Ефрем Левитан
На малките — за звездите и планетите (26)

В света на далечните слънца

В ясна мразовита вечер децата тръгнаха на разходка с Татко. Небето беше съвсем тъмно и на него ярко сияеха звездите.

— Татко — попита Света, — а каква звезда е това там?

— Къде, къде? — завъртя глава Алик.

— Виждаш ли колана на Орион? — попита Света. — Наляво от него, малко по-ниско.

— Това е Сириус, най-ярката звезда на небето — каза Татко. — А по-високо от съзвездието Орион се вижда още една интересна звезда — Капела. Тя има жълт цвят.

— Татко — попита Света, — защо звездите имат различен цвят?

— Защото имат различна температура. Такива бели звезди като Сириус са много горещи. Те са по-горещи от Слънцето. Жълтите звезди като Капела са по-студени от белите. Те са като нашето Слънце. А познатата ви вече звезда Алдебаран, която е в съзвездието Бик, има червеникав цвят. Тя е по-студена от Слънцето.

— Татко, ти казваш, че звездите са горещи, а защо толкова лошо топлят: та ние съвсем замръзнахме.

— Замръзнахте ли? Значи отдавна е време да си ходим — каза Татко. — Когато се стоплим, тогава ще поговорим.

— Интересно — каза вкъщи Татко, — помните ли как се казва най-добрият приятел на джуджето Кнопкин?

— Помним, помним — завикаха децата. — Това е Лъчът!

— Да — каза Татко. — Слънчевият Лъч!

— А звездни лъчи има ли? — попита Света.

— Разбира се — отговори Татко. — От всяка звезда към нас летят звездни Лъчи. И разказват на учените много интересни неща. Именно Лъчите разказват кои звезди са по-горещи. И още, звездните Лъчи разказват колко дълго са летели до нас от своите звезди.

— Дълго ли? — учуди се Алик.

— Много дълго! — каза Татко. — Например от Сириус Лъчът лети повече от осем години. Днес долетя от Сириус онзи Лъч, който е тръгнал преди вие да се родите. Но Сириус е близка звезда. Другите звезди се намират много по-далече от нас.

Най-големият телескоп в света с диаметър на огледалото 6 м е поставен в Специалната астрофизическа обсерватория на Академията на науките на СССР. Този телескоп е предназначен за наблюдение на най-далечните звезди и звездни системи.

— Алдебаран по-далече ли е от Сириус? — попита Света.

— По-далече — отговори Татко. — Лъчът от Алдебаран лети до нас почти седемдесет години. А от Полярната звезда Лъчът лети няколко стотици години.

На децата дъхът им секна от учудване!

— Сега, когато знаете, че звездите се намират много далече от нас, кажете: звездите големи ли са, или малки? — попита Татко.

— Аз мисля, че звездите са големи — отговори Света. — Нали те са много далече от нас, а ние все пак ги виждаме. Значи те са много големи.

— Когато порасна и стана космонавт, ще полетя към звездите — замечта Алик.

— Нима може да се лети към звездите? — възмути се Света. — Там е много горещо.

— Е, тогава само ще долетя по-близко и ще обърна ракетата си назад! — настояваше Алик.

— Засега няма такива космически ракети, с които можем да се отправим към звездите — каза Татко.

— А пък аз ще полетя с джуджето Кнопкин — не се смути Алик.

— Тогава ти може би ще успееш да се приближиш дори до най-далечните звезди…

— И ще летя от една звезда към друга — продължаваше да фантазира Алик.

— Това ще бъде прекрасно вълшебно пътешествие в света на далечните слънца — каза Татко. — Ти ще видиш огромни нажежени кълба, много от които са по-големи от нашето Слънце. Едни слънца са жълти като нашето. Други са бели като Сириус. Трети са червени като Алдебаран. Всички те са много горещи и затова ще трябва да им се любуваш отдалече.