Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Mea Culpa, 1927 (Пълни авторски права)
- Превод от италиански
- Мария Въжарова, 1992 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 3,8 (× 25 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- helyg (2010)
- Разпознаване и корекция
- Крискааа (2010)
- Корекция
- ganinka (2014)
- Допълнителна корекция и форматиране
- hrUssI (2014)
Издание:
Ани Виванти. Аз съм виновна
Италианска. Второ издание
ИК „Хермес“, Пловдив, 1992
Редактор: Румена Кюлиева
Коректор: Ева Егинлиян
ISBN: 954-459-009-9
История
- — Добавяне
6
Последна вечер. Навечерие на пристигането. Празненство във великолепния салон на „Хелуан“. Един полски пианист свиреше с голяма изразителност и много пламенност прочутата „Прелюдия“ на Рахманинов.
— Тази музика ме кара да потръпвам — прошепна Астрид, седнала до капитан Грей. — Откакто научих, че описва един човек, заровен жив, който е викал и тропал, за да излезе навън, не мога повече да я слушам. Отивам си!
И стана.
— И аз идвам — каза Норман Грей.
— Не! Моля ви да останете. И когато прелюдията свърши, кажете на поляка да свири… не зная… нещо друго… нещо от Бетховен. Тогава ще се върна!
И като метна набързо върху раменете си лекото си бяло манто, Астрид излезе навън.
Мостчето беше празно, но към края стоеше една самотна фигура, облегната на парапета.
Тя се приближи с бързи стъпки.
— Трябва да се върна почти веднага — каза тя. — Дойдох само да ви поздравя.
Саад Насър не отговори. Въртеше между пръстите си кехлибарена броеница.
— Това е прощаването, за сбогом — каза Астрид с променен глас.
Египтянинът се обърна и я погледна.
— Защо „сбогом“? Утре през нощта над Нил ще свети луна.
Момичето леко въздъхна.
— Не ви разбирам — промълви тя.
Той започна по-бързо да върти в пръстите си кехлибарените зърна. След кратко мълчание каза:
— Когато за пръв път очите ти ще съзерцават очарованието на пустинята, искам да бъда с тебе.
Момичето вдигна към него изненадан поглед:
— Какво приказвате? Как това ще бъде възможно?
— Утре при залез ще стигнем Александрия и когато се свечери, влакът ще тръгне за Кайро.
— Е, добре?
— Вие ще отседнете в хотел „Чипхърд“…
— И тогава?
— Тогава в единадесет утре през нощта аз ще бъда под терасата на „Чипхърд“ и ще ви чакам с арабих.
— „Арабих“?
— Кола с коне, които бягат бързо като вятър.
Астрид нервно се усмихна.
— Ала аз няма да мога да сляза…
— Ще бъда под терасата на „Чипхърд“ и ще ви чакам — повтори той. И отново започна да върти броеницата в ръцете си.
Сетне добави:
— Цялата нощ ще те чакам.
— Но нима мислите, че това е възможно? Та това е лудост!…
— Лудост? Може би. Тогава сбогом. Нека Аллах стори дните ти сладки като мляко.
Това рязко примирение я изненада и оскърби.
— Но помислете, Саад!… — постави тя нерешително ръката си върху неговата. — Помислете! Как бих могла да избягам от хотела, така сама… през нощта?
Той мълча няколко мига. Сетне каза:
— Не мен трябва да питаш за това. Ние, мъжете, не познаваме пречките, които имат жените.
В салона замряха последните звуци от Прелюдията и след кратка тишина зазвучаха тоновете на безсмъртната Лунна соната.
Саад се наведе над Астрид.
— Чуй! — каза й той. — Сигурно в такава нощ като сегашната този германски гигант, глух и нещастен, е приписал на мълчаливата луна този неземен глас.
Ала Астрид потрепери от вълнуващо безпокойство. Музиката я накара само да потръпне. И това беше последната вечер…
— Саад!… — промълви тя. Ръката й остана самотна и бледа върху парапета.
Египтянинът, както и първата вечер, постави отгоре своята тъмна ръка. Каза:
— Утре цялата вечер моят стар прислужник Ибрахим ще бъде наблизо до тебе и ще чака знак. Видяла ли си Ибрахим? Познаваш ли го?
— Да.
— Като минеш покрай него, направи знак с глава: Да!… Или: Не!… Нищо повече.