Ефрем Левитан
На малките — за звездите и планетите (10)

Голямо ли е или е малко Слънцето?

— Утре е неделя — каза Татко. — Ще отидем на реката.

— Ура! — зарадва се Алик. — Ще се къпем! Само дано времето да е хубаво!

Провървя им. Случи се прекрасен ден. Децата се къпаха, надбягваха се. А в синьото небе над главите им прелитаха самолети. Децата гледаха с интерес как появилото се в далечината мъничко самолетче израства пред очите им и как излетелият от летището голям самолет, като се издигаше във въздуха, ставаше все по-малък и по-малък.

— Татко — попита Алик, — а хората, които седят в самолета, също ли са станали малки?

— Не. Каквито са тук на земята, такива са и там, в самолета.

— Значи, на небето и самолетът е такъв, какъвто е тук на земята — досети се Алик. — Просто ни се струва, че самолетът е станал малък, нали?

— Да — съгласи се Татко. — Който и да е предмет, даже най-големият, отдалечен от нас на голямо разстояние, изглежда малък. И колкото по-далече е от нас, толкова по-малък изглежда. Ясно ли е?

— Да — отговориха децата.

— Тогава хайде да погледнем Слънцето. Само не забравяйте слънчевите очила.

— О, то е толкова малко, като футболна топка! — възкликна Алик.

— Може би просто ни се струва, че слънчицето е толкова малко, защото е много-много далече от нас — каза Света.

— А всъщност какво е то? — попита Алик.

— Всъщност то е толкова огромно, че до него всички земни предмети изглеждат много мънички. Слънцето не е просто нажежено кълбо, а е и кълбо великан! — отговори Татко.

— Кълбо великан… — замислено проточи Алик. Той отново сложи слънчевите, очила и погледна далечното Слънце…