Подариха ни книжката на мен и братчето ми, когато бях малко момиче и още не познавах буквите дори. Може би 4–5 годишна да съм била, брат ми още по-малък. Всяка вечер мама ни „четеше“ невероятни приказки за слънчеви зайчета, огнени змейове и сини и червени джуджета. Заспивахме и сънувахме, че сме звездни пътешественици.
След години, когато се научих да чета и с огромно нетърпение отворих книжката, за да прочета онези вълшебни приказки. Разбрах, че мама си е измислила голяма част от тях. Бях разочарована и все пак продължих да чета.
Да. Не открих вълшебните приказки. Открих един всеобхватен, безграничен свят на звезди, планети и слънчеви джуджета. Малки и големи мечки. Научих се да познавам съзвездия. Двамата с братчето ми класифицирахме звездите. Спорехме по цели нощи коя звезда е по-близка или по-голяма. Измисляхме си съзвездия. Веднъж дори си направихме състезание за пиене на мляко ;) нали разбирате, заради млечния път.
Толкова спомени, приключения. Всичко благодарение на книжката и на мама разбирасе. Горещо я препоръчвам на всички любознателни деца и на техните родители.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.