Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Малышам о звездах и планетах, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ganinka (2013)
Допълнителна корекция и форматиране

Издание:

Ефрем Левитан. На малките — за звездите и планетите

ИК „Народна просвета“, София, 1989

Редактор: Надежда Кортенска

Коректор: Елена Гончарова

История

  1. — Добавяне

Слънчеви очила

— Как мислиш — попита Света брат си, когато на следващия ден се връщаха от детската градина, — татко какво иска да ни приготви?

— Подарък — без да се замисли отговори Алик.

— Може и подарък да е, но какъв?

Но тогава дойде Татко и децата се спуснаха към него.

— Донесе ли? Донесе ли?

na_malkite_za_zvezdite_i_planetite_knopkin.jpg

— Да — каза Татко. — Джуджето Кнопкин ми предаде подарък за вас. А сега слушайте командата ми. Едно, пуснете ръцете! Две, затворете очите! Три, отворете очите!

— Нищо не виждаме! — казаха децата. — Имаме някакви черни маски на очите!

— Това не са маски. Джуджето Кнопкин ви подари слънчеви очила.

Татко бързо свали очилата на децата и те видяха подаръка на джуджето Кнопкин: в картонена рамчица бяха поставени две парченца черна фотолента. Очилата се слагаха с помощта на ластик, прикрепен към рамката.

na_malkite_za_zvezdite_i_planetite_ochila.jpg

— Какъв подарък е това? Такъв подарък мога и сам да направя — каза Алик.

— Чудесно — зарадва се Татко. — А как ще направиш такива очила?

— От картон и ластик — отговори малчуганът. — Само че нямам фотолента.

— Няма страшно — утеши го Татко. — Виж колко фотолента имаме.

Той взе кутийката, в която имаше използвана фотолента, извади няколко рулца и избра от тях онези, краищата на които бяха много черни. (Татко каза „осветени“.) След това взе ножица, отряза няколко черни късчета и ги подаде на децата.

— Това са „стъкла“ за слънчевите очила, които сами ще направите.

— А защо да ги правим, нали вече имаме готови очила?

— Но може би и вашите приятели в детската градина ще поискат да имат такива очила. И ето вие ще им помогнете да си направят.

— Няма да поискат — уверено заяви Алик. — Какви са тия очила, с които нищо не се вижда.

— Нищо не се вижда в стаята — уточни Татко. — Но нали са слънчеви очила. Те са направени, за да се наблюдава Слънцето.

— А защо са такива черни?

— А пък аз зная — каза Света, — защото слънчицето блести силно.

— Вярно — съгласи се Татко. — Слънцето блести силно, особено през деня, когато се издига високо. Тогава Слънцето не бива да се гледа с незащитени очи. Това правило трябва да запомните добре и винаги да го изпълнявате, за да не повредите очите си. И още нещо: дори със слънчеви очила не бива дълго да се гледа Слънцето.

Сега ето първата задача: погледайте Слънцето, а след това ще ми разкажете, какво е то.