Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Mea Culpa, 1927 (Пълни авторски права)
- Превод от италиански
- Мария Въжарова, 1992 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 3,8 (× 25 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- helyg (2010)
- Разпознаване и корекция
- Крискааа (2010)
- Корекция
- ganinka (2014)
- Допълнителна корекция и форматиране
- hrUssI (2014)
Издание:
Ани Виванти. Аз съм виновна
Италианска. Второ издание
ИК „Хермес“, Пловдив, 1992
Редактор: Румена Кюлиева
Коректор: Ева Егинлиян
ISBN: 954-459-009-9
История
- — Добавяне
22
Елзи влезе, цяла сияеща и порозовяла. Държеше в ръка малкото синьо листче на една телеграма.
— Я гледай! Защо си на тъмно? — И запали свещите. — Ето съобщението от Судан! Джон и Норман ще пристигнат скоро.
Прекъсна думите си и усмивката й застина на устните.
— Но ти си бледа, Астрид, миличка, какво ти е?
— Елзи, Елзи!… — Момичето направи отчаяно движение с ръцете си, като удавник, който потъва.
Елзи улови тези малки ледени ръце и ги стисна в своите.
— Говори ми, мила! — И като я притегли близо до себе си, целуна я нежно по русите коси.
Астрид помисли: „Това е може би последната целувка, която получавам от нея“. И за миг затвори очите си, сетне, като подчертаваше думите си, каза:
— Когато Норман се върне… ще трябва да му кажа, че не мога да бъда негова съпруга.
Изненадана, невярваща, Елзи се отдалечи, за да вижда по-добре, и забеляза смъртната бледност, която беше покрила лицето й като с восъчна маска.
— Защо, защо говориш така?
Астрид устреми към лицето й своите небесни очи, оградени със сенки.
— Сърцето ми не е вече негово. Моето сърце… принадлежи другиму.
Елзи затрепери.
— Не те разбирам.
Тогава, обхваната от конвулсии, пресекливо Астрид започна да говори:
— Бях в къщата на един египтянин… онзи египтянин, който пътуваше с нас. Седем дни и седем нощи бях с него в пустинята.
Елзи скочи на крака, с лице, бледо като това на Астрид.
— Мълчи! Мълчи! — извика й. — Лъжеш. Ние знаем къде си била. Ние знаем с кого си била! Да не си полудяла? За да унижиш Норман, за да го накажеш, че е изпълнил своя свещен дълг, искаш да се обезчестиш така? Искаш да нараниш собственото си сърце? Искаш да хвърлиш кал върху всички ни?
И тъй като Астрид искаше още да говори, Елзи я стисна здраво и премери пулса й.
— Ти бълнуваш, ти си трескава, Астрид! Сънувала си, сънувала си този кошмарен и страшен сън и си въобразяваш, че наистина си го изживяла. Бедничка моя Астрид!… Някакъв ураган е минал през мозъка ти и малко го е объркал. Разбираш ли ме, Астрид? Това вярвам. Това… искам да вярвам! Нито дума от това, което ми каза, не е вярна!… Забрави… забрави този ужасен сън. И да не говорим вече никога за него!