Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Mea Culpa, 1927 (Пълни авторски права)
- Превод от италиански
- Мария Въжарова, 1992 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 3,8 (× 25 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- helyg (2010)
- Разпознаване и корекция
- Крискааа (2010)
- Корекция
- ganinka (2014)
- Допълнителна корекция и форматиране
- hrUssI (2014)
Издание:
Ани Виванти. Аз съм виновна
Италианска. Второ издание
ИК „Хермес“, Пловдив, 1992
Редактор: Румена Кюлиева
Коректор: Ева Егинлиян
ISBN: 954-459-009-9
История
- — Добавяне
39
1 ноември
О, синя тетрадчице! Къде да те търся? Тук, в сърцето на дъждовния Лондон, от дъното на една кутия, която отдавна не съм отваряла, твоята обвивка ме поглежда с очите на далечното ориенталско небе. Отварям те и намирам написаните някога думи в бялата къща между дюните.
Само няколко думи:
„Дарлинг! Един ден, когато пораснеш и прелистиш тези страници…“
Днес Дарлинг е голяма. Но не за нея вземам отново тази тетрадка. Дарлинг ни напусна, тя не е вече наша; няма да носи вече нашето име. Остави го зад себе си заедно с колежанската си дреха, с учебниците и с детските си играчки. Леди Дарлинг Евадне Лоуден Бъклей, Дурхамска виконтеса, прекрачи прага на аристократическата къща на Хановер скуеър с наведена под перлената диадема глава, цялата облечена в бяло…
Изгубих я в мига, когато я чувствах най-много моя; в най-хубавия час за една майка: този кратък ефимерен час, когато дъщерята е още дете и е малко нещо като сестра; най-хубавия бягащ час, в който нишките на живота се събират и поспират за миг, за да отминат наново, да ни оставят пак, отнесени от по-бързия вихър на тяхната младост…
В този единствен, божествен момент майката и дъщерята се притискат една към друга с еднаква сила, с еднакъв трепет, с еднакво отчаяние.
Сърцето на дъщерята още вика: „Мамо, не ме оставяй!“. Сърцето на майката още вика: „Дъще, не ме напускай!“.
Но Предопределението разделя, откъсва едната от другата; праща едната към радостта, другата към скръбта; едната към любовта, другата към самотата; едната към живота, другата към смъртта.
И Дарлинг отпътува.
Този ден беше бледа. Приличаше на цвете, което линее под облаците на това северно небе, тъгува, че не е потопено в лазурния въздух и светлина.
В здрача на октомврийската утрин, когато откъм Тамиги се зададоха като из засада есенните мъгли, съпругът й я отведе към любовта, към слънцето, към Италия.
О, рози на Ривиерата, отпечатайте върху страните на Дарлинг сладкия цвят на вашите листенца! Чудни води, развеселете я, блеснете в нейните светли очи! Апенински ветрове, Тоскански гори, оживете с балсама на вашите аромати нейното дихание! Сицилия, страна на любовта, постави върху устните й смеха и песента!
О, цяла Италия, трептяща от нова младост, дай й радостта на живота!