше да бъде съвсем очевидно, но кой знае защо не беше.

— Просто седя на пода.

— В килера?

Тя се огледа.

— Така изглежда.

С цялото достойнство, което успя да събере, бавно мина покрай него и се отправи към спалнята. Все пак не можа да не забележи, че е облечен само с чифт избелели боксерки.

— Чух те да разговаряш с някого и да се смееш.

— Аха — кимна в знак на съгласие тя. — Говорих си сама и се смеех.

Сигурно я бе помислил за луда. Как бе проявила такова лекомислие да допусне, че е заспал и не може да я чуе? Трябваше да сниши гласа си до шепот и изобщо да не се смее, независимо колко забавна беше историята. Ако беше дочул нещо, веднага се е досетил, че говори по телефона, и нямаше да му е необходимо много време да отгатне с кого. Налагаше се да отвлече вниманието му.

— Откъде ти е този белег? — пристъпи към него и докосна с ръка гърдите му. Кожата му беше топла, примамващо топла. Направи кръгово движение около сърцето му и повтори: — Този белег.

— Нямам никакъв белег там.

— Знам.

Той сграбчи дланта й и я притисна към себе си.

— Даваш ли си сметка какво правиш?

— Напълно — погледна го в очите. — Опитвам се да те разсея. Получава ли се?

— Доста добре — кимна мъжът.

Изпод пръстите си усещаше ударите на сърцето му, а начинът, по който я гледаше, накара нейното да запрепуска лудо.

— Вече трябваше да си легнала — заяви той. Но не се помръдна. Нито пък тя.

— А ти трябваше да ме целунеш.

— Така ли?

— Така.

Джак въздъхна.

— Искаш ли да ти кажа какво ще стане, ако го направя? — запита и я поведе към леглото й.

— Предпочитам да ми покажеш.

Ръката му я сграбчи за тила и я притегли грубо към него.

— Това доста ще усложни нещата.

— Ще се справя — прошепна Софи.

Повече насърчение не му беше необходимо. Наклони главата й назад и я целуна жадно, разкривайки обзелата го страст. Езикът му настойчиво търсеше нейния, а сладникавият й вкус бе толкова замайващ, че му се искаше още и още. Целуваше я отново и отново, докато се разтрепери от желание.

Тя го обгърна с ръце и сякаш се сля с него. Обзелият я ентусиазъм беше заразителен.

В спалнята Джак беше господар на емоциите си и винаги осигуряваше на партньорката си удоволствие, често дори по няколко пъти, преди да се наслади на своето. Бавно и нежно. Сигурна наслада!

Ала Софи промени всичко. Целуваше го страстно, с меки, топли устни, без да се въздържа, търсейки допир с езика му, като го галеше с пръсти, докато тялото й се притискаше предизвикателно към неговото. Екзалтираните й въздишки го подлудяваха и само за броени секунди той се превърна от опитен любовник в новак с бушуващи хормони. Дишаше учестено и тежко. Държеше я плътно до себе си, заровил лице в извивката на шията й.

— Бавно и нежно, Софи — прошепна й.

Тя игриво захапа меката част на ухото му.

— Защо?

Преди да успее да й отговори, Софи го отблъсна и гледайки го право в очите, смъкна лявата презрамка на нощницата си, после дясната и остави леката дреха да се свлече от тялото й.

Внезапно бавната любовна игра му се стори напълно безсмислена. Жената пред него беше красива. Погледът му се плъзна по кадифената кожа към закръглените гърди, после към тънката талия и дългите й, перфектни крака. О, да, наистина беше невероятна. Нещо в гърдите му се стегна и изпита отчаяно желание да я докосне. Изхлузи боксерките и обви ръце около нея, стенейки от възбудата, която го обзе, когато я почувства до себе си.

Двамата легнаха в леглото. Той пъхна коляно между бедрата й и леко се отпусна върху нея. Облегна се на лакти, за да прехвърли тежестта върху ръцете си. Закръглените й гърди се притискаха към неговите и предизвикваха трепет из цялото му тяло. Зарови лице в косите й. Женственият им аромат още повече го възбуди, допирът на нежната й кожа го подлудяваше. Искаше му се да я докосва навсякъде с устните си, с езика си. Без да откъсва очи от нея, обсипа с целувки шията й, насърчаван от тихите й стонове.

Допирът му, усещането за топлите му устни й харесваха. Когато ръката му се плъзна от корема към бедрата й, изгарящото желание стана непоносимо. Ноктите й се забиха в раменете му в момента, в който се изви към него и извика.

Целувките ставаха все по-страстни, ласките по-настоятелни. Тя го привличаше като никоя друга досега и Джак усети, че губи контрол. Когато разбра, че повече не може да чака, разтвори рязко бедрата й и проникна в нея, стенейки от удоволствие. Топлата влага, която го посрещна, и разтърсващото задоволство бяха толкова силни, че за момент му се стори, че изгарящата страст ще го погълне изцяло.

Остана напълно неподвижен в продължение на няколко секунди.

— Толкова е хубаво — каза й шепнешком.

Обзета от непреодолимо желание, тя дишаше тежко като него. Джак я целуна по шията и усети ускорения й пулс.

Започна да се движи съвсем бавно, но постепенно изгуби всякакъв контрол. Актът беше див, страстен и когато стигнаха до края, тя изкрещя името му.

С дълбока въздишка, той се отпусна върху нея, притискайки я към матрака. Остана в нея още няколко минути, наслаждавайки се на споделената интимност. Тази жена беше изсмукала всичките му сили, но успя да се изтърколи настрани, без да я пуска от прегръдките си. Беше изцяло обзет от чувствата, бушуващи у него. Какво, по дяволите, се бе случило? Сексът никога досега не му се бе струвал толкова приятен.

Доста време измина, преди дишането му да се нормализира. На нея това й се случи малко по-късно. Лежеше неподвижна по гръб и се взираше в тавана. Джак се повдигна на лакът, за да я погледне, и нескромно се зарадва на онова, което видя. Изглеждаше като замаяна. Погледът й беше замъглен, лицето й пламтеше, устните й бяха подпухнали от целувките му.

Тя беше най-невероятното създание, което някога беше срещал. Беше му се отдала без всякакви задръжки и след края на акта не бе побързала да се прикрие със завивката.

Не можеше да престане да я докосва. Пръстите му нежно галеха корема й и за момент го обзе гняв към онзи, който се бе опитал да я нарани.

Софи го погледна в очите.

— Добре ли си? — преди да й отговори, попита: — Не те болеше, нали?

Той скри глава в извивката на шията й и се разсмя.

— Предполагаше се, че аз трябва да ти задам този въпрос. Добре ли си?

— Беше прекрасно — отвърна му шепнешком.

После се обърна към него и докосна гърдите му. Гъстите косми гъделичкаха ръката й. Премести се по-близо и повтори:

— Наистина прекрасно.

— Така ли? Дай ми още няколко минути. След това ще ти покажа какво значи прекрасно.

Джак беше мъж, който държеше на думата си.