Ефрем Левитан
На малките — за звездите и планетите (31)

Защо Луната е различна?

Татко даде задача на децата: да наблюдават Луната и всеки път да я рисуват в тетрадките си. Сега след всяка вечерна разходка Света и Алик рисуваха Луната. Скоро у децата се появиха много рисунки. На едни Луната изглеждаше като кръгче, на други беше само половинка от кръг, а след това се появиха такива рисунки, на които вместо кръгче имаше сърпче.

— Защо Луната става толкова различна? — учуди се Алик, като разглеждаше рисунките.

— Да се опитаме да разберем това — отговори Татко. — Донесете топка и фенерче. Да си представим, че топката е Луната, а столът, на който седи Алик, е Земята. Света ще вземе в ръце топката и ще се движи около стола, както Луната около Земята, а аз с фенерчето ще се отдръпна по-далече от вас. Фенерчето ще представлява Слънцето.

Татко загаси лампата.

— Добре ли се вижда Луната? — попита той Алик.

— Съвсем нищо не се вижда — отговори Алик.

— Така и трябва да бъде — каза Татко, — нали Луната сама не свети. Сега включвам фенера. Света, застани между „Слънцето“ и „Земята“, а ти, Алик, кажи, добре ли е осветена топката?

— Лошо — каза Алик.

— Ето така и ние не виждаме Луната от Земята, когато тя се намира между Слънцето и Земята. Сега, Света, започвай да се движиш около стола, на който седи Алик, направи две малки крачки.

— Появи се сърпче! — завика Алик, който внимателно следеше топката.

— Света, продължавай движението по-нататък! Алик, какво виждаш сега?

— Половината топка!

— Добре. Света, продължавай да се движиш. Ето така, стига. Ти вече измина точно половината от пътя си около „Земята“.

— Цялата топка стана светла! — закрещя Алик.

— Кога виждаме на небето пълната Луна? — попита Татко.

— Когато Земята се намира между Слънцето и Луната — отговори Света.

— Това е всичко! — каза Татко и светна лампата. — Сега разбирате, защо Луната изглежда различно на небето. От Земята ние виждаме само осветената част на лунното кълбо.