Ефрем Левитан
На малките — за звездите и планетите (5)

Как Алик поиска да стане астроном

Вечерта децата с нетърпение чакаха Татко. И когато той дойде, Алик веднага изтърси:

— А пък аз на никого не издадох тайната ти!

— Каква тайна? — попита Татко.

— За Кнопкин, разбира се! — обиди се Алик. — Ние със Света през цялото време говорихме за него. Пък аз и слънчицето поглеждах.

— Кога?

— Когато се скриваше зад облачета.

— Браво! — похвали го Татко. — Днес ти за пръв път си наблюдавал Слънцето. А наблюденията са твърде важни във всяка наука и особено в астрономията.

— Аз много искам да зная астрономията като джуджето Кнопкин — каза Алик.

— Прекрасно! Ако наистина искаш, залавяй се за работа.

— За каква работа? — поинтересува се Света.

— За астрономическа — отговори Татко. — Сега знаете, че тази работа започва от наблюденията. Затова продължавайте да наблюдавате Слънцето. Само че сега аз ще ви давам задачи, които трябва да изпълнявате. За тяхното изпълнение ще е нужно много време. И може би утре няма да успеете да изпълните нищо.

— Защо? Ние ще се стараем!

— Разбира се, трябва да се стараете. Без това въобще нищо няма да излезе. Но понякога само старанията не са достатъчни.

Децата се замислиха.

— Ааа… разбрах. Ако утре вали, никакво слънчице няма да видим! — възкликна Света.

— Ето че научихме нещо важно — каза Татко. — Не могат да се правят астрономически наблюдения в облачно време. Облаците пречат.

— А как пречат? — попита Алик.

— Много просто. Ето аз заставам между теб и Света. Кажи, какво прави тя сега?

— Не виждам — отговори малчуганът.

— А защо? — попита Татко.

— Защото ти я закри.

— Правилно. Така облаците закриват Слънцето, Луната и звездите от нас. Ясно ли е?

— Да — отговори момчето.

— Е, тогава помислете по още един въпрос. Кое е по-близо до нас: облаците или Слънцето?

Света веднага се досети, а Алик се замисли…

Татко зададе на Алик друг въпрос:

— А когато закрих Света от теб, кой от нас беше по-близо до теб и кой по-далече?

Тогава и Алик се досети, че Татко беше по-близо.

— Сега разбрах — каза той. — Щом облачетата закриват Слънцето от нас, значи те са по-близо.

— И аз това исках да кажа — потвърди Света.

— Е какво — каза Татко, — ето че поговорихме за важни неща. А сега е време за сън. Ще продължим друг път.

— А за задачата забравихме — каза Света.

— Не бързайте — успокои Света Татко. — Най-напред трябва да ви приготвя нещо.