Едгар Лорънс Доктороу
Рагтайм (26)

26

Погребението стана в Харлем. Беше много пищно. Сара лежеше в бронзов ковчег. Катафалката представляваше кола „Пиърс Ароу“, изработена по поръчка, с удължено купе и открита шофьорска кабина. Покривът й бе обграден с месингов парапет и обсипан с купища цветя. От четирите му краища се развяваха черни ленти. В задните врати на блестящо полирания автомобил момчето виждаше отражението на цялата улица. Всичко наоколо бе черно, дори и небето. Улицата се виеше нагоре към стръмния хоризонт. Още няколко коли щяха да закарат опечалените до гробищата. Бяха повечето музиканти, колеги на Коулхаус от оркестъра на „Клеф клъб“, негри с ниско подстригана коса, плътно вталени тъмни костюми, кръгли яки и черни връзки. Жените им бяха с дълги рокли, които откриваха върховете на обувките им, с широкополи шапки и леки кожени наметки около раменете. Когато всички се качиха в колите, вратите се затвориха и шофьорите застанаха зад воланите, чуха се фанфарни звуци и към процесията се присъедини един открит автобус с духов оркестър от петима души, всички в смокинги. Коулхаус Уокър заплащаше погребението с парите, които бе събрал за сватбата си. Успя да осигури парцел за Сара посредством Благотворителната асоциация на негърските музиканти, в която членуваше. Гробището се намираше в Бруклин. През тихите улици на Харлем и по целия път към центъра оркестърът свиреше погребални маршове. Кортежът се придвижваше бавно. След него тичаха дечурлига, а по тротоарите се спираха и заглеждаха минувачи. Музиката продължаваше да се лее, когато процесията тържествено премина по Бруклинския мост над Ийст ривър. Пътниците в трамваите, които се движеха по външните платна на моста, се изправяха на седалките си, за да видят величествения парад. Слънцето блестеше. От водата се издигаха чайки. Те кръжаха между кабелите, на които висеше мостът, а когато и последната кола отмина, накацаха по парапета.