Ани Виванти
Аз съм виновна (44)

44

Последваха дни на щастие, на спокойствие, на съвършен мир. Дори Харолд при един кратък престой в Червено море можа да се върне за малко при тях в Кайро.

Отпътува обратно с наскърбено сърце след този щастлив, но кратък престой при любимата съпруга.

Най-сетне, през януари, когато обиколката му беше завършена, той се завърна с намерение да отведе Дарлинг в Англия.

Но тогава домашният лекар Матейъс се противопостави, като ги посъветва да останат при по-мек климат. Понеже едно желано събитие щеше след няколко месеца да увенчае щастието на съпрузите, той намираше, че не е подходящо младите да направят толкова дълго пътуване, за да напуснат хубавото слънце и да отидат през зимата в Лондон.

И така се реши очакваното през месец април събитие, вместо да стане в тържествения дом на дук Бъклей в Лондон, да бъде сред интимното веселие на малката група, в съседство с пустинята.

Така Дарлинг, слънчевият лъч, остана в къщата на родителите си.

„Слънчев лъч“? Може би по-точно би било, ако се каже „лунен лъч“, толкова прозрачна и ефирна беше нейната красота.

Майка й се грижеше неспокойно за нея и спохождана от неочаквани и закъснели угризения, се питаше дали не е тя виновна за нейната толкова нежна грация. Възвръщаха се в мисълта й онези отдавна изминали дни във Фолкланд, ужасите й, лудите пристъпи на безпокойство преди раждането на Дарлинг. Спомняше си за несправедливото си желание да изчезне от света заедно с нероденото си още дете… Не е ли всичко това престъпление към дъщерята?

Дарлинг четеше в очите й тези тревоги, без да разбира тайнствения им източник; и я успокояваше, молеше я с пламенен глас и нежна усмивка да бъде спокойна.