Ефрем Левитан
На малките — за звездите и планетите (13)

Защо някога хората са се бояли от Слънцето

След няколко дни Татко донесе списание с красива блестяща корица и показа на децата една от картинките.

— Това е огромната пирамида, която хората са построили много отдавна в чест на Слънцето — каза Татко.

— Защо са я построили? — попита Света.

— Някога хората са мислили, че Слънцето е силно, могъщо същество и много се бояли от него — отговори Татко.

— От какво са се бояли? — попита Света. — Та слънчицето е толкова добро! И толкова много полза носи!

— Да — съгласи се Татко. — Но представете си, че Слънцето пече безпощадно ден след ден, като изсушава и изгаря всичко по полята. Или със седмици не се показва иззад облаците и на това отгоре през цялото време вали дъжд. При такова време е невъзможно да се прибере добра реколта.

— А нима слънцето е виновно за това?

— Разбира се, не — отговори Татко. — Но хората са мислили, че Слънцето ги наказва така. И като се бояли от това, те се стараели да омилостивят Слънцето.

— Как да го омилостивят? — не разбра Алик.

— Ами например строили са в дар на Слънцето ето такива пирамиди като тази. За да омилостивят Слънцето, хората често се събирали заедно и на колене молили Слънцето да ги пощади.

— А защо са правили така? — недоумяваше Света. — Та нали Слънцето все едно не ги е чувало.

— Разбира се — съгласи се Татко. — Но древните хора съвсем не са си представяли какво е Слънцето и им се струвало, че ако помолят могъщото светило, то ще се съжали над тях.

— Татко — попита Алик, — а какво са знаели тогава хората за Слънцето?

— Почти нищо! Те не са знаели, че Слънцето се намира твърде далече от нас, че е огромно нажежено кълбо, че животът на него е невъзможен.

— А ние вече знаем всичко това! — похвали се Алик.

— Добре — каза Татко. — Знанията много помагат на човека в живота.